Определение № 74 от 19.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Пловдив, 18.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600081 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.

С обжалваното определение е оставено без уважение искането на защитниците на подсъдимите В. А. Д., А. П. У., Д. Г. П. и И. Г. Л. за изменение на мерките им за неотклонение в по - леки.

Недоволни от така постановеният съдебен акт останали подсъдимите и чрез защитниците си го обжалвали.

В жалбите на всички подсъдими са релевирани оплаквания, насочени срещу отказа на съда да измени мерките им за неотклонение в по – леки.

Възраженията в жалбите са еднопосочни и позволяват да бъдат разгледани заедно. По съществото си те могат да бъдат обособени в няколко отделни групи.

На първо място доводите на жалбоподателите са свързани с продължителния период на задържане, който надхвърля една година и два месеца. На следващо място се отправя критика към съда, че не е обсъдил събраните в хода на съдебното производство доказателства, които разколебавали извода за наличие на опасност от укриване или продължаване на престъпната дейност. Твърди се, че съдът не се е съобразил с разпоредбите на чл.5, § 4 от КЗПЧОС. Отделно от това като доводи за изменение на 1 мерките за неотклонение в по – леки се експлоатират възстановяването на причинените вреди, семейното положение на подсъдимите и здравословното състояние на А. У.. С тези съображения се иска отмяна на определението и изменение на мерките за неотклонение на подсъдимите в по – леки.

Апелативният съд, като съобрази възраженията в жалбите, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбите са подадени в срок, от активно легитимирани страни и са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

Първата инстанция правилно е счела, че от последното произнасяне на съда по този въпрос до момента, други нови обстоятелства освен продължителността на производството, които да доведат до изменение на мерките за неотклонение на четиримата жалбоподатели не са установени.

Съобразявайки характера на производството и повдигнатите обвинения на четиримата подсъдими, първата инстанция е стигнала до извода, че задържането им под стража не се явява прекомерно.

Независимо от лаконичните съображения, така сторения извод е правилен. Това е така, защото за прекомерност на задържането на едно лице може да става въпрос, когато „разумният срок“ за разглеждане на делото е надскочен драстично. В тази връзка Европейският съд по правата на човека е определил три критерия, които следва да бъдат съобразявани при преценката за нарушение на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, а именно - сложност на делото, поведение на страните и действия на държавните органи. Относими към първия от тях са естеството на фактите, които подлежат на установяване в процеса, обема на доказателствения материал, броя на подсъдимите и свидетелите и др. Очевидно е, че по настоящето дело се налага събирането и проверката на значителен обем от доказателствени материали за твърдяната от обвинението организирана престъпна дейност от петима подсъдими, което определя фактическата му и правна сложност. На второ място е поведението на страните до момента, което не може да бъде определено като недобросъвестно или възпрепятстващ о нормалното развитие на делото. И на последно място, съдебното производство се движи с изискуемата процесуална бързина, като 2 насрочването на съдебните заседания е ритмично и в къси срокове, поради което и съдът не може да бъде укоряван за необосновано забавяне на процеса.

Поради това възраженията на жалбоподателите, че срокът на задържането им под стража се явява прекомерен са неоснователни.

Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателите, че съдът като не е обсъдил събраните в хода на съдебното следствие доказателства, с оглед преценката на законосъобразността на задържането им под стража е нарушил закона. Правилно в жалбата на адв. К. – защитник на подсъдимия Д. е отбелязано, че с измененията на НПК от 2017г. отпадна забраната в чл.270 НПК, съгласно която съдът не можеше да се произнася по въпроса за наличие на обосновано предположение за извършено престъпление. От друга страна в случаите, когато съдът в хода на съдебното производство подлага на коментар събраните доказателства, с оглед преценката има ли извършено престъпление, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно, то той определено навлиза по съществото на делото, разсъждавайки върху обосноваността и законосъобразността на повдигнатите обвинения, което НПК не допуска в предходните етапи преди постановяване на присъдата /по арг. на чл.301 НПК/.

Вярно е, че ЕСПЧ прави разлика между подозрение и виновност на лицето, защото подозрението е нещо различно от твърдата убеденост, че лицето е автор на престъплението и е виновно в неговото извършване. Тази граница обаче е много тънка и опасенията на съда да не бъде обвинен в предубеденост или пристрастност не са лишени от основания. Това е така, защото съобразявайки стриктно разпоредбата на чл. 5, § 4 от Конвенцията , съдът би влязъл в противоречие с тази по чл.6, § 1 . Казано с други думи, вероятността, когато съд ът започне да се произнася по обоснованото подозрение да допусне и засягане на презумпцията за невиновност , т.е. да се прекрачи тази тънка граница, за която говори ЕСПЧ и да изрази предубеденост, е голяма. Това пък от своя страна би дало основание за отвод и продължаване на разглеждането на делото отначало и от друг съдебен състав, което неминуемо ще доведе до значително забавяне на процеса.

Поради това, упрекът към съда, че не е коментирал събраните в хода на съдебното производство доказателства с оглед преценката дали продължава да съществува обоснованото предположение, че подсъдимите са автори на 3 престъпленията, в които са обвинени, настоящият състав намира за неоснователен.

Няма пречка обаче, доказателствената съвкупност да бъде ценена с оглед преценката продължава ли да съществува опасността подсъдимите да се укрият или да извършат престъпление или същата е разколебана в определена степен. Настоящият състав намира, че събраните към момента доказателства, свързани с механизма на извършване на деянията, с организираността и конспиративността между подсъдимите и не на последно място размерът на причинените вреди на фиска не разколебават в ни най – малка степен съществуващата опасност от укриване или продължаване на престъпната деятелност от подсъдимите.

Обстоятелството, че вредите са възстановени, може да доведе до намаляване на отговорността на подсъдимите, което обаче е въпрос по същество на делото и на този етап от съдебното производство само по себе си това обстоятелство не може да промени горния извод.

Семейното положение на подсъдимия Л. и здравословното състояние на подсъдимия У. не са обстоятелства, чийто характер да обоснове изменение на мерките им за неотклонение в по – леки. В тази връзка първата инстанция е изложила пространни и убедителни съображения, които настоящият състав изцяло споделя и не намира за необходимо да ги преповтаря.

При така очертаната липса на основания за изменение на взетите спрямо четиримата жалбоподатели мерки за неотклонение пред първата инстанция не е оставала друга процесуална възможност освен да остави без уважение искането в тази насока, както и правилно е сторила, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

При служебната проверка, настоящата инстанция намира за необходимо да обърне внимание по въпрос, свързан с насрочването на съдебните заседания в първата инстанция. От една страна е разбираемо желанието на първостепенния съд за процесуална бързина при разглеждането на делото, но от друга страна това не трябва да става за сметка на времето, необходимо за произнасянето по жалбите от въззивната инстанция, което в процесната ситуация е седем дни. Във всички случаи първия съд следва да съобразява нуждата от технологично време за пренасяне на о делото от едната в другата инстанция, времето, необходимо не само за образуване и разпределяне по 4 системата за случаен избор на съдия – докладчик, а най- вече за запознаването с жалбите и проучването на материалите, за коментирането им във въззивния състав, за вземането на решение от тримата съдии, за изготвянето на окончателния съдебен акт и накрая за връщането на делото в първата инстанция. Както беше посочено по – горе, настоящето дело е с фактическа и правна сложност, както и със значителен обем от доказателства, което от своя страна изисква нормално и достатъчно време за обстойно проучване и обсъждане на въпросите, поставени от жалбоподателите и преценка дали атакувания съдебен акт е обоснован и законосъобразен.

В случая, насрочването на следващото съдебно заседание от първата инстанция в къси процесуални срокове е довело до постъпването на делото в Апелативния съд пет дни /два от които не са работни/ преди предстоящето му разглеждане в Окръжния съд. В тази връзка следва да се отбележи, че несамоцелно законодателят е установил в разпоредбата на чл.345, ал.1 НПК седмодневен срок, който е намерил за необходим за разглеждане на частните жалби и частните протести от въззивната инстанция. Този срок се явява достатъчна гаранция, че правото на жалба или протест на съответната страна ще бъде обезпечено чрез надлежно проучване на отправените оплаквания и на всички материали по делото, както и вземане на решение по вътрешно убеждение, което от своя страна във всички случаи налага съобразяването с него при насрочването на делата от първата инстанция.

С оглед гореизложеното Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 66/09.02.2024г. по нохд № 743/23г. на Окръжен съд Пазарджик.

Определението е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6