Решение № 987 от 15.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500308 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс.

( ГПК).

Предмет на разглеждане е молба от името на Е. П., представлявана в процеса от адв. Я. Д., да й бъде присъдена законна лихва върху допълнително присъдената част от главницата. Твърди се жалбата да съдържа и такова искане.

В отговор по молбата въззиваемият „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, представляван от юрк. Т., оспорва молбата.

Застъпва теза, че първоинстанционното решение досежно законната лихва е влязло в сила, поради което смята, че въпросът не подлежи на пререшаване.

Съгласно чл. 250 ГПК в едномесечен срок от връчване на решението страната може да поиска допълването му, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане. В случая молбата изхожда от въззивницата, а препис от решението е връчено на молителката чрез процесуалния й представител на 17.06.2025 г., поради което постъпилата молба на 01.07.2025 г. е в срок. При 1 тези обстоятелства искането е надлежно упражнено.

Съдът констатира, че разглеждането на искането не налага събиране на доказателства, нито изисква изслушване на страните в публично заседание.

Участието им в тази процедура е осигурено чрез размяна на книжа, поради което са налице предпоставките за решаване по същество в закрито заседание.

В жалбата е заявено искане за присъждане на главницата ведно със законната лихва, считано от 3.10.2023 г. Лихвата е акцесорно вземане като се индивидуализира чрез лихвоносната главница и обстоятелствата, от които произтича. Въззивната жалба поддържа висящността на спора досежно първоинстанционното решение в отхвърлителната част. Уважената част от главницата макар и да произтича от същите правопораждащи обстоятелства не се припокрива с отстояваната с въззивната жалба. След като основата за формиране на лихвата е различна, не е налице припокриване на претенциите, за да възникне забрана за пререшаване на спора. Въззивната жалба съдържа искане за присъждане и на законна лихва върху обжалваната част от претенцията. Видно от постановеното в настоящото производство съдебно решение претенция за законната лихва не е разгледана. Това определя решението като непълно, обуславящо и основателност на искането.

Нормата на чл. 214 ал. 2 ГПК регламентира специфичен ред за приобщаване в процеса на акцесорното вземане за лихва в отклонение от изискванията за индивидуализация на паричното вземане по основание и размер. Затова и вземането за законна лихва подлежи на утвърждаване по основание със съдебното решение, а размерът му – на определяне към момента на погасяване на главницата.

Необжалваното първоинстанционно решение в частта за законната лихва влиза в сила досежно 1) лихвоносния характер на главницата и 2) момента на забава. По силата на чл. 297 ГПК така установеното обвързва и настоящия съд, поради което безпредметно остава непосредственото изследване на тези въпроси.

Признатият размер на допълнително обезщетение в настоящото производство се явява самостоятелна част от предходно установеното вземане.

Установената вече забава е относима и към присъдената във въззивното производство сума, поради което сумата от 10 000 лв. е дължима ведно със законната лихва.

2

С оглед трайната практика на Върховния касационен съд, допускащ претенция за законна лихва по повод неплатено обезщетение от деликт включително и срещу застраховател без разграничаване периода на това вземане до и след датата на предявяване на иска, главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от заявената с въззивната жалба и предходно установена дата на забава – 03.10.2023 г.

Мотивиран от отделение, 1 състав изложеното

Апелативен съд-София,

Гражданско

РЕШИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ГПК решение рег. № 736/30.05.2025 г. по в.гр.д. № 20251000500308 както следва:

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД , ЕИК

121130788 с адрес по делото: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Е. Р. П. с адрес по делото: *** законната лихва, считано от 03.10.2023 г. върху сумата от 10 000 лв. - разлика между присъденото обезщетение от 60 000 лв. с решение № 6721/06.12.2024 г., постановено от Софийски градски съд, ГО, I-10 състав по гр.д. № 20241100100132 и следващото се от 70 000 лв., до окончателното й изплащане.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3