Определение № 2749 от 05.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2749 гр. София, 05.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

М.а Кацарска като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20268002901472 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. А. срещу решение № 241 от 15.05.2026г. по в.гр.д. № 1213/2025г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 10.11.2025г. по гр.д. №437/2025г. на Свищовски районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът с правно основание чл.58 от ЗК, предявен от Н. Г. А., срещу „Земеделска производствено – потребителна кооперация „БЪДЕЩЕ-93““ /ЗППК „БЪДЕЩЕ-93“/, за отмяна на всички решения, взети на проведеното извънредно общо събрание на кооперацията на 25.05.2025г.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, както и необосновано. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е направил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства и вместо да постанови собствени мотиви е възпроизвел тези на първоистанционния съд. Навежда доводи, че основният спорен въпрос по делото е дали изброяването в чл.26 от устава на кооперацията на начините на оповестяване на поканата за свикване на общо събрание е алтернативно или кумулативно. Касационният жалбоподател твърди, че въззивният съд е приел, че изброяването е алтернативно, без да изложи аргументи за приемането на този извод. Счита, че горепосочената разпоредба от устава е неясна и следва да бъде тълкувана. Излага аргументи, че при изброяването на начините за свикване на общото събрание не е използван съюзът „или“, което води до извод, че изброяването е кумулативно, а не алтернативно, и връчването на 1 поканата следва да се извърши по всички изброени начини. Счита, че не е спазен редът за разгласяване на поканата за ОС, което води до незаконност на взетите решения от датата на провеждането му. Жалбоподателят твърди, че само чрез отправянето на писмена покана, която отговаря на посочените в ЗК и устава изисквания, се осигурява възможността всеки член-кооператор да получи нужната информация, за да подготви участието си в общото събрание и да упражни ефективно правото си на глас при вземане на конкретни решения. Също навежда доводи, че общото събрание е проведено при липса на кворум, тъй като не е известен действителният брой членове на кооперацията. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че гласуването не е опорочено, въпреки обстоятелството, че в преброяването е участвало лице, което не е член-кооператор, а негов роднина. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил оплакванията относно освобождаването на председателя, членовете на управителния съвет и членовете на контролния съвет, както и мандата на новоизбраните членове.

Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе в рамките на изложеното във въззивната жалба? 2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба? 3.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните?; 4. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си, като изложи съображения по всички защитни доводи и възражения на страните и извърши анализ на събраните във връзка с тях доказателства?; 5. Относно начина на свикване на ОС с покана, когато уставът не съдържа точно и ясно как се свиква ОС.; 6.

Когато са изброени няколко начина за разгласа на поканата без да е конкретизирано в Устава алтернативно или кумулативно са изброени, как трябва да се тълкува и приложи нормата на Устава? Изброяване на няколко начина за свикване на ОС в Устава, без съюз „или“ и без съюз „и“ как трябва да се приложи? В случай като настоящия при изброяване на четири начина, поканата по всички начини ли трябва да се разгласи или по някой от тях по избор? Достатъчно надлежно ли е оповестяването на поканата чрез средства за масова информация или чрез покана, връчена на всеки член кооператор лично? Твърди, че въпросът по т.2 е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №17 от 23.07.2014г. по т.д. №811/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №180 от 11.01.2016г. по т.д. №1618/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №186 от 14.01.2016г. по гр.д. №5980/2014г. на ВКС, ГК, I г.о., решение №136 от 06.11.2015г. по т.д. №2483/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №354 от 30.10.2015г. по гр.д. №1398/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №37 от 29.03.2012г. по гр.д. №241/2011г. на ВКС, ГК, I г.о.; въпросът по т.3 е решен в противоречие с Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС, с приетото в решение № 388 от 2

17.10.2011г. по гр.д. №1975/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 94 от 28.03.2014г. по гр.д. №2623/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 55 от 03.04.2014г. по т.д. №1245/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д. №674/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 111 от 03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т.о.; въпросът по т.4 е решен в противоречие с приетото в Постановление №1 от 13.07.1953г., Пленум на ВС, т.19 на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по гр. д. №1/2000 г., ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС, решение №40 от 04.02.2015г. по гр.д. №4297/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №283 от 14.11.2014г. по гр.д. №1609/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №42 от 05.03.2014г. по гр.д. №5488/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №191 от 25.03.2013г. по гр.д.№63/2013г. на ВКС, ГК, III г.о., решение №415 от 25.01.2012г. по гр.д. №1332/2010г., ВКС, ГК, І г.о., решение № 61 от 13.07.2017г. по гр.д. №3439/2016г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 45 от 06.04.2017г. по гр.д. №3343/2016 г. на ВКС, ГК, I г.о.; въпросът по т.5 - в противоречие с приетото в решение №211 от 09.02.2017г. по т.д. №3329/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №186 от 17.10.2018г. по т.д. №1563/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №191 от 13.12.2016г. по т.д. №3015/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. За въпросите по т.6 от изложението поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на постановеното по делото решение.

Ответникът по касация ЗППК „БЪДЕЩЕ-93“, с. Овча могила, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор.

Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че според чл.26, ал.2 от устава на кооперацията, свикването на общо събрание става с покана, поставена на видни места в селото, съобщение по местната радиоуредба, съобщение в районен или централен вестник, с писма до членовете на кооперацията. Установил е, че проведеното на 25.05.2025г. общо събрание е свикано чрез обява в местен вестник и покана, поставена на информационното табло във входа на сградата на кооперацията. Окръжният съд е аргументирал, че чл.26, ал.2 от устава изброява алтернативни начини на оповестяване на поканата за свикване на общо събрание на кооперацията, с оглед начина им на подреждане и липсата на изричен текст, който да задължава да се използват всички способи. Въззивният съд е посочил, че всеки един от изброените начини е в достатъчна степен ефективен, за да се уведомят член-кооператорите, без да е нужно използването на всички. Приел е, че дори в преброяването на гласовете да е участвал роднина на подписалия протокола за избор член кооператор Марийка А.а, този факт не опорочава вота сам по себе си. Отчел е свидетелските показания на Максимилиян Иванов, съгласно които в общото събрание е участвал синът на А.а, но е бил член на 3 комисията по броене на бюлетини. Въззивният съд е констатирал, че приложените по делото пълномощни конкретно сочат правните действия, за които се отнасят, времето и вида на форума, на който ще се извърши гласуването, поради което е счел за неоснователни твърденията за нередовност на упълномощаването. Установил е също, че няма изискване нито в ЗК, нито в устава на кооперацията упълномощените лица да бъдат член-кооператори. Отчел е, че оспорените решения са били приети с около 90% от подадените гласове, което значително надвишава изискването на закона и устава за мнозинство от две трети от присъстващите членове. Приел е, че макар на събранието да са присъствали само 95 членове на кооперацията, то е било законно проведено, тъй като уставът допуска т.нар. спадащ кворум и възпроизвежда правилото на чл.17, ал.2 от ЗК.

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е нищожен или недопустим. Съобразно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция във фазата по селекция на касационните жалби е длъжна служебно да следи за валидността и допустимостта на въззивното решение в обжалваната част. Констатирането на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационния жалбоподател, с които в случая е обосновано поддържаното основание за касиране по чл.281 от ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси от изложението на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК. В случая не са налице данни за вероятна недопустимост на въззивния акт, който е постановен при наличие на всички положителни и отсъствие на отрицателни процесуални предпоставки.

Първите четири процесуалноправни въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаят правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Тези правомощия са подробно разяснени в 4 т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По въпроса относно задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди в решението си всички изложени във въззивната жалба оплаквания е налице и задължителна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения, както и други съдебни актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно тази практика въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263 ал.1 от ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи.

Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Обжалваното въззивно решение е постановено при обсъждане на доводите и възраженията на страните в пълнота, поради което липсва противоречие със сочената практика на ВКС.