Решение № 12517 от 24.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12517 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110150604 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 1, ал .1, т. 1 и т. 2 ЗУТОССР за установяване на положения от страна на С. Е. Г. трудов и осигурителен стаж за периода от 01.08.2001г. до 30.04.2003г. на длъжността „проектант и консултант на камини и печи, барбекюта, басейни и сауни, изделия от мрамор и гранит” по отношение на ответниците ТП на НОИ София – град и „АртПро“ ЕООД, като универсален правоприемник на ЕТ „АртПро – Христо Т.ов“.

Ищецът С. Е. Г. твърди, че в периода от 01.08.2001г. до 30.04.2003г. е работил по трудово правоотношение при ЕТ „АртПро – Христо Т.ов“, като е изпълнявал длъжността „проектант и консултант на камини и печи, барбекюта, басейни и сауни, изделия от мрамор и гранит”. Посочва, че търговското предприятие на ЕТ „АртПро – Христо Т.ов“ е прехвърлено към универсалния правоприемник „АртПро“ ЕООД, където работил на същата длъжност до 13.07.2004г., когато правоотношението е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните.

Поддържа, че съгласно предоставена му информация от ТП на НОИ София – град за процесния период от 01.08.2001г. до 30.04.2003г. липсвали данни за негов трудов и осигурителен стаж. Заявява, че контролните органи не можели да извършват документална проверка и да издадат задължителни предписания за подаване на данни по реда на чл. 5, ал. 1 КСО, т.к. работодателят бил заличен в ТР. Универсалният правоприемник на работодателя „АртПро“ ЕООД му отказал издаването на УП3 – за осигурителен/трудов стаж за периода, при доводи, че документите, удостоверяващи трудовия стаж и осигурителния доход не се съхраняват в архива на ЕТ „АртПро – Христо Т.ов“ и не са налични при правоприемника. Моли за признаване на положения 1 трудов и осигурителен стаж по съдебен ред спрямо ответниците ТД на НОИ – Софияград и „АртПро“ ЕООД, като универсален правоприемник на ЕТ „АртПро – Христо Т.ов“.

Ответникът ТП на НОИ - София град е депозирал отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който се оспорва допустимостта и основателността на иска.

Твърди, че наличието на документ, годен да удостовери трудовия стаж за процесния период – а именно представената към исковата молба трудова книжка, обосновава липсата на правен интерес от установяването му по съдебен ред. Излага съображения относно законовите предпоставки за допустимост и кредитиране на свидетелските показания в производството по ЗУТОССР. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Ответникът „АртПро“ ЕООД е подал отговор извън срока по чл. 131 ГПК, с който заявява, че преди заличаването на ЕТ „АртПро – Христо Т.ов“, чиито универсален правоприемник се явява, е предал всички трудовоправни документи,касаещи служителите на НОИ. Посочва, че едноличния търговец няма задължения към НАП и НОИ преди заличаването си със съдебно решение от 23.07.2003г.

Съдът, като съобрази събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на предявения иск:

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск по чл.

1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР съгласно чл. 5 ЗУТОССР е представянето на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени (чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР), а в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, представяне на удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР). В настоящия случай такъв документ е представен с исковата молба и същият изхожда именно от ответника „АРТПРО“ ЕООД, в качеството му на правоприемник на ЕТ „АРТПРО – Христо Т.ов“, като от съдържанието му следва извод, че последният е заличен със съдебно решение от 23.07.2003г. и за периода м.08.2001г. до м.04.2003г. не може да бъде издадено УП-3, доколкото документите, удостоверяващи трудовия стаж и осигурителния доход за периода, не се съхраняват в архива на ЕТ „АРТПРО – Христо Т.ов“ и не са налични при правоприемника.

2

Същевременно в представена по делото справка от Национален осигурителен институт към 25.06.2025г. за статус на социално осигуряване на ищеца С. Г. се установява, че не са налични данни в регистъра на осигурените лица за за периода м.01.1997г. до м.04.2003г., с оглед на което и при наличие на извършени от работодателя вписвания в трудовата книжка, че ищецът е полагал труд при него за исковия период може да се направи извод, че документите са загубени или унищожени. Всичко изложено обосновава допустимост на предявения иск по чл. 1, ал.

1, т. 3 ЗУТОССР.

Следва да се посочи, че независимо от обстоятелството, че ищецът е представил трудова книжка, същата в случая не изключва наличието на правен интерес от иска за установяване на фактите с правно значение, тъй като ответникът ТП на НОИ - София град, отказва да зачете исковия период като трудов и осигурителен стаж на ищеца. Ето защо е налице правен спор, който следва да бъде решен по реда на ЗУТОССР.

По основателността на иска:

Приет по делото е трудов договор от 01.08.2001г., съгласно който считано от същата дата ищцът С. Г. е назначен на длъжност „проектант и консултант на камини и печи, барбекюта, басейни и сауни, изделия от мрамор и гранит”, при петдневена работна седмица с продължителност от 40 часа, с месторабота – гр. София, ул.

„Опълченска“ № 38, при уговорено възнаграждение, изменяно с последващи допълнителни споразумения към договора.

По делото е представен и приет препис от трудовата книжка на ищеца С. Е. Г., съгласно койт о същият през периода от 01.08.2001г. до 25.07.2003г. е бил в трудово правоотношение с ЕТ „АРТПРО – Христо Т.ов“ на длъжността „продавач – консултант, а през периода от 26.07.2003г. до 13.07.2004г. е бил в трудово правоотношение с „АРТПРО“ ЕООД на длъжности „продавач – консултант“ и „проектант – консултант“.

За установяването на трудов стаж законът въвежда – чл. 6, ал. 1, „писменото начало“, което означава наличността на такива писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж. Те следва да са издадени от работодателя, при който е придобит стажът, и по време на полагането му. Те могат да бъдат от найразлично естество /чл. 6, ал. 2/, като общото между тях е, че създават вероятност относно подлежащите на установяване факти във връзка с работодателя, периодите от време на работата и характера на работата. Наличието на такива писмени доказателства обосновава допустимостта и на свидетелските показания, ведно с представените за тях писмени доказателства за положен труд при същия работодател.

С оглед изложеното представените трудов договор и трудова книжка представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 1 и т. 5 3

ЗУТОССР, което прави допустимо събирането на гласни доказателствени средства за установяване на претендирания стаж.

По делото е разпитан свидетеля М. Б., като е представена и извадка от трудова книжка на същата, с оглед удостоверяване качеството по чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР. От показанията на свидетеля Б. се установява, че в рамките на процесния период (от 2001г. до 2004г., съобразно изложеното при проведения разпит в осз), ищецът Г. е полагал труд в двете дружества - ЕТ „АРТПРО – Христо Т.ов“ и в правоприемника му „АРТПРО“ ЕООД, като „проектант“ на пълен работен ден. Свидетелят посочва, че офисът на дружеството първоначално се намирал на ул. „Опълченска“, а впоследствие на ул. „Раковски“. В допълнение излага, че в качеството си на офис – мениджър е присъствала на интервюто за назначаване на ищеца, както и при прекратяване на трудовия му договор.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Б., която има непосредствени впечатления за подлежащите на установяване факти – посочва, че са работили с ищеца при същия работодател, респективно правоприемника му за исковия период, което се потвърждава от вписванията в трудовите им книжки и за този период.

Преценявайки така събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищцецът при условията на пълно и главно доказване установи, че в периода от 01.08.2001г. до 30.04.2003г. е работел по трудов договор на длъжността „проектант и консултант на камини и печи, барбекюта, басейни и сауни, изделия от мрамор и гранит” при ЕТ „АртПро – Христо Т.ов“ и универсалния му правоприемник „АртПро“ ЕООД, на пълен работен ден. Посоченото време следва да се признае за трудов стаж, което според легалната дефиниция на чл. 351 КТ представлява времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение.

По отношение на осигурителния стаж следва да се посочи, че същият е обвързан не само със заемането на съответната длъжност, но и с внасянето или дължимостта на осигурителните вноски. Кога възниква осигуряването и съответно започва дължимостта на осигурителните вноски посочва чл. 10 КСО, съгласно който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е и параграф 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, според който "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Следователно, освен да заема длъжността, лицето трябва да извършва и трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Затова според чл. 7 ЗУТОССР осигурителен стаж може да се установи само ако в хода на съдебното производство се докаже, че ищецът е бил в кръга на лицата по чл. 2 от същия закон и за това време са били дължими или внесени осигурителни вноски съгласно действащите разпоредби.

В настоящия случай от събраните писмени и гласни доказателства по категоричен начин се установява, че през процесния период ищецът е извършвал трудова дейност, което обуславя извод, че същият е в кръга на лицата по чл. 2 ЗУТОССР и за това време са били дължими или внесени осигурителни вноски.

4

С оглед всичко изложеното предявеният иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТОССР срещу ответниците ТП на НОИ София-град и „АртПро“ ЕООД, като правоприемник на ЕТ „АртПро – Христо Т.ов“, е основателен и следва да се уважи изцяло, като се признае, че положеният от ищеца труд за времето от 01.08.2001г. до 30.04.2003г. следва да се зачита за трудов и за осигурителен стаж.

По разноските:

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполага ищецът – така Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГК. Ищецът установява разноски в размер на 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТОССР по отношение на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София - град, с адрес: гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ № 62-64 и „АртПро“ ЕООД, ЕИК 131083162 (като универсален правоприемник на ЕТ „АртПро – Христо Т.ов“), че С. Е. Г., ЕГН **********, е полагал труд по трудово правоотношение на длъжност „проектант и консултант на камини и печи, барбекюта, басейни и сауни, изделия от мрамор и гранит”за периода от от 01.08.2001г. до 30.04.2003г., което време се зачита за трудов стаж и за осигурителен стаж.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София - град, с адрес: гр. София, ул.