Определение № 3932 от 06.08.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3932 гр. София, 06.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20248002104138 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. Т., Д. С. Т. и М. С. Т., приподписана от адв. Вълов и адв. Л. против решение № 114/03.07.2024 г. по в.гр.д. № 193/2024 г. на Окръжен съд Силистра, с което като е потвърдено решение № 606/8.11.2023 г., поправено с решение № 62/31.01.2024 г., постановени по гр.д. № 440/2023 г. по описа на Районен съд Силистра, е уважен предявения от Е. П. М. против касаторите, иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост върху имот с идентификатор ***, с административен адрес гр.Силистра, ***, ет.2, представляващ апартамент № 8 с площ от 60,57 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение с площ от 15,08 кв. м. и 7,16 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, обективиран в нотариален акт № 53, том 1, дело № 2002/1996 г., срещу задължение за предоставяне на издръжка и гледане, до размера от ¼ ид.ч. от имота, поради неизпълнение и е отменен до размера на ¼ ид.ч. от имота констативен нотариален акт за собственост № 115, тм. 4, рег.

№ 8579, дело № 549 от 2022 г. на нотариус Никола Николов с район на действие РС-Силистра.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирани да 1 обжалват страни и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Доводите за нарушение на материалния закон са, че преценката си за основателност на иска за разваляне на договора, съдът е извършил единствено на база механичната съпоставка между положените от приобретателката Цветанка Т., а впоследствие и от нейните наследници грижи за прехвърлителката, от една страна, а от друга – положените от другата й дъщеря –ищца, грижи и подкрепа. Тази съпоставка обаче не може да бъде основа за формиране на правилни правни изводи по съществото на спора, съответно не представлява правнорелевантен факт, от значение за възникване и упражняване на правото на разваляне на алеаторния договор. За преценката възникнало ли е в патримониума на прехвърлителя по договора правото да развали договора, правнорелевантните факти са налице ли е отклонение от обема на дължимата престация по договора и приемано ли е за надлежно от прехвърлителя, предоставеното изпълнение от страна на приобретателя.

Въззивният съд обаче не е изследвал тези факти обективно и в достатъчна степен, поради което е достигнал до правни изводи, които са в отклонение от материалния закон. Според касаторите, въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен част от установените факти по делото и тяхното значение за изхода на спора и по-конкретно обстоятелствата, че от момента на сключване на договора през 1996 г. до 2018 г., когато прехвърлителката е претърпяла инцидент, тя не се е нуждаела от ежедневни грижи, била е напълно самостоятелна и е живеела сама в апартамента в гр.Силистра, поради което предоставеното от приобретателката до нейната смърт през 2013 г. и впоследствие от нейните наследници изпълнение по договора е било напълно достатъчно, тъй като е покривало всичките й текущи нужди. Поддържа се, че прехвърлителката не е очаквала полагането на ежедневни физически грижи от наследниците на приобретателката и е приемала предоставените от тях помощ при управление на имотите й, плащане на данъци, както и емоционална близост и подкрепа за достатъчно и надлежно изпълнение по договора. След претърпения от нея инцидент през 2018 г. –падане, довело до счупване на ключицата, самата прехвърлителка е избрала да се обърне към другата си 2 дъщеря, не защото необходимата й грижа е била отказана от наследниците на приобретателката, а защото не е очаквала от тях да поемат ежедневната грижа за нея и се е чувствала най-комфортно това да стори другата й дъщеря, както и да остане да живее при нея впоследствие. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел определени факти за доказани, единствено защото „не са отречени“ от ответниците, но простото неоспорване от страна на последните на конкретно твърдени от ищцата факти, съдържащи се в показанията на дъщерята на ищцата, не е достатъчно за да се приемат те за осъществени, нито освобождава съда да необходимостта да цени тези показания именно с оглед роднинската им връзка. Според касаторите въззивното решение е необосновано, тъй като е постановено при съобразяване единствено на показанията на заинтересованата от изхода на дело свидетелка Венета М. – дъщеря на ищцата, както и на показанията на свидетелката Лозанова, които са некоректни и изцяло възпрозвеждащи отношението на самата ищца към създалата се ситуация около грижите за прехвърлителката в последните години от живота й, без да отчете останалите свидетелски показания от които се установява, че прехвърлителката до края на живота си е имала много добро отношение към наследниците на дъщеря си Цветанка.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси в противоречие със съдебна практика на ВКС: 1/ За да се приеме, че е налице неизпълнение на договора за издръжка и гледане от страна на длъжниците по него, в случай, че последните в изпълнение на договора са полагали грижи за издръжката и гледането на прехвърлителя, достатъчно ли е да е установено, че друго морално задължено към прехвърлителя лице е полагало грижи за него или е необходимо да се установи и че прехвърлителят не е считал и приемал предоставеното му изпълнение за надлежно и 2/ Фактът дали прехвърлителят по договора за издръжка и гледане приживе е приел предоставеното му изпълнение от страна на приобретателя, съответно от неговите наследници, за надлежно или не, част ли е от фактическия състав на възникването на правото на наследниците на прехвърлителя, които не са страни по договора за издръжка и гледане, да го развалят след смъртта на прехвърлителя. Поддържа се, че по тези въпроси, произнасянето на въззивния съд е в противоречие с разрешенията, дадени в решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр.д. № 1534/2009 г., решение № 60150 от 29.11.2021 г. по гр.д. № 2080/2020 г. и решение № 20 от 3

13.03.2019 г. по гр.д. № 2298/2018 г., и трите на IV г.о. По втория въпрос, евентуално се поддържа и наличието на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото по него не е налице конкретна практика на ВКС. Формулирани са и следните процесуалноправни въпроси: 1/ Може ли съдът въз основа единствено на липсата на изрично оспорване от една от страните на определени изгодни за насрещната страна, твърдени от последната, факти, да ги приеме за доказани във вреда на „неоспорилата“ ги страна, без да излага мотиви и да извършва анализ на събрания в хода на процеса доказателствен материал относно осъществяването на тези факти и 2/ Длъжен ли е въззивният съд при определяне обема на дължимата престация по договора за издръжка и гледане и при извършване на преценката си дали за прехвърлителя е възникнало правото да го развали, да съобрази и обсъди в решението в тяхната съвкупност и взаимовръзка събраните в хода на производството доказателства дали прехвърлителят приживе е приел предоставеното му изпълнение и дали същият го е считал за надлежно. По първия въпрос се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 20 от 22.02.2016 г. по гр.д. № 3785/2015 г. на III г.о., решение № 70 от 29.05.2013 г. по гр.д. № 579/2012 г. на II г.о., решение № 65 от 30.07.2014 г. по гр.д. № 1656/ 2013 г. на II т.о., решение № 138 от 8.05.2014 г. по гр.д. № 4488/ 2013 г. на IV г.о., решение № 1037 от 30.12.2009 г. и решение № 113 от 31.07.2015 г. по т.д.

№ 929/2014 г. на на I т.о. По отношение на втория въпрос се поддържа допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с обосновка, че липсва тълкувателна и казуална практика на ВКС по въпроса и разрешаването на същия би изяснило какъв е предмета на доказване по искове за разваляне на договори за издръжка и гледане.

Насрещната страна по жалбата – Е. П. М., чрез пълномощника си адв. М.

М., в писмен отговор изразява становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатите въпроси. По същество се поддържа, че изложените в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, са неоснователни.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане до размера на ¼ ид.ч. от имота е уважен, въззивният съд е приел за установени следните факти и 4 обстоятелства: на 09.07.1996 г. Петко Петров и Марийка Петрова са прехвърлили на дъщеря си Цветанка Т. правото на собственост върху притежавания от тях в условията на СИО апартамент, находящ се в гр.Силистра, срещу задължение „да поеме гледането и издръжката на своите родители-прехвърлители докато са живи, като им осигури нормален и спокоен живот, като гледането може да се осъществява и чрез трето лице след вземане предварителното съгласие на прехвърлителите на имота“; прехвърлителите са запазили правото да живеят в апартамента докато са живи; дъщеря им Цветанка Т. е живяла в гр.Дулово заедно със своето семейство, а другата им дъщеря Е. М. /ищца в производството/ е живяла със семейството си в гр.Роман; през 2010 г. приобретателката Цветанка Т. е заболяла от онкологично заболяване и е починала през м.01.2013 г.; няколко месеца покъсно също в резултат на онкологично заболяване е починал и Петко Петров; след смъртта на дъщеря си Цветанка и на съпруга си, Марийка Петрова била посещавана веднъж месечно за по няколко дни от дъщеря си Е.; при възникнали здравословни проблеми, Марийка Петрова била придружавана до болнични заведения от дъщеря си Е., а в случаите когато се налагало обслужването й за по-дълъг период поради обездвижване в резултат на счупване на ключицата и обостряне на дископатия, последната оставала в дома на майка си за по по-дълъг период; с напредването на възрастта на прехвърлителката, последната започнала да пребивава в дома на дъщеря си Е. в гр.Роман през зимния сезон, след което се връщала в дома си в гр.Силистра; през 2018 г. прехвърлителката заживяла изцяло при дъщеря си Е. в гр.Роман, където починала през 2020 г.; при диагностицирането на прехвърлителката със злокачествено образувание в гр.София, последната отсядала в дома на внучка си Венета Мицовска, въпреки че и другите й двама внуци - Д. Т. и М.

Т. /ответници по иска/ също живеели в София, но нито веднъж не са я придружили за изследвания и не са я посетили при двата й престоя в болницата в София; При така установената, въз основа на събраните по делото доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до извод, че ответниците в качеството си на наследници на приобретателката по договора за издръжка и гледане, не са изпълнили задълженията, поети спрямо Марийка Петрова, да престират издръжка и грижи, от които последната се е нуждаела с оглед възрастта и здравословното си съС.ие. Посочил е, че приживе 5 наследодателката им Цветанка Т. е полагала грижи за родителите си, като ги е придружавала на лекарски прегледи, ходела е на свиждания при болничен престой на последните, закупувала е лекарства и добавки и е извършвала потрудните домакински дейности – пране на килими, чистене на прозорци и др., но по делото, от страна на ответниците, не са ангажирани доказателства, че някой от тях е продължил да престира издръжка и гледане на прехвърлителката след смъртта на дъщеря й Цветанка Т., включително и когато се е появила сериозна необходимост от това, т.е. не е установено някой от ответниците да е помагал на прехвърлителката при извършване на поспецифичните домакински задачи, да е пазарувал храна и лекарства, да я е придружавал на медицински прегледи или да е поемал ангажимент във връзка с лечението й след като е била диагностицирана с онкологично заболяване.