Решение № 204 от 25.06.2024, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 29/2022
- Вид
- Решение № 204
- Подписан
- 25.06.2024
- В сила
- 03.04.2026
- Състав
- Велина Иванова Полежанова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.204 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.68 · Закон за собствеността
- чл.69 · Закон за собствеността
- чл.70, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.83 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 204 гр. Разлог, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20221240100029 по описа за 2022 година
Производството е образувано по ИМ с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, депозирана от Д.Л.С.-Х., ЕГН*, от г.С., к.„Г.б.“, у.„О.“№1 и Г.И.Х.,, Булстат*, с адрес: Г., Г.№2, Ш., действащи чрез адв. К.Н. от САК, съд. адрес: г.С., у.„С.“№20, е.4, против Х.А.А., ЕГН*, от г.Р., у.„Б.р.“№18.
Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици при равни квоти на УПИ III, пл. №137, в кв.13 по плана на с.Г., о.Р., целият с площ от 800 кв.м., при съседи, съгласно нот. акт: от 2 страни улици, Г.К. и н-ци на К.С., който урегулиран поземлен имот съгласно кадастр. скица съставлява ПИ с идентификатор №*** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-1328/24.07.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: с.Г., о.Р., о.Б., с площ по кадастр. скица от 789.00 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор няма, № по предходен план: 137, кв.13, парцел III, при съседи: поземлени имоти е идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в поземления имот
ДВУЕТАЖНА КЪЩА, обособена като 2 жилища, представляваща по кадастр. скица СГРАДА с идентификатор №***, с площ ог 107 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жил. сграда - еднофамилна и плевня, представляваща по кадастр. скица СГРАДА с идентификатор № ***, с площ от 49 кв.м., брой етажи 2, е адрес: с.Г., о.Р., о.Б..
На основание чл.537, ал.2 от ГПК, моли да бъде отменен Нот. акт за собственост на в/у недвижим имот, издаден на основание чл.587, ал.2 ГПК №1, том V, peг. №6954, дело №743 от 2021 г. от 01.12.2021 г., издаден от нот. С.В. - нотариус с район на действие Рг.РС, peг.
№489.
С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът А. представя писмен отговор. С него оспорва основателността на иска, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока.
Съдът след преценка на събраните в производството доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от предявената ИМ ищците са легитимират като собственици на основние договор за покупко-продажба, материализиран в нот. акт №127, том V, peг. №4634, дело №927 от 2002 1 г. на нот. К.М., с peг. №061 на НК, с район на действие РС-Рг, от който е видно, че лицата Х.П.С., А.П.С. и И.П.С., са продали на ищеца - Д.Л.С.-Х. следния недвижим имот: УПИ III, пл. №137, в кв.13 по плана на с.Г., о.Р., целият с площ от 800 кв.м. , ведно с построените в/у него ДВУЕТАЖНА КЪЩА, обособена като 2 жилища и плевня, при съседи: от 2 страни улици, Г.К. и н-ци на К.С..
Не е спорно по делото, че ответникът не бил участник в тази сделка.
В обстоятелствената част на ИМ ищците навеждат следните фактически твърдения относно процесния имот: че са декларирали имота през 2012 г., заплатили са дължимите данъци за него, не живеят в Б. от 2003 г., но регулярно посещават имота, а когато не са имали възможност да го посещават лично са пращали свои познати да го наглеждат.
През 2017 г. ищецът Д.Х. е наел трима работници от С. да извършат ремонтни дейности на къщата, които работници в рамките на 3 дни пренаредели керемидите на къщата, изрязали намиращите се в близост дървета, почистили излишните вещи от стаите, почистили улуците на покрива.
Освен тези обстоятелства, ищците не твърдят други фактически положения, чрез които да са осъществявали фактическа власт в/у имота.
В ИМ ищците са изложили твърдения, че ответникът никога не е установявал фактическа власт в/у имота, твърдят, че към настоящия момент те владеят имота, както и че ответникът никога не е довеждал до знанието им, че упражнява фактическа власт в/у имота с намерение за своене.
В отговора си ответникът е навел твърдения за придобиване на процесния имот въз основа на давностно владение, продължило от 2003-2004 г. до предявяване на настоящия иск.
Предвид позицията на 2-те страни, границите на настоящия спор е доколко представения по делото нот. акт за покупко-продажба №127, том V, peг. №4634, дело №927 от 2002 г. на нот.
К.М., с peг. №061 на НК, с район на действие РС-Рг, може да се противопостави на фактическото владение осъществявано от ответника, материализирано в нот. акт №1, том V, peг. №6954, дело №743/2021 г. от 01.12.2021 г. на нот. С.В. с рег. №489 на НК, с район на действие РС-Рг.
Предвид характера на настоящето производство - положителен установителен иск, в тежест на ищците е да докажат, че са собственици на процесния имот към датата на депозиране на ИМ, а не ответникът да отрече направените в ИМ твърдения. Или по-конкретно в тежест на ищците е да докажат /предвид депозирания отговор на ИМ/, че за периода 2003/2004 г. са осъществявали фактическа власт в/у процесния имот. Наведените отрицателни твърдения в ИМ, а именно, че ответникът не е владял процесния имот, не следва да се обсъждат, тъй като същите биха били предмет на разглеждане при евентуално предявен отрицателен установителен иск. Още повече, съгласно Тълк. решение №1 от 02.04.2014 г. по тълк. д.
№1/2014 г. на ВКС, ОСГТК - отрицателните факти не подлежат на доказване.
Така обхвата на фактите, с които ищците желаят да оборят твърдяното от ответника давностно владение на процесния имот са тези, наведени в обстоятелствената част на ИМ или конкретно - че ищците, декларирали имота през 2012 г. са заплатили дължимите данъци за него, не живеят в Б. от 2003 г., но регулярно посещават имота, а когато не са имали възможност да го посещават лично са пращали свои познати да го наглеждат.
През 2017 г. ищецът Д.Х. е наел 3-ма работници от С. да извършат ремонтни дейности на къщата, които работници в рамките на 3 дни са пренаредели керемидите на къщата, изрязала са намиращите се в близост дървета, почистили са излишните вещи от стаите, почистили са улуците на покрива.
При така наведените твърдения за осъществяване на фактическа власт от ищеца в/у процесния имот, чрез посочените конкретни фактически действия, е видно че нито едно от тези действия /поединично и в съвкупност/ не покрива състава на фактическа власт за процесния имот, която фактическа власт да се противопостави на владението на ответника.
„Наглеждането“ на имота лично или чрез други лица, не е елемент от осъществяването на 2 трайна фактическа власт и своене на даден имот.
Още повече, налице е разминаване в индивидуализацията на процесния имот в представения нот. акт №127, том V, peг. №4634, дело №927 от 2002 г. на нот. К.М., с peг. №061 на НК, с район на действие РС-Рг и претендирания имот, съгласно диспозитива на ИМ /липсва удостоверение за идентичност/.
Декларирането на даден недвижим имот, също не е елемент от държането на имота.
Твърдението на ищците, че са заплащали данъците на процесния имот регулярно остана недоказано. Видно от пристигналото ИД 362/2021 г. по описа на ЧСИ-Ц. с рег. №702 с район на действие ОС-Бл., за периода 2015-2022 г., ищците не са заплащали дължимите данъци за имота, за което е образувано посоченото изп. дело.
Извършеният ремонт на покрива през 2017 г. /според твърденията в ИМ/, е единична проява и не може да се приеме като трайно осъществяване на владение.
Твърдението на ищците, че са заключили входната рата на къщата и ответникът няма достъп до същата, бе опроверган при осъществения на основание чл.204 от ГПК, оглед на място на недвижимия имот.
В ИМ няма твърдение от страна ищците, че имотът е ограден и достъпът до него е ограничен или други твърдения, установяващи трайност на фактическото владения, за което претендират.
Строго доказателствено погледнато в настоящия случай няма конкретен явен спор за конкретна фактическа дейност, осъществявана едновременно по време и място от двете страни по делото.
Докато ищците лично или чрез друг спорадично са „наглеждали“ имота, ответникът е ползвал същия като е осъществявал фактическа власт чрез отглеждане на зеленчук и други земеделски култури. Трите дни за поправка на покрива /ако е имало такива/ не биха могли да бъдат противопоставени на ответника, доколко достъпът до имота не е ограничен.
Така визирайки единствено твърденията в ИМ на ищците и особеностите на конкретния казус, то претенцията на ищците се явява недоказана.
От друга страна ответникът оспорва претенцията за собственост на ищците в/у процесния имот въз основа на осъществена придобивна давност, осъществена в периода 2003/2004 г. до предявяване на настоящата искова претенция -2022 г.
Съдът намира че в настоящото производство, с оглед въздигнатите от ответника възражения, очертани в отговора на ИМ, в полза на ответника са настъпили всички предпоставки, изграждащи фактическия състав на оригинерния придобивен способ на давностно владение за периода 2004/2005 г. до предявяване на настоящия иск.
В хода на процеса бе доказано по безспорен начин, че ответникът в периода 2003/2004 г. до предявяване на настоящия иск е придобил собствеността в/у процесния имот.
Според легалната дефиниция на чл.68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт в/у чужда вещ с намерение за своене. Продължителността на владението като елемент от придобивната давност по чл.79 от ЗС, е в зависимост от предпоставките, при които то е установено. Ако владението е започнало въз основа на годно правно основание, но не е настъпил вещнотранслативният ефект поради това, че е продадена чужда вещ, владението е добросъвестно, ако приобретателят не е знаел, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена - чл.70, ал.1 от ЗС.
От събраните по делото гласни доказателства - свидетелите К. и Н. - жители на с.Г. и свидетеля Д.С. се установи, че ответникът не е знаел, че имотът е продаден на ищците.
Установи се, че упражняваното от него владение в/у процесния имот е било под формата на своене и същото е започнало през 2003/2004 г., когато след запустяване на имота разрешил на един местен жител – С., да отглежда в имота своите овце. Това отглеждане продължило до 2005/2006 г. когато го изгонил, тъй като същият системно злоупотребявал с алкохол и пушел цигари, като по този начин можел да причинил пожар в имота. Установи се, че от 2004 г. ответникът стопанисва имота с помощта на майка си, като в двора на къщата 3 отглеждали зеленчуци.
Недоказано остана твърдението на ищците, че са своили имота от неговото придобиване през 2003 г. Напротив, установи се че до настоящия момент ищците не са извършили нито едно фактическо действие в него - имотът няма ток, няма вода, не е записан като съсобственост на ищците. Достъпът до него се осъществява от имота на ответника /през плевнята/, като остана недоказано обстоятелството, че ищците са идвали до имота и не ме забелязали, че ответникът го ползва.
Доказа се, че ответникът още от 2004-2005 г. осъществява фактическата власт в/у спорната сграда, както и в/у дворното място, в което същата е построена. Доказа се, че от тогава /2004-2005 г./ и до момента в имота никога и по никакъв повод не са идвали ищците по делото, нито пък трети лица са осъществявали огледи, ремонти и др. действия по поддръжката му. Доказа се, че имотът е бивша собственост на дядото на ответника, който приживе многократно заявявал, че му го дарил.
Разпитаните по делото свидетели, доведени от страна на ищците - П., Д. и К., в своите показания не опровергаха осъществяваното от ответника владение върху имота.
Свидетелят П. в с.з заявява, че няколко пъти е ходил с ищеца Д.С.-Х. до къщата, подробно описва същата, завява, че е извършил ремонт на покрива на къщата през 2017 г., изсякъл диворастящите дървета в горната част на имота, дори влизал в къщата. Но не знае дали в имота има ток и вода, като твърди, че имотът е ограден и са личали остатъци от „трапчета“ от засаждане.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, тъй като същият ако твърди че с други двама лица са работили в с.Г. 3 дни, за да извършат ремонт на къщата, то въпросът с електричеството е обуславящ за извършването на услугата, за която е нает. Още повече че същия заявява, че от 2004/2005 г. до 20017 г. не е идвал в Г. и имотът е бил в същото състояние, в което го е оставил.
Разпечатката съдържа 48 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97fd3306-7b80-4527-b02a-47092b5d22b6