Решение № 2730 от 09.05.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2730 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз при участието на секретаря Маргарита Ив. Д. като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело № 20221100107259 по описа за 2022 година

Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в общ размер на 50 528 лв., съединени с приет за съвместно разглеждане обратен иск с правно основание чл. 54 от ЗЗД.

Ищцата М. С. Х. твърди, че на 27.12.2018 г., около 14-14,30 часа, вървяла с нейна позната по левия тротоар на ул. „Слатинска“, в посока от кръстовището на ул. „Слатинска“ и ул. „Гео Милев“ към сладкарница „Неделя“. Твърди, че на около 20 метра от кръстовището се спънала в нещо като стъпало, полетяла напред и паднала лошо на тротоара, който представлявал безобразно разбит участък около дърво, залепено за електрически стълб с надигнат и напукан асфалт с високи и стърчащи парчета. Твърди се в исковата молба, че следствие на падането ударила дясното си рамо и главата и изпитала силна и остра болка по лицето, повърнала и загубила съзнание. Изложени са твърдения, че се свестила в линейката, която я транспортирала към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Твърди се, че след преглед в Клиниката по ортопедия и травматология към болничното заведение й било съобщено, че има счупена шийка на дясна раменна става. Лекарите й предложили два варианта на лечение – оперативен и консервативен, чрез обездвижване на ръката. Било извършено закрито 1 наместване на фрактурата с предписана антикуагулантна профилактика с „Клексан“ за поне 30 дни с последващо прилагане на „фраксипарин“ чрез поставяне на 25 инжекции в коремна област. Била назначена и медикаментозна терапия. На извършен преглед на 30.01.2019 г., при сваляне на конците, лекарите констатирали, че цялата горна част на ръката продължава да е тъмносиня. Констатиран бил и оток в цялата горна част.

Твърди се, че лечението и възстановителния период били дълги и съпроводени с болки и страдания. Била лишена от възможност да се справя с ежедневни дейности. Проведени били курсове рехабилитация последователно в МБАЛ „Света София, „СБР – Национален комплекс“ ЕАД, филиал Велинград, НМТБ „Ц.Б.Т.“ и НСБФТР“ ЕАД.

Изложени са твърдения, че на 07.08.2019 г. след медицинско изследване ЯМР на двете тазобедрени става поради силни болки в двата крака, а на 21.08.2019 г. била приета в Неврологичното отделение и отделение „Образна диагностика“ на НМТБ „Ц.Б.Т.“ поради продължаващи болки в лицевата дясна половина. Указало се, че един от дъвкателните горни зъби бил целия в гной като болките продължавали въпреки неговото изваждане. След което последователно й били извадени още два зъба без ефект. На 29.06.2020 г. била оперирана в УМБАЛСМ „Пирогов“ с оглед възпалителните процеси на лицето вдясно и отново й били извадени няколко зъба. На 27.07.2020 г. постъпила в УМБАЛ „Софиямед“ ООД поради загуба на обоняние, силно главоболие и голяма тежест в дясна лицева половина. Твърди се, че от инцидента минали години, но тя продължавала да се чувства непълноценна, а дясната й ръка била с ограничени движения. Търпяла емоционални и физически страдания. Сторила и разходи по повод на своето лечение.

Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и от съда се иска да осъди ответникът СО да й заплати сума в размер на 50 000 лв.

– обезщетение за неимуществени вреди, както и сума в размер на 528 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и сторените по делото разноски.

Ответникът СО, редовно уведомен оспорва иска в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуален представител. Заявява възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията за законна лихва.

По делото като трето лице помагач на страната на ответника е 2 конституирано дружество „ДЛВ“ ООД, редовно уведомено, оспорва заявените искове, срещу което е заявен и обратен иск, приет за съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство.

Ищецът по обратния иск твърди, че ответникът носи отговорност за увредата на ищцата с оглед сключен между тях договор, след проведена процедура по обществена поръчка с предмет “Извършване на дейностите по поддържането и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържането на средства за организация на движението на територията на СО“, предвид което са заявени твърдения за некачествено изпълнение на задълженията си по договора и е сезирал съда с искане да осъди ответника да заплати на СО изплатеното от нея обезщетение по първоначалните искове. Претендира и законна лихва.

Ответникът по обратния иск „ДЛВ“ ООД оспорва същият в срока по чл.

131 от ГПК като в писмения му отговор са заявени подробни възражения относно неговата основателност.

По делото като трето лице помагач на ответника по обратния иск е конституиран ЗД „Е..“ АД, редовно уведомен, който оспорва иска в нарочно становище с подробно заявени съображения в същото.

Първоначалните искове се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Ч..

Възраженията на ответника по първоначалните искове се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Д., който поддържа заявения обратен иск.

Възраженията на третото лице по първоначалните искове респ. ответник по обратния иск се поддържат от адв. Л..

Възраженията на третото лице помагач на ответника по обратния иск се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. К..

Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза /основно и допълнително заключение/, изготвени от вещото лице д-р Р. М. Д.. В заключението си съдебният експерт е обосновал извод, че на М. С. Х. са 3 причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на горния край на дясна раменна кост закрито. Вещото лице е посочило, че болките на ищцата с оглед увредата са били най-интензивни непосредствено след травмата, след поставяне на имобилизационната превръзка тип „Дезо“ в първите 7-8 дни и в началото на раздвижването. Посочено е в заключението, че телесната повреда в областта на лицето не е описана в медицинските документи, непосредствено след травмата, както и в първите 2-3 месеца, а възпалителните изменения датират от месеци април и юни 2020 г. Вещото лице е посочило, че възстановителният период по отношение на счупването на горния край на раменната кост е около 3-3,5 месеца. В рамките на изготвената допълнителна СМЕ, вещото лице е посочило, че извършването на физиолечение и рехабилитация е част от лечебния процес като възстановителният период е продължил 4-5 месеца. Вещото лице е повторило извода си от първоначалната експертиза, че увредите, вън от счупването на горния край на дясна раменна кост, нямат връзка с процесния инцидент.

Обективиран е и извод за проведено консервативно лечение като е посочено, че не се налага оперативно такова.

По делото е допусната и изслушана и съдебно техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А. Р. Р.. В заключението си вещото лице е посочило, че увеличаването на размерите на деформациите на участъка на тротоара, където е настъпил инцидента, във времето се дължи на развитие на кореновата система при растежа на дървото. Като мястото на инцидента съставлява стъпало/праг, което не е изградено, а се е получило в следствие на възникналите деформации в асфалтовата настилка в резултат на развитие на кореновата система при растежа на дървото, която неравност не може да бъде отстранена без да бъдат изрязани корените на дървото.

В съдебно заседание на 12.06.2023 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Й. Т. Д., дъщеря на ищцата.

По делото са ангажирани и медицински документи, представени от ищеца, въз основа, на които е изготвена обсъдената по-горе СМЕ.

Представени по делото са и договор от 18.06.2015 г., сключен от СО и „ДЛВ“ ЕООД, както и съпровождаща същия документация респ. констативни протоколи по приемане на извършена дейност.

При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните 4 правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа.

Фактът на инцидента на сочената в исковата молба дата се установява и от събраните по делото гласни доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед нормата на чл. 8 ал.3 от ЗПътищата вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС общинските пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл.

8 ал.5 от ЗП, установява, че собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от същия закон т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности.

Дефинитивната норма на чл. 5 ал.2 от ЗП определя, че понятието „обхват на п ъ т я ” е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни. Легалната дефиниция на „земното платно” е установена в нормата на § 1 т.2 от ДР на ЗП - "част от повърхността в обхвата на пътя , върху която са разположени платното за движение, разделителните ивици, банкетите, тротоарите и др...”. При съвкупен анализ на тези разпоредби настоящият съдебен състав намира, че процесният по делото инцидент се е осъществил на участък от пътя, представляващ публична общинска собственост и като такава задължение на СО е да поддържа същият в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й задължения по чл. 31 от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. На следващо място и в Наредбата за управление на общинските пътища, в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и 5 поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Наличието на стъпало/праг върху асфалтовата покривка на тротоарната площ е установено от свидетелските показания на свидетелката Д., които настоящият съдебен състав кредитира като лични впечатления на очевидец при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК респ. същото е констатирано и от вещото лице по допуснатата СТЕ – инж. Р..

С оглед на горните съображения съдът намира, че в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване положителният факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни действия/ да осигури нормалната и безопасна експлоатация на пътя и неговите принадлежности с оглед обичайното им предназначение. По делото доказателства в тази насока не са ангажирани.

Възражението в писмения отговор на ответника, основано на данните за постоянен и настоящ адрес на ищцата, които се намирали на 15 км от мястото на злополуката, обосновани с твърдението за липса на „разумно обяснение на въпроса какво е правила ищцата на другия край на града“ не могат да бъдат споделени от съда в решаващия му състав. Забрана за физическите лица да напускат квартала, в който живеят не съществува в нормативен порядък.

Съвсем отделен въпрос е, че така заявеното възражение е в явно противоречие с разпоредбата на чл. 35 ал.1 от Конституцията на РБ, установяващо право на свободно предвижване на хората.