Решение № 62 от 19.03.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Ихтиман, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Административно наказателно дело № 20241840200687 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Б. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.

П., бул. „М.“ № 37, ет. 4, ап. 8, чрез адвокат Е. К. срещу Наказателно постановление № 24-1204-******/28.06.2024 година, издадено от Началник на група в ОДМВР С., Сектор „Пътна Полиция“ ОДМВР С.. В жалбата се твърди, че не е извършил нарушението, тъй като на процесния пътен участък, където наказващият орган сочи да е извършено нарушението не е налице въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 - 80 км/ч. Оспорва и издаването на наказателното постановление при условията на “системност“.

Претендира разноски.

Жалбоподателят не се явява в съдебните заседание, представлява се от адвокат К. в първото по делото съдебно заседание, като за последващото е депозирала писмено становище, с което оспорва Наказателно постановление № 24-1204-******/28.06.2024 година, издадено от Началник на група в ОДМВР С., Сектор „Пътна Полиция“ ОДМВР С. и излага съображения по същество.

Административно наказващият орган - Началник на група в ОДМВР С., Сектор „Пътна Полиция“ ОДМВР С. не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Депозирана е писмена защита с искане обжалваният акт да бъде потвърден.

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, пред надлежната инстанция, от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

В Наказателно постановление № 24-1204-******/28.06.2024 година, издадено от Началник на група в ОДМВР С., Сектор „Пътна Полиция“ ОДМВР С. е посочено, че Б. С. Д., ЕГН ********** на **.**.****г. в 09:45 часа е управлявал в община К., на път Автомагистрала № А-1, в С. област, КМ 52+800 от гр. П. към гр. С. лек автомобил Н. к., РВ****ХС, като при ограничение на скоростта за движение въведено с пътен знак В -26/80км/ч. извън населено място, водачът се е движи със скорост 111 км/ч. след приспаднат толеранс от 3% и е отчетена превишена стойност на скоростта от 31 км/ч. Нарушението е установено и заснето с техническо средство ATCCTFR1, с фабричен номер М-504. АУАН е съставен във връзка с образувана преписка в ЕЦОН, номер 20514/**.**.****г. за извършено нарушение при условията на системност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ № К******* от 16.03.2023г. и ЕФ № К – ******* от 16.03.2023г., с което виновно нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – физическо лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по место извършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Началник на група в ОДМВР С., Сектор „Пътна Полиция“ ОДМВР С..

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – досежно описание на нарушението. Не е спазено от страна на административно наказващия орган и изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административно наказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на превозното средство. Същият е попълнил и изискуемата по чл. 188 от ЗДвП декларация, в която е отбелязал изрично, че той е управлявал автомобила.

Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като бе посочено по-горе за 2 конкретното превишаване от 31 км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т. 4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 300,00 лева за превишение на скоростта от 31 до 40 км. /ч. От друга страна в случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на осн. чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП., като санкцията в НП е опредЕ. като удвоен размер на 300,00 лева, тоест 600,00 лева и кумулативното лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Последната разпоредба гласи, че когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 46 и ал. 3, т. 4- 6 е системно водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Доказателствените източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка.

Съдът като се запозна с доказателствата приети и приложени по делото счита жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Електронният фиш следва да съдържа реквизитите, разписани императивно в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП - данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното заплащане. Описанието на нарушението в електронния фиш следва да е възведено чрез посочване на относимите скорости - разрешената стойност на скоростта, установената стойност на скоростта и превишената стойност на скоростта, който начин на описване е напълно достатъчен, за да може соченото за нарушител лице да разбере за какво нарушение бива обвинено. По делото е прието като доказателство постъпило писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ /лист 74 и следващите от делото/, ведно с приложени към него документи /заповеди, чертежи и протокол/, в което писмо изрично е посочено, какви са били ограниченията във въпросния участък на АМ „Т.“ за дата **.**.**** г. От писмото се установява, че за дата **.**.**** г. в ОПУ С. няма регистрирана информация за проблеми със знаците от ВОБД за ограничение на скоростта в участъка от км 52+800 до км 54+600. От приложените към писмото от АПИ преписи от писмени доказателства и по-конкретно от съдържанието на чертеж и протокол за приемане на временна организация и безопасност на движението е видно, че на км. 54+140 от АМ „Т.“, в посока към гр. С., е поставен пътен знак В-26 въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч, а на км. 52+800 в посока към гр. С. е поставен пътен знак В-34. Предвид горното, налага се извод, че в отсечката от км. 54+140 до км. 52+800 в посока към гр. С. ограничението е било 60 км/ч на процесната дата. В тази отсечка попада и посочения в електронния фиш км. 52+800. В електронния фиш, а и в информацията в табличен вид, съдържаща се до направения снимков материал, е отразено, че ограничението на скоростта е било различно. При това положение не става 3 ясно защо в електронния фиш и в административнонаказателната преписка се сочи, че ограничението е било от 80 км/ч, при положение, че по данни от АПИ същото е 60 км/ч. Тези разминавания в скоростите внасят съмнение относно това какво е било действителното положение и не дават възможност на санкционираното лице да разбере какво е нарушението, за което е санкциониран.

Предвид изложеното, съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на надлежно описание на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Така допуснатото процесуално нарушение води до невъзможност санкционираното лице да разбере за какво административно нарушение е обвинен, че е извършил, поради което съществено е ограничено правото на защита на наказаното лице. Този порок съставлява и порок във формата на обжалвания електронен фиш, тъй като описанието на нарушението е част от задължителните реквизити на електронния фиш, посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Това нарушение от своя страна също представлява самостоятелно основание за отмяна.

От друга страна от представените по делото доказателства се установява, че на мястото където се твърди, че е извършено нарушението не е налице въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 - 80 км/ч. От приета по делото справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ /л.74/ се установява, че въведеното ограничение на скоростта до 80км/ч е премахнато при 52+800 ляво пътно платно с пътен знак В34 за „край на забраните, въведени с пътни знаци“. Пътният знак В34 при км 52+800 лявото платно е от IV типоразмер, за автомагистрали, в добро състояние, съгласно Наредба № РД-02-21-1 за сигнализацията на пътищата с пътни знаци от 23.11.2023г. С оглед изложеното съдът приема, че жалбоподателят не е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

За пълнота следва да се отбележи, че по отношение на системността, съдът намира, че АНО неправилно е приложил материалния закон. Съгласно нормата на § 6, т. 62 от ДР на ЗДП, системно е това нарушение, което е извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. От описанието на наказателното постановление не става ясно, кога са връчени и кога са влезли в сила ЕФ № К-******* и ЕФ № К – *******. Поради това не може да се направи преценка дали твърдяното нарушение се явява „системно“ по смисъла на ЗДвП. Ако се приеме, че ЕФ № К-******* и ЕФ № К – ******* са влезли в сила на датата посочена в НП, а именно 16.03.2023г., то няма как констатираното нарушение с някой от двата фиша /който и да е от тях/ да е извършено преди влизането в сила на другия, както е изискването на закона, за да се приеме, че с третото /процесното нарушение/ е налице посочената системност, тъй като едногодишният срок започва да тече от момента на влизане в сила на първото НП или ЕФ.

По гореизложените съображения съдът, намира наказателното 4 постановление за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на сторените от него съдебни разноски в хода на съдебното производство, като е представил по делото доказателства за реално сторени такива. Предвид, което ОДМВР – С. следва да заплати на жалбоподателя сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1204-******/28.06.2024 година, издадено от Началник на група в ОДМВР С., Сектор „Пътна Полиция“ ОДМВР С., с което на Б. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „М.“ № 37, ет. 4, ап. 8 е наложена „глоба“ в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като незаконосъобразно.