Определение № 1004 от 28.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1004 гр. Ловеч, 28.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500689 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 вр. 419 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на Д. В. Я., ЕГН **********, против разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №230 от 17.06.2024 г., издадена по ч.гр.д. №332/2024 по описа на РС – Луковит, и против процесната заповед за изпълнение в частта, с която на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, са присъдени разноски за сумата от 81,70 лв., от които 31,70 лв. за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят излага твърдения, че претендираните от заявителя вземания са били своевременно заплатени, поради което не е настъпила и твърдяната предсрочна изискуемост, като представя доказателства. По изложените съображения счита, че процесното разпореждане за незабавно изпълнение и заповедта в частта за разноските следва да бъдат отменени, а изпълнителният лист – обезсилен.

„Банка ДСК“ АД изразява становище за неоснователност на жалбата, като поддържа твърденията си за допуснато от кредитополучателя забавено изпълнение на задълженията му по договора за кредит. Пояснява, че 1 дължимите вноски за м. март, август и декември 2022 г. и м. юни, юли, август, септември 2023 г. не са заплатени. Посочва, че плащанията, извършени от длъжника, обслужват предходни вноски. Като приложения към отговора представя извлечение от счетоводните книги на банката от 04.06.2024 г., извлечение за периода 15.03.2021 – 01.10.2024 г. и договор за кредит, ведно с приложения към него.

Съдът, като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи и възражения на страните приема следното:

Първоинстанционният съд бил сезиран със заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК за сумите от 1207,30 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 15.03.2021 г., 144,95 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 03.08.2023 – 16.05.2024 г., 54,72 лв., представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода 03.08.2023 – 16.05.2024 г. и 8,47 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.05.2024 – 03.06.2024 г., като към същото е приложено единствено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията, произтичащи от договор за банков кредит от 15.03.2021 г. и обратна разписка, удостоверяваща връчването на длъжника на процесното уведомление на 17.05.2024 г.

На 17.06.2024 г. съдът е постановил разпореждане, с което било допуснато незабавно изпълнение на издадената на същата дата заповед за изпълнение на основание чл. 417 ГПК.

Въз основа на изпълнителен лист от 18.06.2024 г., издаден по ч.гр.д.

№332/224 по описа на РС – Луковит за сумите, претендирани с процесното заявление, е образувано изпълнително дело №1305/2024 по описа на ЧСИ рег.

№879 на КЧСИ, като взискател по същото е „Банка ДСК“ АД.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение, но същите са връчени на 01.08.2024 г. на кмета на с. Р..

На 23.08.2024 г. длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, както и процесната частна жалба, като на 26.08.2024 г. е подал и допълнение към нея.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

2

Частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Съдът намира, че законоустановеният срок за подаване на процесната жалба е спазен, макар връчването на поканата за доброволно изпълнение, заповедта за изпълнение и препис от изпълнителния лист да е нередовно, доколкото видно от разписката, за получател е посочен В.

Василев – кмет на с. Р., а същевременно е отразено, че документите са връчени на кредитополучателя. Предвид липсата на доказателства, установяващи връчването на длъжника на коментираните документи в предходен момент, съдът счита, че срокът по чл. 419 ГПК е спазен, поради което частната жалба е допустима.

На първо място следва да се отбележи, че при разглеждане на частни жалби въззивният съд действа като съд по същество, като е длъжен да се произнесе по всички факти, обуславящи издаването на обжалвания акт, по които е следвало да се произнесе и първоинстанционният съд, без да е ограничен от посоченото в частната жалба – така Тълкувателно решение №6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело №6/2017 на ОСГТК на ВКС.

Според чл. 419, ал.3, вр. чл. 418, ал.2 и 3 ГПК оплакванията на жалбоподателя при обжалване на разпореждане за незабавно изпълнение следва да се основават на редовността на акта от външна страна. В конкретния случай такива доводи не са наведени, но с оглед коментираните по-горе задължителни разрешения, дадени с Тълкувателно решение №6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело №6/2017 на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да извърши пълна проверка.

Съгласно чл. 419, ал. 3 ГПК, съдът отменя разпореждането за незабавно изпълнение, когато документът не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството не е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В случая макар да е представено редовно заявление, индивидуализиращо претендираните вземания по размер, страни, предмет и основание, както и 3 редовно извлечение по чл. 417, т.2 ГПК, не са удовлетворени останалите изисквания, въведени в посочената разпоредба, а именно не е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

Такива са представени едва с отговора на частната жалба, но отново не в изисквания пълен обем, доколкото е представен само договор за кредит, с който се преструктурират 2 други отпуснати от заявителя в предходен момент на длъжника кредити, без предхождащите съглашения.

Ето защо, доколкото не са изпълнени изискванията на чл. 417, т.2 ГПК, съдът е лишен от възможността да извърши преценката за редовност на документите. Нещо повече, претенцията на кредитора, съгласно изложеното от него се основава на договор за кредит за текущо потребление от 15.03.2021 г., като същата е насочена срещу физическо лице и няма данни предоставения му паричен ресурс да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, или да действа в рамките на своята търговска или професионална дейност. Предвид това, непредставянето в пълнота на изискваните от закона документи парира възможността и за извършване на преценка за наличие на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

За пълнота следва да се отбележи, че дори при преценяване само на представените ОУ, съдът намира, че клаузата на чл. 18.1 от същите е неравноправна. Предвидената в чл. 18.1 ОУ лихва, приложима при забава на плащането на месечната вноска, формирана като сбор от договорения лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта, има санкционен характер и по съществото си представлява неустойка. Такава клауза противоречи пряко на разпоредбата на чл. 33, ал.2 ЗПК, ограничаваща възможността на кредитора при забавено изпълнение да претендира само законната лихва. В тази връзка, не може да се приеме за основателно възражението на жалбоподателя, че начислената наказателна надбавка удовлетворява изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗПК с оглед нейния размер. В случая макар той да съответства на законната лихва, липсва каквато и да е уговорка, че така уговореното обезщетение изключва възможността за отправяне от страна на кредитора на претенция за законната лихва.

Процесната неустойка не е уговорена като изключителна, поради което за нея 4 следва да се приложи общото правилно, а именно, че същата представлява зачетна такава. Вследствие на това съдът намира, че клаузата на чл. 18.1 ОУ нарушава правилото на чл. 33, ал.2 ЗПК.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение, следва да бъде отменено, а изпълнителният лист – обезсилен.

По отношение на жалбата против заповедта за изпълнение в частта на присъдените в полза на заявителя съдът намира следното: съгласно разясненията, дадени с т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако вземането е оспорено чрез възражение и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл.422 ГПК, администрирането и разглеждането на евентуално подадена частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК е обусловено от решението по установителния иск. С това решение исковият съд се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска, като се произнася с осъдителен диспозитив, въз основа на който се издава и изпълнителен лист за разноските. В това производство съдът следва да разгледа и възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба по чл.

413, ал. 1 ГПК е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение; Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила - например ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не 5 са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл.

414, ал. 1 ГПК. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.

В тази връзка следва да се съобрази, че в настоящата хипотеза длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК и на кредитора са дадени указания по реда на чл. 415, ал.1 ГПК. На съда е служебно известно, че в изпълнение на указанията кредиторът е депозирал искова молба, по която е образувано гр.д.

№721/2024 по описа на РС – Луковит. Следователно в процесната хипотеза производството в частта по частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК следва да бъде прекратено и делото върнато на РС - Луковит за процедиране по подадената частна жалба, съобразно задължителните указания по т. 12 от Тълкувателно решение 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, възпроизведени и в мотивите на настоящото определение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №230 от 17.06.2024 г., издадена по ч.гр.д. №332/2024 по описа на РС – Луковит.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист от 18.06.2024 г., издаден по ч.гр.д.