Решение № 163 от 24.10.2022, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Валя Г. Пенова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20221450100276 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

М. П. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес ....................... против Н.

М. Й., ЕГН ********** от гр. Козлодуй, с която ищецът моли съда да предостави не него упражняването на родителските права върху родено от съвместното съжителство с ответницата малолетното дете ......................, родена на 30.11.2017 г., като съдът определи местоживеенето на детето при него, а на майката се определи режим на лични отношения с детето – всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния с преспиване в съботната нощ, както и двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. Ищецът моли съда да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200 лв. считано от 20.01.2022 г., до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане, платими чрез бащата и законен представител. Претендира се и издръжка за минало време – една година назад за периода от 20.01.2021 г. до 20.01.22 г. в размер на по 200 лв. месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е постъпил отговор, в който 1 оспорва исковете, моли родителските права да бъдат предоставени на нея, а бащата да заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно.

В МзРС е образувано и гр. дело № 126/2022 г., по което Н. М. Й. е предявила иск против М. П. Берцчев, с който ищцата по този иск моли родителските права по отношение детето ............... Б.а да бъдат предоставени на нея и ответника по този иск да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200 лв.

На основание чл. 213 ГПК гр. дело № 126/2022 г. е присъединено към настоящото за постановяване на общо решение по тях.

Правната квалификация на претендираните права по двата иска е чл.

127 ал. 2 СК.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, установено от фактическа и правна страна следното: приема за

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане детето ......................, ЕГН ********** е родено на 30.11.2017 г. в гр. Козлодуй от майка Н. М. Й. и баща М. П. Б.. Твърди се в исковата молба, че страните са живеели на съпружески начала от 2016 г., като на 30.11.2017 г. е родено детето им ................ Твърди се, че на 07.03.2017 г. ответницата напуснала дома с предлог, че семейния живот не е бил за нея. Живяла в гр. Козлодуй, първоначално в жилище на баща си, след това в друго жилище на майка си, след което живяла един месец в жилище на бащата на ищеца. По това време той работел в чужбина и изпращал средства за издръжка на детето. През пролетта на 2019 г. се прибрал в България и заживял с майка си в ................

Скоро след това ответницата оставила детето на ищеца за да го гледа. Тогава детето било на една година и половина. Ответницата казала, че не може да гледа детето и подписала пълномощно и декларация, с нотариална заверка на подписите, приложени на лист 14 и 15 от делото, в което пълномощно ответницата и ищеца упълномощили майката на М. - ...................... да ги представлява пред държавни и общински органи по всякакви въпроси свързани с детето, както и да ги представлява пред учебни заведения, болници и всички държавни и административни органи. С декларацията родителите на детето декларирали съгласие майката на ищеца да пътува с детето извън границата на България до навършване на 18-годишна възраст. Детето 2 посещавало ясла в с. Хърлец, през което време ответницата рядко се интересувала от детето. През месец януари 2021 г. ищеца се установил в гр.

Стара Загора заедно с детето ................ Заживял в жилище на негова позната с която живеели на семейни начала. Детето посещавало в гр. Стара Загора детска градина, имало избран личен лекар. Ищецът започнал работа там, но ответницата продължавала да не търси и да не се интересува от детето. През месец декември 2021 г. ответницата взела детето от с. Хърлец, където то било с баща си за коледните празници с полиция. Не казала къде отвежда детето.

При обаждания по телефона ответницата отказала да разговаря с него. В последствие ищецът разбрал, че детето е в с. Моравица, в дома на родителите на приятел на ответницата.

В представения отговор ответницата изцяло оспорва иска.

По делото са разпитани две групи свидетели – свидетелите ..................... – доведени от ищеца и свидетелите .................... – доведени от ответната страна.

Свидетелят .... – без роднинска връзка със страните твърди, че познава ищеца и детето Павлинка. Съсед е на семейството в с. Хърлец. От април 2019 г. детето е било в с. Хърлец при баба си. Твърди, че на 25.12.21 г. прибирайки се в къщи видял полицейска кола. След разправии между близки на детето майката го взела. До тогава свидетелят твърди, че не я е виждал, не знае през това време дали тя е търсела детето. През времето, когато било в с. Хърлец, детето било отглеждано от бащата и баба му, имали много добри условия за отглеждането му. Не знае майката през това време да го е вземала при нея.

Детето посещавало детска градина в с. Хърлец, било обгрижвано много добре от баба си и баща си. Знае, че в момента М. е в Стара Загора, където работи.

Свидетелката ............... - в роднински връзки с ищеца – твърди, че познава детето. В края на април 2019 г. майката оставила детето при баба му по бащина линия, където грижи за него полагали бащата и бабата. Знае, че майката е идвала няколко пъти да го вижда през този период. На Коледа 2021 г. дошли полицаи и взели детето. През времето, когато детето живеело в Хърлец, детето посещавало детска градина. Понякога майката е вземала детето, но го е връщала със същите дрехи. След като майката взела детето, ищеца няма информация къде е, намерил я в Моравица. Твърди, че детето е силно привързано към баща си, докато е живяло с него е било чисто, добре 3 облечено, развивало се много добре.

Свидетелката ............. – майка на М. - твърди, че детето от Коледа 2021 г. живее с майка си, а след раждането си е живяло в гр. Мизия с двамата си родители. През пролетта на 2018 г. - месец март - майката си тръгнала с детето, свидетелката не знае по какви причини. Майката довела детето през април 2019 г. в дома , казала, че не иска да го гледа, не може да се грижи за детето. Детето било в лошо състояние – гладно, мръсно, без памперс, оставила го и без дрехи. Майката обяснила, че иска да си намери работи и не може да го гледа. Няколко пъти се обаждала по телефота, не е изпращала средства за издръжка. Понякога детето се обръщало към свидетелката с „мамо“. След като синът

– ищеца по делото, си намерил работа в Стара

Загора взел със себе си и ................ Детето било отглеждано в Стара Загора. В момента свидетелката твърди, че синът и ще гледа детето в Хърлец, тъй като вече ще се върне от Стара Загора. Твърди, че в дома има условия за отглеждане на детето, има обзаведена детска стая. Твърди, че детето е привързано към баща си емоционално и той може да я гледа.

Свидетелят ..... – баща на ответницата – твърди, че след раждането детето е живяло при него в неговата къща, сега живее в с. Моравица, където дъщеря му живее на съпружески начала с друг мъж. Често му гостуват в Козлодуй. Твърди, че детето се чувства добре, добре гледано е, дъщеря му и мъжът, с който живее работят заедно но на различни смени. Детето ходи на детска градина в с. Моравица. Твърди, че М. не е идвал в Моравица да види детето, макар, че никой не го е спирал. Преди това около една година детето е живяло при майката на М..

Свидетелката ..... твърди, че ответницата живее в момента с нейния син в с. Моравица. Имат условия за отглеждането му, детето е нормално, спокойно. В момента посещава детски психотерапевт, тъй като когато е дошло при тях в дома им не е било спокойно. Детето посещава детска градина. Твърди, че откакто детето Павлинка е в нейния дом никой не го е търсил от предходното семейство. Бащата не дава издръжка, не знае да е изпращал нищо за детето.

По делото е представен социален доклад от ДСП Мездра, в който социалните работници след запознаване със случая са посочили, че към момента грижи за детето полага майката с подкрепата на съжителстващия с 4 нея мъж. Детето има личен лекар. Жилището, в което живеят е собственост на родителите на мъжа с който съжителства. Детето има самостоятелна стая обзаведена с необходимите мебели и вещи. Жилището има много добри хигиенно битови условия. Отоплява се с локално парно. Майката работи на смени в гр. Ботевград и когато майката е на работа ,детето се обгрижва от съжителя ѝ, или неговите родители.

Представен е и социален доклад от ДСП Стара Загора, след разговор с бащата на детето, социалните работници посочили, че той има намерение да напусне гр. Стара Загора и да се върне в с. Хърлец в жилище собственост на майка му. Пред социалните работници бащата споделил, че от месец януари 2022 г. няма връзка с детето ..............., тъй като майката възпрепятства връзките с детето. Останалите изводи в социалният доклад са само по информация от бащата и съвпадат с изложеното в исковата молба.

От правна страна:

Задължителната съдебна практика по критериите, въз основа на които се преценява предоставянето на упражняването на родителски права, е обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г.

(отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни постановки са актуални и понастоящем (арг. от Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК, и Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 071/2013 г., IV г. о., ГК). Според т. ІІ от същото, "решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др." В мотивите към решението се анализират горните обстоятелства и се дават насоки за тяхната преценка във всеки отделен случай, както следва:

Най-голямо значение имат родителските качества (личността на родителите, тяхното образование, култура, мироглед, способността им да възпитават деца), като съществено е тяхното конкретно проявление. В 5 настоящия случай, от гледна точка на тези обстоятелства, доколкото са събрани доказателства за тях, и двамата родители са в сходно положение, тъй като няма данни за съществени различия в образованието, културата и възпитателските им качества, макар и по отношение на майката да са налице данни да е оставяла детето при баба му по бащина линия, като е заявявала, че не може да се грижи за него, както и не се установявала на едно място след раздялата с бащата. По този критерий минимално преимущество има бащата.

Съгласно задължителната съдебна практика, моралният облик на родителите като пречка пред предоставяне упражняването на родителските права е сведен до прояви на трайно морално падение, алкохолизъм, противообществено поведение и разврат, докато отделните обикновени провинения се преценяват в контекста на останалите фактори и с оглед конкретното им отражение върху моралното възпитание на децата. В случая такива трайни негативни прояви не са установени, поради което по този показател и двамата родители имат еднакво основание да претендират да им бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето.