Определение № 603 от 10.06.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 603 гр. Габрово, 10.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело № 20254200100093 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 118 и сл. от ГПК.

Настоящото гр. д. № 93/25 г. по описа на ГбОС е образувано по депозирана искова при ГбОС от С. Ц. И., чрез адв. Р. Н., с която се предявява отрицателен установителен иск против „ОББ“ АД с пр. осн. чл. 439 от ГПК за установяване, че вземането на ответника против ищцата по издаден изпълнителен лист от 05.10.2012 г. на РС- Габрово, въз основа на който е образувано изп.дело № 1190/2012 г. по описа на ЧСИ З.В,. с район на действие ОС- Габрово, е погасено по давност.

Книжата са разменени между страните и ответното дружество е депозирало отговор с вх. № 2055/17.04.2025 г., в който прави възражение за местна неподсъдност на делото.

С наведеното възражение ответникът оспорва, че ищцата може да се ползва от местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, тъй като същата няма качеството на потребител съгласно § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП. Твърди, че по главното правоотношение между банката и кредитополучателя „С.“ ЕООД, е отпуснат инвестиционен кредит на търговското дружество, в което облигационно правоотношение с банката, ищцата, в по – късен етап, е встъпила като поръчител. Същата поръчителства за обезпечаване на задължението на търговското дружество, като солидарен длъжник, а не като ползвател на финансова услуга от ОББ, поради което същата не е потребител по см. на чл. 113 от ГПК.

Възражението е предявено в срока по чл. 119, ал. 3 от ГПК от легитимирана страна – ответника по делото и същото е процесуално допустимо.

В исковата молба ищцата изрично се позовава на качеството си на потребител по см. на § 13, ал. 1 от ЗЗП, като твърди, че Габровския окръжен съд е местно компетентен да се произнесе по предявения иск и същата иска да се ползва от специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК, като потребител на финансови услуги, тъй като е действала извън рамките на своята 1 професионална и търговска дейност.

От представените към отговора доказателства от ответната банка е видно, че основанието, въз основа на което е издаден процесния изпълнителен лист е неизпълнение на сключен договор, на 27.07.2006 г., за инвестиционен кредит между ОББ АД и „С.“ ЕООД, представлявано от управителя С.П.К..

Видно от представен договор за поръчителство от 17.02.2011 г., сключен между ОББ АД и ищцата С. Ц. И., същата е встъпила като поръчител на инвестиционния кредит от 27.07.2006 г. сключен между ОББ АД и „С.“ ЕООД.

Както е разяснено в определение № 2481/21.08.2023 г. по ч.гр.д. № 2891/2023 г. на ІІІ ГО на ВКС относно характера на производствата по чл. 439 ГПК, образувани по искови молби на длъжници, чиито задължения произлизат от договор за банков кредит, няма колебания в установена съдебна практика, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице. ВКС приема, че липсва неяснота относно приложението на чл. 113 ГПК вр. чл. 439 ГПК, доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство.

В решение № 84 от 20.07.2017 г., постановено по т.д. № 1934/2015 г., ВКС подробно е разяснил, че в § 13а, т.9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл.2, б."б" от Директива 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз / СЕС/. Разпоредбата дефинира понятието „потребител" като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в пар.13 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

„Физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът следва да извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството „потребител". Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни 2 професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото." В случая, с оглед конкретните обстоятелства, встъпилата като поръчител ищца по договора за банков кредит е действала за цели в рамките на своята търговска и професионална дейност , като съобразно това може да се направи извод, че същата няма качеството на качеството на потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП. Ищцата не е била управител, но е била съдружник в дружеството, към момента на сключване на договора за поръчителство, видно от справка в ТР, поради което същата се е задължила да отговаря солидарно с дружеството към банката с оглед тесните й професионални връзки с дружество-кредитополучател, поради което не може да се приеме, че задължаването като физическото лице е извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или професия. След като задължението е във връзка със сключен договор от търговец и във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, ищцата С. И., поръчител по този инвестиционен кредит и солидарен длъжник по процесния изпълнителен лист, предявил искът по чл. 439 ГПК, няма качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 ЗЗП и не може да се ползва от разпоредбата на чл. 113 ГПК.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че приложима е общата подсъдност по чл. 105 ГПК, като компетентен да разгледа спора е СГС, в района на който се намира седалището на ответника.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА гр. д. № 93/2025г. по описа на ГОС и на осн. чл. 118 във вр. с чл. 119, ал. 3 и чл. 105 от ГПК изпраща същото по подсъдност на Софийски градски съд.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВТАС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________ 3