Решение № 375 от 24.11.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Кюстендил, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500542 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. С., жк. *****, *****, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М., насочена против Решение № 410 от 03.06.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1006/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, районният съд е отхвърлил предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България против А. Г. Г. искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1741/2020 г. на КРС в размер на 16 614.41 лeва-главница, дължима за погасяване по договор за потребителски кредит от 30.08.2017 г., възнаградителна лихва в размер на 4357.35 лева за периода 20.07.2019 г. до 20.08.2024 г., мораторна лихва в размер на 1598.58 лева за периода 20.08.2019 г. до 16.09.2020 г.; отхвърлил е предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България, против А. Г. Г., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца 16 614.41 леваглавница, дължима за погасяване по договор за потребителски кредит от 30.08.2017 г., възнаградителна лихва в размер на 4357.35 лева за периода 20.07.2019 г. до 20.08.2024 г., мораторна лихва в размер на 1598.58 лева за периода 20.08.2019 г. до 16.09.2020 г.

1

Въззивникът навежда съображения за неправилност на обжалваното решение.

Подчертава, че за да бъде безспорно установен размер на шрифта по един договор е необходимо мнение на специалист в тази област, докато по делото не били събирани доказателства в тази насока и не била извършена СТЕ. Счита, че първоинстанционният съд неправилно приел, че не са необходими специални знания за определяне размера и вида на определен шрифт, респективно въз основа на собствени общи знания установил, че размерът на шрифта на процесния договор за кредит е по-малък от изискуемия от закона.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения установителен иск. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна А.

Г. Г., чрез назначения му особен представител адв. К. Х., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и изложените в нея твърдения. Подчертава се, че за извършването на визуално сравнение на размера на шрифта между два текста не са необходими специални знания, доколкото разликата може да бъде визуализирана чрез цитиране на част от текста на договора, изписан на различни размери шрифтове. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като 2 обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Пред РС Кюстендил са предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България, с ЕИК ********, гр.С., жк.

***********************,****** против А. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес в с.Б., ул.

*********** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника в това производство по реда на чл.415, ал.2 ГПК. Евентуално съединени са искове с правно основание чл.240 вр.чл.79 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 30.08.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненес“ и А. Г. Г. е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 15180081, посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателят заем в общ размер на 20 000 лева за срок от 84 месеца, съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено е паричният заем да бъде изплатен на 84 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 404.96 лева.

Сочи се, че размерът на годишния процент на разходите /ГПР/ е определен въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника. Кредитополучателят се съгласил да заплати такса „ангажимент“, срещу което кредиторът сключил договора при фиксиран лихвен процент, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Заемната сума била преведена по личната банкова сметка на ответника. В чл.5 от договора за паричен заем било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава. В договора било уговорено, че обезщетението за забава ще бъде равно на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно 1 юли на текущата година, плюс 10%.

Ищецът сочи, че длъжникът преустановил плащанията по процесния договор на 20.07.2019 г. На основание чл.5 от договора, вземането на кредитора ставало изискуемо в пълен размер, ако длъжникът просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в случая била 20.08.2019 г. За настъпилата предсрочна изискуемост на вземането било изпратено лично уведомление до длъжника.

Тъй като от страна на длъжника не били извършвани плащания по дълга, от кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за следните дължими суми: 16 614.41 лева-главница, дължима за погасяване по договор за потребителски кредит от 30.08.2017 г., възнаградителна лихва в размер на 4357.35 лева за периода 20.07.2019 г. до 20.08.2024 г., мораторна лихва в размер на 1598.58 лева за периода 20.08.2019 г. до 16.09.2020 г., като и законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

Доколкото заповедта била връчена на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК, на основание чл.415, ал.2 ГПК, до заявителя било изпратено съобщение, указващо му 3 възможността да предяви иск за установяване дължимостта на вземането си по процесната заповед за изпълнение.

Изложеното породило правен интерес в ищцовото дружество от образуване на исково производство по реда на чл.422 ГПК пред РС- Кюстендил с искане да бъде признато за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България съществува вземане срещу ответника А. Г. Г. на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1741/2020 г. на КРС, в размер на 16 614.41 лева-главница, дължима за погасяване по договор за потребителски кредит от 30.08.2017 г., възнаградителна лихва в размер на 4357.35 лева за периода 20.07.2019 г. до 20.08.2024 г., мораторна лихва в размер на 1598.58 лева. за периода 20.08.2019 г. до 16.09.2020 г.

В условията на евентуалност, в случай, че установителния иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, е предявен осъдителен иск за горните суми.

В срока по чл.131 ГПК ответникът А. Г. Г., чрез назначения особен представител адв.

К. Х., оспорва исковите претенции като неоснователни. Твърди се, че към първата падежна дата - 20.09.2017 г. между страните не е съществувало правоотношение, доколкото общите условия към договора за кредит са подписани от ответника на 30.09.2017 г. Не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането.Твърди се, че договорът е нищожен поради нарушения на императивните изисквания на ЗПП, както и наличие в същия на неравноправни клаузи.

РС-Кюстендил е отхвърлил предявените в условията на евентуалност установителен и осъдителен иск, констатирайки несъответствие на договора за паричен заем с императивната разпоредба на чл.10, ал.1 ЗПК, установяваща изискване за размера на шрифта на договора. Позовал се е на разпоредбата на чл.22 ЗПК, въвеждаща правилото, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът е приел, че не следва да се присъжда и чистата стойност на кредита, съобразно чл. 23 от ЗПК, тъй като претенциите на ищеца произтичат от договора за потребителски кредит и са на договорно основание, а разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, която е аналогична на чл. 34 от ЗЗД, се базира на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване, поради което произнасянето от съда по чл. 23 от ЗПК би било по нещо различно от поисканото и би обусловило недопустимост на съдебния акт.

Пред РС-Кюстендил са ангажирани писмени доказателства, приложени към исковата молба, които не са били оспорени за автентичност, поради което и документите следва са се преценяват от съда като писмено изявление, отразяващо действителната воля за обвързване на ответника с ищеца.

От представените доказателства се установява съществуващо облигационно правоотношение, породено от сключения между страните Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15180081, при следните параметри: размер на кредит - 20 000 лева, 4 застрахователна премия - 6 300 лева, такса ангажимент - 700 лева, брой погасителни вноски84 бр., месечна погасителна вноска 404.96 лева, лихвен процент 9.88 %, ГПР-11.63 %, обща стойност на плащанията 34 016.64 лева, първа погасителна вноска-20.09.2017 г., последна погасителна вноска- 20.08.2024 г. Договорено било, че размерът на предоставения заем бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“. Сумата за покупка на застраховка „защита на плащанията“, по условия на договора да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД. Посочената сума в поле „Застрахователна премия“ била разделена на равен брой вноски, посочени в поле „Брой погасителни вноски“ и била част от всяка месечна погасителна вноска. При забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

В т.1 към „Условия по договора“, било посочено, че договорът за кредит влиза в сила при подписване на договора от кредитополучателя и от оторизирано лице, представител на кредитора, към датата на получаване на размера на заема по банкова сметка на кредитополучателя. С платежно нареждане от 30.08.2017 г. по посочена от страна на ответника банкова сметка била преведена сума в размер на 19 300 лева, като била приспадната такса ангажимент в размер на 700 лева. Ответникът преустановил плащанията на 20.07.2019 г., като към тази дата погасил 22 месечни вноски. Съобразно клаузите на договора, на 20.08.2019 г. вземането на ищеца станало изцяло предсрочно изискуемо, за което по делото няма данни да е уведомяван ответника в производството.