Решение № 951 от 27.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 951 гр. София, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Мария Бойчева

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело № 20221100503536 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 05140/18.02.2022 г. по описа на ЧСИ С.П., подадена от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* – длъжник по изпълнително дело № 20219210402597 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу разпореждане от 04.02.2022 г., с което е отказано намаляване на разноските по изпълнението – адвокатското възнаграждение на взискателя и таксите и разноските по изпълнителното производство, в това число и т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят твърди, че адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до минимално дължимия размер от 200 лева според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., тъй като уговореният размер се явява прекомерен, доколкото изпълнителното дело не се отличава с правна или фактическа сложност и не са извършвани реално действия от името и за сметка на взискателя. Твърди, че действието, извършено от упълномощения представител на взискателя, е единствено депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, с което вземането на кредитора е удовлетворено от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение, без да са били необходими последващи действия от негова страна. Претендира да бъде отменено постановлението по изпълнителното дело, с което е прието за събиране адвокатско възнаграждение в размер, поголям от предвиденото в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., както и да бъде намален размера на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса.

Претендира разноски по настоящото дело, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

1

Взискателят “Т.М.” ООД, ЕИК *******, е депозирал възражение, наречено “отговор”, в което оспорва подадената жалба като неоснователна.

Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на страните, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 06.12.2021 г. на “Т.М.” ООД, чрез адв. Д.М., срещу длъжника “Т.С.” ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 05.11.2021 г., издаден по гр.д. № 1682/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 75 състав, с който “Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на “Т.М.” ООД сумата от 2 150 лева, представляваща цена за ползване на съоръженията, изградени от ищеца за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ******* за периода от 13.03.2014 г. до 12.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2016 г. до окончателното плащане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 700,29 лева, представляваща сторените в производството разноски, както и сумата от 400 лева, представляваща разноски във въззивното производство. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят прави прихващане с присъдената на ответното дружество сума от 30,19 лева.

Прави искане да бъдат събрани и направените във връзка с изпълнението разноски. В представения към молбата договор за правна защита и съдействие е договорено адвокатско възнаграждение в общ размер на 500 лева, от които 200 лева - за образуване на изпълнителното дело и 300 лева – за процесуално представителство и защита по делото, и е посочено, че същото е заплатено в брой.

В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 10.12.2021 г., е посочено задължението по изпълнителното дело, включително разноските по изпълнението.

С оглед изискана информация от съда, съдебният изпълнител е представил удостоверение с изх. № 12079/14.04.2022 г., от което е видно, че по изпълнителното дело към 14.04.2022 г. е постъпила сумата в размер на 5 574,41 лева на 22.12.2021 г. от “Т.С.” ЕАД, като същата е платена доброволно, т.е. извършено е плащане на цялата сума по поканата в срока за доброволно изпълнение.

Подадено е възражение от длъжника “Т.С.” ЕАД от 20.12.2021 г., с което се претендира да бъде намалено поради прекомерност адвокатското възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лева за образуване на изпълнителното дело съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. и да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В същото се възразява, че прихващането не е извършено надлежно.

Подадено е становище от взискателя, в което оспорва възражението на длъжника като неоснователно.

С обжалваното разпореждане от 04.02.2022 г. съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и да редуцира таксите и разноските по изпълнителното производство, в това число и т. 26 от ТТРЗЧСИ.

2

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.

486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

В случая се оспорва от длъжника разпореждането за разноски в частта за приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Настоящият състав намира за основателни доводите в жалбата на длъжника относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, прието за събиране в изпълнителното производство. Следва да се съобрази, че в случая са извършени от адвоката на взискателя действия по образуването на изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В хода на изпълнителното производство освен подадената молба за образуване на изпълнителното дело адвокатът на взискателя не е извършил други процесуални действия за събиране на сумите по изпълнителния лист, поради това съдът приема, че образуваното изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна сложност. Посочването на начина на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело е условие за нейната редовност, съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК, а това не представлява действия по водене на изпълнителния процес.

В случая сумите по изпълнителния лист, претендирани от взискателя с молбата, са платени в срока за доброволно изпълнение. Образуваното изпълнително дело не предполага сложност и изпълнителни действия не са извършвани, поради което не следва да бъде приложена нормата на чл. 10, т.

2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Доводите на взискателя относно облагаемия доход на адвоката и дължимите осигуровки са неотносими към разглежданото възражение на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК. От значение в случая е преценката за извършените от адвоката на взискателя правни действия и фактическата и правна сложност на изпълнителното производство.

По изложените съображения адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лева съгласно минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и доколкото по изпълнителното дело няма данни за регистрация по ДДС на адвоката, а за горницата над 200 лева до 500 лева не следва да бъде уважено.

3

Предвид намаляването на адвокатското възнаграждение следва да бъде уважено и искането на жалбоподателя за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като същата възлиза на 476,64 лева с ДДС.

С оглед на горното съдът намира, че следва да бъде отменено разпореждането на ЧСИ С.П. от 04.02.2022 г. и вместо него да бъде постановено намаляване на разноските по изпълнителното дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя до размер от 200 лева и в частта за пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ до 476,64 лева с ДДС.

По разноските:

Жалбоподателят претендира направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, какъвто е настоящият случай. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, на жалбоподателя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния праг от 50 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл.

37 от ЗПП вр. с чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като същото следва да бъде взето предвид при изчисляване на разноските по делото.

С оглед изхода на делото и предвид горното съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 123 лева, от които 25 лева – държавна такса, 48 лева – такси за администриране на жалбата, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 04.02.2022 г. на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие – СГС, по изпълнително дело № 20219210402597, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА по жалба на “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******– длъжник по изпълнително дело № 20219210402597 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие – СГС, приетите разноски по изпълнението в частта за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 200 лева (двеста лева).

ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители по изпълнително дело № 20219210402597 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие – СГС, в размер на 476,64 лева (четиристотин седемдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки) с ДДС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Т.М.” ООД , ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Възраждане”, ул. “******* № *******0, да заплати “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, 4 район “Красно село”, ул. “******* сумата от 123 лева (сто двадесет и три лева) - разноски в производството пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5