Определение № 433 от 03.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 433 гр. Ловеч, 03.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500274 по описа за 2026 година за да се произнесе,съобрази:

Производство с правно основание чл.413, ал.1 вр. чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2143/25.03.2026 г. от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. Х. М. от САК, против разпореждане № 380/10.03.2026 г. по ч.гр.д. № 102/2026 г. на РС Т роян, с което е върната на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК депозираната частна жалба вх. № 1722/10.03.2026 г., подадена от „Сити Кеш“ ООД, чрез адв. Х. М. от САК, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК рег. № 64/03.02.2026 г. по гр.д. № 102/2026 г., тъй като е подадена след изтичане на срока за обжалване.

В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане, тъй като в закона не е предвиден срок за обжалване на заповедта за разноските в хипотезата на чл.414а ГПК, различен от срока за доброволно плащане. Твърди, че срокът за доброволно плащане е едномесечен от връчването на заповедта и не дължи разноски за адвокатско възнаграждение, защото при подадено възражение по чл.414а ГПК не би имал интерес да обжалва разноските по заповедта. Поради тези съображения счита, че жалбата срещу дължимостта на разноските в заповедното производство не е преклудирана.

1

В частната жалба е направено искане съдът да отмени обжалваното разпореждане и след разглеждане на депозираната жалба, да остави искането на заявителя за присъждане на адвокатско възнаграждение без уважение, евентуално да намали размера на присъдените разноски.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в преклузивния едноседмичен срок за обжалване на разпореждането, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и изложените в жалбата оплаквания, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление от Б. С. Б., по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 64/03.02.2026 г. по ч.гр.д. № 102/2026 г. на РС-Т роян, с която е разпоредено длъжникът „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* да заплати на кредитора Б. С. Б., ЕГН:

**********, следните суми: 92.54 евро главница, представляваща равностойност на 181 лв., която е недължимо платена по нищожен съгласно чл.22 от ЗПК и чл.26 от ЗЗД по Договор за потребителски кредит от 19.02.2025 г., формирана от разликата между всичко платено по договора и чистата стойност на кредита, чийто размер е 400.00 лв., ведно със законната лихва от 02.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски в размер на 10.86 евро за ДТ и 110.00 евро авдокатско възнаграждение.

Същата е връчена на длъжника на 09.02.2026 г.

В срока по чл. 414а от ГПК на 10.03.2026 г. е депозирано възражение от длъжника „Сити Кеш“ ООД, към което е представен платежен документ от 09.03.2026 г. за сумата от 104.66 евро, от които : 92.54 евро платена главница, 1.26 евро – законна лихва и 10.86 евро - ДТ. Възразено е срещу присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като „Сити Кеш“ ООД не е дало повод за предявяване на вземането и не дължи разноски.

С Разпореждане № 370/10.03.2026 г. заповедния съд е изпратил възражението по чл.414а ГПК на заявителя, който е изразил становище в установения от закона 3-дневен срок.

На 10.03.2026 г. е постъпила и частна жалба вх. № 1722/10.03.2026 г. от 2 длъжника, чрез пълномощника адв.Х. М. от САС, срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК рег. № 64/03.02.2026 г. по ч.гр.д. № 102/2026 г. по описа на рс – Троян, с която обжалва заповедта в частта за разноските.

С обжалваното разпореждане № 380/10.03.2026 г., РС Троян е върнал на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК депозираната частна жалба вх. № 1722/10.03.2026 г., подадена от „Сити Кеш“ ООД, чрез адв. Х. М. от САК, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК рег. № 64/03.02.2026 г. по гр.д. № 102/2026 г., тъй като е подадена след изтичане на срока за обжалване. Изложени са мотиви, че срокът за обжалване на заповедта в частта за разноските е едноседмичен и тече от датата, на която е връчена – 09.02.2026 г., т.е. срокът за обжалване е до 16.02.2026 г.

Въззивният състав споделя изцяло направения от районния съд правен извод. Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. В т.5 от връчената на „Сити Кеш“ ООД заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК изрично е указано, че същата подлежи на обжалване пред ОС – Ловеч само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Поради изложеното неоснователни са изложените в частната жалба оплаквания, че в закона не е предвиден срок за обжалване на Заповедта в частта за разноските в хипотезата на чл.414а ГПК, различен от срока за доброволно плащане. От данните по делото е безспорно установено, че заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника на 09.02.2026 г., т.е. едноседмичния срок за нейното обжалване в частта за разноските е изтекъл на 16.02.2026 г. Частната жалба срещу нея е подадена на 10.03.2026 г., т.е. след изтичане на предвидения от закона преклузивен срок, поради което същата е процесуално недопустима и правилно е върната от районният съд на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК.

За яснота следва да се отбележи, че к огато е подадено възражение по чл. 414а от ГПК, както е в настоящия случай, въпросът за дължимостта на разноските и прекомерност на адвокатско възнаграждение следва да се разгледа в производството по чл. 413 от ГПК, но когато частната жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.413, ал.1 ГПК. В тази хипотеза разглеждането на жалбата по чл. 413, ал. 1 от ГПК е обусловено от 3 произнасянето на заповедния съд по чл. 414 а, ал. 5, изр. последно от ГПК .

Ако заповедният съд приеме за основателно възражението по чл. 414 а от ГПК, ще обезсили заповедта за изпълнение, както и в частта за разноските.

В случая заповедният съд ще се произнесе с определение по възражението по чл. 414а от ГПК в частта за изменение на разноските за адвокатско възнаграждение, което ще бъде окончателно, тъй като в срока по чл.413, ал.1 от ГПК не е подадена допустима частна жалба, която да бъде разгледана по същество от въззивния състав.

Водим от гореизложеното, Ловешкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 380/10.03.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 102/2026 г. по описа на Районен съд – Троян, с което е върната на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК депозираната частна жалба вх. № 1722/10.03.2026 г., подадена от „Сити Кеш“ ООД, чрез адв. Х. М. от САК, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК рег. № 64/03.02.2026 г. по гр.д. № 102/2026 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4