Акт от 13.07.2020, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е

№ 325/13.07.2020 г. гр.Монтана

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Монтана ,касационен състав ,в открито съдебно заседание на десети юли ,през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

Членове:СОНЯ КАМАРАШКА

БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретаря Петя Видова и с участие на прокурора Галя

Александрова като разгледа докладвано от съдията БОЙЧЕВА…КАНД№268/2020г.по описа на съда…за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ,ал.1 ЗАНН.

С решение №37/06.03.2020г.,постановено по АНД№533/19г.,

Районен съд-Лом е отменил наказателно постановление №12/001570/ 30.09.2019г. на Директора на Дирекция”ИТ”-Монтана ,с което на „И*** ” ЕАД ,гр.С*** ,представлявано от А.К.Х. ,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000лв.,на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.413,ал.2 от КТ ,за нарушение на чл.89,т.1,б“а“ от Наредба №2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора ДИТ-Монтана,с искане да бъде отменено решението на ЛРС, като неправилно и незаконосъобразно . В съдебно заседание чрез юрк.К*** иска отмяна на решението на въззивния съд и потвърждаване на НП.

Ответникът по касацията –„И.”ЕАД *** ,представлявано от А.К.Х. ,не изпраща представител,не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на съда за правилно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по същество се явява неоснователна по посочените по-долу съображения.

Решението на Районен съд-Лом е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение№12-001570/14.08.2019г. и наказателно постановление №12/ 001570/30.09.2019г. за това ,че при извършена проверка на място на 27.06.2019г.в 13,30ч. и по документи на 15.07.2019г. от контролните органи на „ИТ”-Монтана по спазване на трудовото законодателство в обект на търговеца-изпълняване на СМР по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда ,находяща се в гр.Лом,ул“С*** “№53а,бл.“* “, е установено ,че дружеството в качеството му на работодател ,представлявано от А.К.Х. е допуснало да се използва скеле ,което не отговаря на изискванията на съпроводителната документация ,с което е нарушило чл.89,т.1,б“а“ от Наредба№2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи,за което му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.413,ал.2 от КТ. От тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

За да отмени НП ,въззивния съд е приел ,че не е извършено нарушение от фирмата „И*** “ ЕАД ,за което следва да се наложи имуществена санкция.За да достигне до този правен извод съдът се е позовал на фактът ,че скелето,което не отговаря на законовите изисквания е монтирано от друга фирма“П*** “ЕООД,която се явява собственик и наемодател на скелето .По силата на договора за наем между двете фирми, фирма“П*** “ЕООД отдава под наем на фирма „И*** “ ЕАД т.н. скеле ,като се задължава и да монтира същото в съответствие със законовите изисквания /чл.7,т. 1 и т.2 от договора-л.8а от въззивното дело/.Същото следва да отговаря на законовите изисквания на чл.89,т.1,б.

„а“ и б.„б“от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително –монтажни работи.Съгласно чл.215к,ал.2 от Наредба№7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване ,платформите на скелето трябва да съответстват по размери ,форма и разположение на работата, която ще се извършва и да имат необходимата носимоспособност,като позволяват безопасни работа и преминаване.В случая ,фирмата –собственик на скелето “П*** “ЕООД със задължение и да го монтира ,съобразно горепосочените изисквания ,не е изпълнила задълженията си по договора и именно тя следва да отговаря за неспазване на изискванията за монтиране на скелето и платформите,защото нейно е задължението по договора.Другата фирма-„И*** “ ЕАД е само ползвател и нейни работници извършват СМР на обекта ,но тя няма отношение към монтирането на скелето и платформите,затова и правилно съдът е достигнал до заключение ,че същата не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност в случая. При това положение правилни са изводите на съда за неправилно определяне на субекта на административно-наказателна отговорност от АНО,което обосновава незаконосъобразност на НП.Като е достигнал до тези изводи въззивния съд е постановил решение в унисон с приложимия материален и процесуален закон, което следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, административният съд

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА решение №37/06.03.2020г.,постановено по АНД№533/19г.по описа на Районен съд-Лом.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.