Решение № 1547 от 14.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1547 гр. Плевен, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20244430102451 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона:

Делото е образувано по искова молба от *** АД, против Г. Д. М. от ***, ЕГН **********, с правно основание чл. 415 от ГПк.

В срока по чл. 131 от ГПК страна, като се оспорва искът. е депозиран писмен отговор от ответната

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и прецени доводите на страните, намира за установено следното:

Исковете са родово и местно подсъдни на Районен съд - Плевен.

Безспорно е, че Б. М. е сключила с *** договор за потребителски кредит на 07.07.2014г.

Г. М. е поръчител по посочения кредит, като е подписал същия в това му качество. Ответникът се е задължил да отговаря за задълженията по договора на кредитополучателя за срока, посочен в договора, а именно датата на падежа, коректно изписан в исковата молба 07.11.2020г.

На 01.09.2023г. от *** е депозирано Заявление за издаване Заповед за незабавно изпълнение пред PC - Плевен, към което е представено Извлечение от счетоводните книги. В това извлечение отново коректно е посочена датата на падежа на кредита 07.11.2020г.

В противоречие с разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и т. 46 от Решението по ТД № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, постановено на 18.06.2014г., PC Плевен е уважил 1 направеното искане за осъждане на М., без да е съобразил изтеклия преклузивен срок, който е следвало да приложи служебно и съответно да откаже издаване на Заповед за незабавно изпълнение.

Ответникът е възразил, че не дължи исканите от него суми и въпреки че това реално е така, от *** е образувано исково дело.

Исковете са недопустими, поради това, че към настоящия момент липсва каквато и да е правна връзка между ищеца и ответника. С изтичането на срока, посочен в чл. 147, ал. 1, поръчителството по кредита се прекратява по силата на закона и престава да съществува.

Претенциите на ищеца са неоснователни и поради наличието на множество неравноправни клаузи в договора. Договорът между страните не е сключен при преференциални условия и съдържа общи разпоредби, които са наложени на кредитополучателя от Банката.

Референтния лихвен процент се определя от Комитет по управление на активите и пасивите на Банката, който е орган на Банката и съответно ще търси печалба, а няма да прилага пазарни принципи, при които рискът се носи от двете страни. Всички рискове се поемат от кредитополучателя, а кредиторът едностранно може да променя съществени условия по кредита, какъвто е дължимата лихва. Посочените клаузи са в противоречие със закона и установяват неравноправни отношения между страните / чл.143 от ЗЗП/.

По гореизложените съображения, съдът намира, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото, разноските се възлагат върху ищеца.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск, с правно основание чл. 415 от ГПк, от *** *** АД, *********, против Г. Д. М. от ***, ЕГН **********, за признаване за установено, че Г. Д. М., ЕГН **********, ***, в качеството му на поръчител, дължи да заплати на кредитора *** *** АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от Д.Ш. и П.Н. Д.а, сумата от 3528,43 лева главница;

349,97 лева договорна възнаградителна лихва за периода 07.12.2018 г. 07.11.2020 г.;

417,34 лева мораторна лихва за периода 07.12.2018 г. 12.03.2020 г., 1291,19 лева мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 21.08.2023 г., 60 лева такси за периода 07.11.2020 г. – 21.08.2023 г.; ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда 01.09.2023 г., както и деловодни разноски в размер на 112,94 лв., представляваща внесена държавна такса и 698,82 лв. адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК,

*** *** АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от Д.Ш. и П.Н. Д.а, да заплати на Г. Д. М., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, направените разноски по делото в 2 размер на 900 лв.

Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

3