Определение № 245 от 02.06.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 245 гр. Бургас, 02.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262000500102 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С определение № 796/19.12.2025 год. по гр.д. № 291/2023 год. по описа на Окръжен съд - Сливен, на което с определение № 275/31.03.2026 год. по гр.д. № 291/2023 год. по описа на Сливенския окръжен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, е допълнено решение № 288/13.11.2025 год. по гр.дело № 291/2023 год. по описа на Окръжен съд Сливен, в частта за разноските, като е осъдена М. Х. Т. с ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Х. С. Т. с ЕГН **********, и съдебен адрес: гр. С., район „С.“, ул. “В.“ № *, ет. *, ап. *, да заплати на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-р ИВАН

СЕЛИМИНСКИ- СЛИВЕН“ АД, с ЕИК 119502733, седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. “Х. Ботев“№1 представлявано от изпълнителния директор д-р В. П. П., сумата 5000 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, без включен ДДС и е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 от ГПК на МНОГОПРОФИЛНА

БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-р ИВАН СЕЛИМИНСКИСЛИВЕН“ АД, с ЕИК 119502733 за допълване на решение № 288/13.11.2025 год. по гр.дело № 291/2023 год. по описа на ОС-Сливен в частта за разноските, за размера над 5000 лв. до претендирания размер от 17 000 лв.

Срещу определението в частта, с която молбата по чл.248 от ГПК е била оставена без уважение е подадена частна жалба от

МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-Р ИВАН

СЕЛИМИНСКИ“-СЛИВЕН“ АД, ЕИК 119502733, чрез процесуален представител адв. Д. М., в която се твърди, че в обжалваната част, като не е присъдил пълния размер на направените от ответника разноски за заплатено 1 адвокатско възнаграждение от 17 000 лв., окръжният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Твърди се, че преценката на съда за прекомерност на заплатеното за защита на ответника адвокатско възнаграждение не е съобразена с действителната правна и фактическа сложност на делото, че не е извършен задълбочен анализ на работата на адвоката на ответника в хода на съдебното производство по делото, като не са изложени и обсъдени релевантните обстоятелства по критериите, като следва: броя на страните и тяхното процесуално качество /дали са ищци или ответници; главни или подпомагащи; типични или процесуални субституенти; дали другарството е обикновено или необходимо/; предмета на правния спор /дали са предявени един или няколко иска, вкл. при начално и последващо обективно и субективно съединяване на исковете; броя и вида на релевираните материалноправни възражения; дали е налице отклонение от типичното развитие на гражданския процес с усложнения в страните или предмета на делото/; константната, вкл. и задължителната съдебна практика; вида и обема на търсената съдебна защита /какви субективни материални права се защитават - лични или имуществени из областта на различните клонове на частното право, вкл. дали исковете са неоценяеми или защитаваното право е оценяемо в пари - в този случай релевантен би бил и размера на материалния интерес, вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал; действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на ответната страна; броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики. Сочи се, че в случая защитата на ответника е била организирана при съществен материален интерес с цена на иска 300 000 лв., в хода на производството е допусната и изслушана тройна съдебно-медицинска експертиза и са разпитани множество свидетели, като се е развило тежко съдебно производство със сложен фактически състав по чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД, продължило две години на първа инстанция, при необходимост от запознаване на процесуалния представител на ответника с редица понятия и институти в различни области на медицината. В подкрепа на твърдението за сложността на производството е извършено позоваване и на завишения коефициент за натовареност на делото по Правилата за оценка на натовареността на съдиите, както и на обема на приложенията към делото, съдържащи огромно количество информация, с които процесуалният представител на ответника е следвало да се запознае и да вземе становище по тях. Сочи се, че по делото са били проведени общо девет открити съдебни заседания, всяко от тях с продължителност не по-малко от тридесет минути, а някои - и до два часа, като на всяко от тези заседания се е явил процесуалния представител на ответника, отделяйки преди това сериозно време за подготовка. Сочи се, че защитата по делото е била дълготраен процес, а постигнатият за ответника резултат е максимално благоприятен. Твърди се, че с оглед материалния интерес по делото, изложените други обстоятелства, пазарните нива за възнаграждение за защита при висок риск и на инфлационните процеси, заплатеното възнаграждение от 17 000 лв. не е прекомерно и следва да бъде присъдено в пълен размер в полза на ответника. Направено е искане за отмяна на определението в обжалваната част и за постановяване на друго по същество по молбата по 2 чл.248 от ГПК, за присъждане на пълния размер на разноските на ответника за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 17 000 лв.

В дадения срок не е постъпил отговор по частната жалба от насрещната страна М. Х. Т. с ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Х. С. Т..

Бургаският апелативен съд, като взе предвид горното и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано за обжалване лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване пред настоящия съд, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА.

Видно от приложената преписка, производството пред окръжния съд се е развило по главен иск предявен от малолетната М. Х. Т. с ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Х. С. Т. срещу МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-Р ИВАН

СЕЛИМИНСКИ“ – СЛИВЕН“ АД, ЕИК 119502733, за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Р. П. Т., починала в ответната болница на **.**.**** год. - в деня след раждането на ищцата, в размер на 300 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането. Твърденията в исковата молба са, че смъртта на майката на ищцата е настъпила поради виновни действия и бездействия на служители - медицински лица в ответната болница, за които ответникът отговаря на осн. чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

По гр.дело № 291/2023 год. по описа на ОС-Сливен е постановено решение № 288/13.11.2025 год., с което предявения главен иск е бил отхвърлен, като с решението на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата е осъдена да заплати на ответника само разноските направени за възнаграждения на вещи лица в общ размер от 2769 лв.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба по чл.248 от ГПК подадена от ответника по главния иск чрез процесуалния му представител адв. Д. М., с която е поискано изменение на решението в частта за разноските присъдени в полза на ответника, с допълнително присъждане на сумата от 17 000 лв. - платено адвокатско възнаграждение за защита по иска предявен от М. Х. Т..

За да постанови обжалваното определение, окръжният съд е приел молбата по чл.248 от ГПК за допустима, като е преценил, че са налице предпоставки за допълнително присъждане на направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, но предвид направеното възражение от насрещната страна по чл.78, ал.5 от ГПК, което е прието за основателно, окръжният съд е счел, че размерът следва да бъде намален до 5000 лв., а в частта над тази сума до претендирания и заплатен размер от 17 000 лв., молбата по чл.248 от ГПК е неоснователна.

Видно от материалите по делото, от страна на ответника по главния иск 3 своевременно са били представени пред окръжния съд надлежно пълномощно за неговото представителството от адв. Д. М. - л.54, договор за правна защита и съдействие - л.272, с което в полза на адв.М. е договорено възнаграждение за правна защита по делото срещу ищцата по главния иск М. Х. Т. в размер на 17 000 лв., списък за разноските – л.378 в който е включен разхода за заплатено адвокатско възнаграждение от 17 000 лв., както и доказателства за плащане на сумата от 17 000 лв. в полза на адв.Д. М. – преводно нареждане л.388.

Ответникът по главния иск е и ищец по предявен от него обратен иск срещу застраховател, но това обстоятелство е без значение за настоящото произнасяне, тъй като възнаграждението от 17 000 лв. е договорено само за защитата на болницата в качеството й на ответник по главния иск.

В частта, с която съдът е приел, че решението следва да се допълни с присъждане на сумата от 5000 лв. в полза на ответника, определението не е обжалвано и е влязло в сила. Поставеният за разрешаване пред настоящия съд въпрос е за размера на разноските над 5000 лв. до 17 000 лв. – т.е. разликата от 12 000 лв., които ответникът по главния иск иска да му бъдат присъдени като направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, респ. - за наличието или липсата на предпоставки по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на разноските дължими от ищцата съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, в частта за заплатеното адвокатско възнаграждение за защита на ответника.

В този смисъл окръжният съд с обжалваното определение правилно е приел, че след постановяване на решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С438/2022г, съдилищата не са обвързани с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/04.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК, могат да намалят тези възнаграждения и под минимума по наредбата.

Преценката за справедлив размер на разноските за адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят в полза на ответника по главния иск е обусловена от анализ на конкретните обстоятелства по утвърдените в практиката критерии, които са изброени и от частния жалбоподател в частната му жалба сезираща настоящия съд, но най-основно включват фактическа и правна сложност на делото, реално извършени от адвоката действия по защитата на страната и размера на защитавания материален интерес.

Настоящият съд взе предвид, че възнаграждението от 17 000 лв. е заплатено за защитата на един ответник срещу един предявен по отношение на него един иск, като в този смисъл производството не е процесуално усложнено. Първоначалната организация на защитата на ответника по главния иск, дори да е била със съдействието на - адв. Д. М., за което липсват обективни данни по делото, е проведена самостоятелно от ответника - както отговора на исковата молба депозиран на 17.11.2023 год. с възражения за неоснователност на исковата претенция, искане за привличане на трето лицепомагач, искания по доказателствата, така и предявяването на обратен иск срещу третото лице-помагач, са били извършени лично от представителя на ответника по закон - изпълнителния директор на болницата д-р В. П., а не чрез процесуален представител - адвокат. Първото документално отразено по 4 делото процесуално действие от адв. Д. М. по защитата на ответника по главния иск е явяването му в откритото съдебно заседание на 20.02.2024 год., когато е бил даден ход на делото, същото е било докладвано от съда, извършено е събиране на доказателства и делото е отложено за допълнително събиране на доказателства. В това заседание адв. М. е предприел навременни, активни действия за защитата на ответника, каквито са извършвани от него в хода на целия първоинстанционен процес, до обявяване на делото за решаване. Основната доказателствена тежест по предмета на предявения главен иск е била на ищеца, като защитата на ответника е била концентрирана главно върху оспорване на твърдените от ищеца обуславящи факти и обстоятелства, включвала е искания по доказателствата - за изискване и прилагане на документи, както и поставяне на въпроси към допуснатата СМЕ.