Решение № 264 от 07.08.2024, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Разлог, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Х. Д. П., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20231240100617 по описа за 2023 г.

Производството по делото е образувано по ИМ, предявена от „Б.Р.Т.“, с адрес: о.Б., г.Б., у.„С.“№2, с управител А.Т.Е., ч/з пълномощника адв. Г.Б.И., САК, против Н.М.Б., британска гражданка, с ЛНЧ* и Д.П.Р., британски гражданин, с ЛНЧ*, двамата с адресв г.Д., у.„Б.“№4.

Твърди се, че ответниците са собственици на недвижим имот в г.„Б.“, у.„С.“№2, с идентификатор №***, поради което дължи сумата от 403.82 €, представляваща дължимата годишна такса за поддръжка и фонд „Ремонтни дейности и иновации“ на ЕС за 2021 г., ведно със законната лихва в/у главницата от датата на предявяване на ИМ до окончателното заплащане; както и сумата от 118.25 лв., считано от 01.01.2022 г. - датата на изпадане в забава за изпълнение на задължението, до 23.06.2023 г.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответниците е представен писмен отговор, с който оспорват основателността на исковата претенция. Твърдят, че не дължат претендираните суми, тъй като са придобили имота на 01.10.2021 г., а предишния собственик е заплатил ФРО в пълен размер за цялата 2021 г..

По делото са събрани множество писмени доказателства. Допусната и е приета ССчЕ, ВЛ по която посочва какъв е размерът на таксите за поддръжка и управление на апартамента, собственост на ответниците, както и какъв е размерът на лихвата за забава за всяка просрочена вноска от тези задължения в 2 варианта.

В хода по същество всяка от страните поддържа становището си, претендира присъждане на разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното:

Не е спорно по делото, че ответниците са собственици на а.№346 с идентификатор *** в г.Б., м. „С.” в сграда с идентификатор ***, на 4 етаж, с жил. площ 36,09 кв. м., ведно с 2,16% ид. части от общите части на сградата от м.10.2021 г..

От представените по делото документи са установява, че на посочената в ИМ дата 1

- 12.11.2020 г. е проведено ОС на ЕС, на което е взето решение за определяне р-ра на годишната такса за поддръжка и фонд „Ремонтни дейности и иновации“ да бъде общо от 11.00 € за кв. м. с включените ид. части от общите части на сградата.

Ответниците оспорват, че размерът на определените вноски е този, посочен в ИМ.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. В ал.2 (редакцията от ДВ, бр.57 от 2011 г. до изменението ДВ, бр.82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.), е предвидено, че не се заплащат разходите по ал.1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна година..

Възраженията на ответниците е, че приложение следва да намери предвиденото в чл.51, ал.2 от ЗУЕС изключение, че разходи за поддръжка и управление на общите части не се плащат от собственик, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. С оглед депозираното уведомление до управителя на ЕС, съдът е възложил в тежест на ищеца да установи твърдението си, че ответниците са пребивали в сградата – ЕС през процесния период и в този смисъл, че за тях е възникнало задължение да плащат такси за поддръжка на сградата. Въпреки изричното указание на съда за разпределяне на доказателствената тежест ищецът не ангажира доказателства в тази посока. От представената електронна кореспонденция м/у страните е видно, че таксата за поддръжка е заплатена в пълен размер от предишния собственик. Показанията на свидетеля Каназирев досежно ползването на имота бяха оборени както от приетите писмени доказателства, така и от свидетелските показания на св. Х.. По делото не бе представена книга на ЕС, създадена съгласно чл.7 от ЗУЕС, поради което и не може да се направи обосновано заключение ползван ли е апартаментът на ответниците за процесния период и за колко време.

С оглед разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС и правилата за разпределяне на доказателствената тежест ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответниците са ползвали (пребивавали) в ЕС повече от 30 дни в рамките на една календарна година от сочения период. Доказателства в тази насока не са представени, поради което и ответниците не дължат заплащане на сумите, представляващи разноски за поддръжка и управление на общите части.

Това от своя страна води до извод за неоснователност на претенцията по главния иск за заплащане на такси за поддръжка и фонд „Ремонтни дейности и иновации“ на сградата в режим на ЕС.

С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният такъв за заплащане на лихва за забава за плащане на тези задължения.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора право на разноски имат ответниците на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, в чиято полза следва да бъде присъдена сумата 1`850.00 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Б.Р.Т.“, с адрес: о.Б., г.Б., у.„С.“№2, с управител А.Т.Е., против Н.М.Б., британска гражданка, с ЛНЧ* и Д.П.Р., британски гражданин, с ЛНЧ*, двамата с адрес в г.Д., у.„Б.“№4, иск с правно основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС, за заплащане на сумата от 403.82 €, представляваща дължимата годишна такса за поддръжка и фонд „Ремонтни дейности и иновации“ на ЕС за 2021 г., ведно със законната лихва в/у главницата от датата на предявяване на ИМ 2 до окончателното заплащане; както и сумата от 118.25 лв., считано от 01.01.2022 г.

- датата на изпадане в забава за изпълнение на задължението, до 23.06.2023 г.

ОСЪЖДА „Б.Р.Т.“, с адрес: о.Б., г.Б., у.„С.“№2, с управител А.Т.Е., да заплати на Н.М.Б., британска гражданка, с ЛНЧ* и Д.П.Р., британски гражданин, с ЛНЧ*, двамата с адрес в г.Д., у.„Б.“№4, сумата от 1`850.00 лева, за сторените от тях общо разноски в производството.

Решението може да се обжалва пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3