Решение № 225 от 23.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. С.З., 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20245500900645 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба „предявена от Н. - гр. С., **** срещу 1. „А.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

С.З., *****; 2. „У.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

С., пл. ****; и 3. В. П. М. - постоянен синдик на „А.” ЕООД, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., ул. ****, относно установяване несъществуването в производството по несъстоятелност срещу „А.“ ЕООД на прието обезпечение на „У.Б.“ АД, даващо право на предпочтително удовлетворяване по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, с правно основание на предявения иск чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ.

В исковата молба се твърди, че на основание чл. 10, ал. 1, т. 15 от Закона за Н., Н. представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР- 39/23.06.2023 г. на изпълнителния директор на Н., г-н С.Х. - директор на дирекция „Държавни вземания” в Централно управление на Н. е оправомощен да представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор.

В законоустановения срок, на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, във връзка 1 с чл. 365, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс, предявява иск за установяване несъществуването в производството по несъстоятелност срещу „А.” ЕООД на прието обезпечение на „У.Б.“ АД, даващо право на предпочитателно удовлетворяване по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

В тази връзка излага следните съображения: Посочва, че с Решение № 102 от 23.03.2023 г., постановено по т. д. № 255/2022 г. по описа на Окръжен съд С.З., е открито производството по несъстоятелност срещу „А.” ЕООД. Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под №20230323154549. В ТРРЮЛНЦ под № 20240621133501 по партидата на „А.“ ЕООД е обявен изготвен от синдика списък № 1 на приетите предявени вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.

В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ Национална агенция за приходите е подала възражение с изх. № М-24-15-732/22#15/28.06.2024 г. срещу приемането на вземания на „У.Б.“ АД, като обезпечени с обезпечение, даващо право на предпочтително удовлетворяване по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а именно Договор за особен залог от 18.06.2018 г., учреден върху вземания от ДФ „З.“ за подпомагане „Кампания 2018“.

С Определение № 1037 от 06.12.2024 г., постановено по т. д. № 255/2022 г. по описа на Окръжен съд С.З., подаденото възражение от Национална агенция за приходите е оставено без уважение като неоснователно и списъка на приетите вземания е одобрен без изменения, частта му, в която са приети вземанията на „У.Б.“ АД. Определението е обявено по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под №20241206171532.

Предвид горното, с настоящата искова молба НАП предявява иск за установяване несъществуването в производството по несъстоятелност срещу „А.” ЕООД на прието обезпечение на „У.Б.“ АД, даващо право на предпочтително удовлетворяване по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Излага съображения, че като обезпечение, даващо право на предпочтително удовлетворяване по смисъла на посочената разпоредба за вземания в размер на 108 649,75 лв., произтичащи от Договор за стандартен кредит за оборотни средства № 00051/496/30052017/30.05.2017 г. синдикът е приел Договор за особен залог от 18.06.2018 г., учреден върху вземания от ДФ „З.“ за подпомагане „Кампания 2018“, първоначално вписан в ЦРОЗ под № 2

2018062902054. За разлика от другото прието обезпечение - отново договор за особен залог върху моторно превозно средство, вписан под № 2017053003065, за който изрично е посочено, че е с подновено вписване (№ 2022050300773), за първото прието обезпечение - договора за залог върху вземания, липсва посочване на подновяване на вписването, което, предвид разпоредбата на чл.

30, ал. 2 от ЗОЗ, е следвало да бъде подновено най-късно до 18.06.2023 г.

Посочва, че съгласно чл. 2, ал. 1 от 303 (изм. и доп. ДВ. бр. 105 от 30 Декември 2016 г. със Закона за изменение и допълнение на 303) залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения друг регистър въз основа на договор за особен залог. Посочената по-горе редакция на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗОЗ обосновава извода, че липсата на надлежно вписване на договор за особен залог има за правна последица невъзможност кредиторът да се ползва от обезпечението и да се удовлетвори преди другите кредитори на залогодателя. Като друг аргумент в тази насока е посочена и разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от 303 (изм. и доп. ДВ. бр. 105 от 30 Декември 2016г. със ЗИДЗОЗ), съгласно която учреденият при условията и по реда на този закон залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването му. Съгласно чл. 30, ал. 2 от 303 действието на вписването трае пет години от деня, в който то е извършено. Действително, законодателят е предвидил възможност дадено вписване да бъде подновено, преди изтичане на петгодишния срок, обстоятелство, което също подлежи на вписване, на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от 303. С оглед на посочените изменения на чл. 2, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от З0З, установеният от закона фактически състав за учредяване на особен залог представлява абсолютна предпоставка, както за противопоставимост на заложното право на трети лица, така и за възможността обезпеченото с особен залог вземане да бъде удовлетворено привилегировано в рамките на процедурата по разпределение на осребреното имущество в производството по несъстоятелност.

Вписването на учреденият през 2018 г. особен залог обаче не било подновено, доказателство за което ищецът посочва, че е приложеното към настоящата искова молба заверено копие на Удостоверение за вписвания за определен период № 20240424165903/24.04.2024 г., издадено от Агенцията по вписванията, в което са изброени и конкретизирани вписванията, които произвеждат действие към датата на издаване на удостоверението.

Доказателства за подновяване на вписването на Договор за особен залог от 3

18.06.2018 г., учреден върху вземания от ДФ „З.“ за подпомагане „Кампания 2018“ (вписан в ЦРОЗ под № 2018062902054 с вписано пристъпване към изпълнение под № 2019112103104), не са приложени и към молбата на кредитора, поради което счита, че претенцията на кредитора вземанията му по Договор за стандартен кредит за оборотни средства № 00051/496/30052017 от 30.05.2017 г. в общ размер на 108 649,75 лв. да са приети като обезпечени и с Договор за особен залог от 18.06.2018 г., учреден върху вземания от ДФ „З.“ за подпомагане „Кампания 2018“ е неоснователна и недоказана и синдикът не е следвало да приема като обезпечение, даващо право на предпочтително удовлетворяване, договор за особен залог, който е с неподновеното вписване, респ. с изтекло действие на вписването.

Излага доводи, че възможността да бъде оспорено/установено по съдебен ред само съществуването на обезпечението/привилегията на вземане на кредитор е изрично посочена в разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. По смисъла на чл. 726, ал. 2 от ТЗ под „съдебен ред“ счита, че следва да се има предвид производството по разглеждане на иск с правно основание чл. 694 от същия закон с оглед обусловеността и обслужващата му роля спрямо производството по несъстоятелност. В този смисъл посочва съдебна практика, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 185/10.12.2014 г., постановено по т.д. № 3199/2013 г. по описа на ВКС, ТК, 1во ТО.

Моли съда на основание чл. 694 от ТЗ да постанови решение, с което да признае за установено несъществуването в производството по несъстоятелност срещу „А.” ЕООД на прието обезпечение на вземания на „У.Б.“ АД в общ размер на 108 649,75 лв., произтичащи от Договор за стандартен кредит за оборотни средства № 00051/496/30052017 от 30.05.2017 г. и анекси към него, даващо право на предпочтително удовлетворяване по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а именно: Договора за особен залог от 18.06.2018 г., учреден върху вземания от ДФ „З.“ за подпомагане „Кампания 2018“, вписан в ЦРОЗ под № 2018062902054.

Ищецът претендира присъждане на всички направени по делото разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „У.Б.“ АД, с който взема становище, че исковата молба е допустима, тъй като е подадена в съответствие 4 с разпоредбата на чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, но е неоснователна. Относно особения залог, предмет на настоящия спор, посочва, че има вписано в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение под № 2019112103104 от 21.11.2019 г. Съгласно съдебната практика на ВКС (Решение №35/27.02.23г. по т.д.№ 712/2020г. по описа на ВКС, I ТО): „За да се запази действието на особен залог и реда на неговото вписване, не трябва да бъде извършвано подновяване, ако преди изтичане на срока по чл. 30. ал. 2 ЗОЗ е било вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ“.

Излага съображения, че в случая обезпеченият кредитор е започнал изпълнение по реда на чл. 32 от ЗОЗ. Пристъпването към изпълнение е вписано в ЦРОЗ на 21.11.2019 г. - преди изтичане на срок от 5 години от вписването на залога. След вписването на пристъпване към изпълнение правата на заложния кредитор следва да се считат противопоставими на всяко трето лице, което евентуално би придобило права върху заложеното имущество и в частност на друг кредитор, който би вписал залог върху същото имущество. Съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗОЗ с вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. Той има право да вземе мерки за запазването му, да го управлява и да го продаде. Ето защо, след датата 21.11.2019 г. заложният кредитор не е имал интерес да поднови първоначалното вписване на залога, извършено на 29.06.2018 г.

Посочва, че докато е действал срокът на последното вписване (до 21.11.2024 г.), на 21.03.2024 г. вземането на „У.Б.“ АД е предявено по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „А.“ ЕООД - в несъстоятелност, като обезпечено с особен залог и правилно е прието от синдика като привилигировано с право на удовлетворение по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Моли съда да отхвърли исковата молба на Националната агенция по приходите като неоснователна.

Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Постъпило е становище от В. П. М. - постоянен синдик на „А.” ЕООД.

Счита, че искът е подаден в законоустановения срок от кредитор с правен интерес от предявяване на такъв иск, следователно е допустим.

По същество обаче счита, че искът се явява неоснователен.

5

Според синдика спорният момент по делото е дали е изсрочен поради липса на подновяване особен залог, по който преди изтичане на 5-годишния срок от вписването му в ЦРОЗ е престъпено към изпълнение по чл. 32 от ЗОЗ.

Посочва, че се касае се за особен залог върху вземания на кредитора „У.Б.“ АД от ДФ З. за подпомагане „Кампания 2018“ на основание Договор за особен залог от 18.06.2018г„ вписан в ЦРОЗ под № 2018062902054, по който е пристъпено към изпълнение с вписване № 2019112103104. Въпросният залог е приет като годно обезпечение на вземанията на кредитора, включени в Списък № 1, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на „А.“ ЕООД с вписване № 20240621133501.

Съгласно Решение №35/27.02.23г. по т.д.№ 712/2020г. по описа на ВКС, I ТО: „За да се запази действието на особен залог и реда на неговото вписване, не трябва да бъде извършвано подновяване, ако преди изтичане на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ е било вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ“.

Синдикът счита, че в настоящия случай не е необходимо да се изследва въпросът за подновяване на процесния особен залог, доколкото по него има пристъпване към изпълнение преди изтичане на 5-годишния срок от вписването му в ЦРОЗ.