Решение № 1393 от 01.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1393 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Г.а като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000500833 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 3810 от 15.12.2022 г., постановено по гр.д. № 4786/2022 г. от Софийски градски съд, ответникът - Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на Т. Г. Т., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 152, ал. 3 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което е оправдан с присъда № 45 от 23.07.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1508/2015 г. от Районен съд Стара Загора, влязла в сила на 28.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2019 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения /три хиляди лева/ до пълния предявен размер от 300 000 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Прокуратурата на Република България да заплати:

- на ищеца Т. Г. Т., ЕГН **********, направените деловодни разноски, 1 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 10 лева;

- деловодни разноски по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 360 лева;

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Т. Г. Т., ЕГН ********** в частта, в която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /3 000 лв./ до пълния предявен размер от 300 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди, вследствие на продължилото 8 години, четири месеца и 15 дни наказателно производство, в който период първоначално е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“, изменена в „парична гаранция“, а също така с мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на Р. България“ без разрешение на прокурора или на съда.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 3 000 лева до пълния размер на предявения иск от 300 000 лева, ведно с законната лихва, считано от 28.11.2019 г.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Прокуратурата на Р. България в осъдителната част с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства не установяват ищецът да е претърпял неимуществени вреди от воденото против него наказателно преследване, поради което моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове.

При условията на евентуалност моли да се определи обезщетение за неимуществени вреди, което да се съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и с конкретните обстоятелства по делото.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

2

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът - Т. Г. Т., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 13.07.2011 г. е бил привлечен по ДП № 35/2011 г. по описа на ОСО Сливен в процесуалното качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.

152, ал. 4, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 и т. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 2 от НК.

Ищецът твърди още, че:

- първоначално му е била взета мярка за неотклонение „домашен арест, която на 05.12.2011 г. е заменена с „парична гаранция“, в размер на сумата от 5 000 лева;

- прокурорът е внесъл обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д.

№ 1224/2012 г. по описа на Районен съд Сливен и с присъда № 1020 от 20.11.2013 г. е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години при „строг“ режим на изпълнение на наказанието;

- с решение № 68 от 27.06.2014 г., постановено по в.н.о.х.д. № 37/2014 г. от Окръжен съд Сливен е била потвърдена осъдителната присъда № 1020 от 20.11.2013 г.;

- с решение № 438 от 25.11.2014 г., постановено по н.д. № 1312/2014 г. от ВКС по реда на производството за възобновяване на наказателни дела са отменени решение № 68 от 27.06.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 37/2014 г. от Окръжен съд Сливен и потвърдената с решението осъдителна присъда № 1020 от 20.11.2013 г., като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Сливен;

- с присъда № 45 от 23.02.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1508/2015 г. от Районен съд Стара Загора е бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;

- с определение № 502 от 05.04.2017 г. е отменена мярката за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на Р. България“ без разрешение на прокурора или на съда“, наложено по н.о.х.д. № 1508/2015 г. от PC Стара Загора;

- с присъда № 8 от 26.03.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1098/2017 г. от Окръжен съд Стара Загора е отменена изцяло присъда № 45 от 3

23.02.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1508/2015 г. от Районен съд Стара Загора и вместо това е бил признат за виновен по повдигнато обвинение, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години при „строг“ първоначален режим на изпълнение;

- с решение № 128 от 17.09.2018 г.,постановено по н.д. № 442/2018 г. от ВКС - НК е отменена присъда № 8 от 26.03.2018 г., постановена по в.н.о.х.д.

№ 1098/2017 г. от Окръжен съд Стара Загора и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание;

- с решение № 159 от 28.11.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1201/2018 г. от Окръжен съд Стара Загора е потвърдена оправдателната присъда № 45 от 23.02.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1508/2015 г. от Районен съд Стара Загора;

- наказателното производство е продължило 8 години, 4 месеца и 15 дни, в резултат което е претърпял неимуществени вреди, тъй като е било уронено неговото добро име в обществото, бил е компроментиран пред приятели и бизнес партньори, сериозно е било увредено неговото физическо и психическо здраве;

Ищецът с предявените искове поискал ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 300 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2019 г.

Поискал осъждането на ответника да заплати направените деловодни разноски.

Ответникът - Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата молба /л. 154/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените писмени доказателства не установяват ищецът да е претърпял неимуществени вреди от воденото наказателно преследване, което в по - големия период от време е било в съдебната фаза, в която съдът е осъществявал функцията по ръководство и решаване.

При условията на евентуалност поискал да определи обезщетение за неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи предишните осъждания на ищеца за извършени от него престъпления от общ харатер.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

4

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът на 13.07.2011 г. е бил привлечен по ДП № 35/2011 г. по описа на ОСО Сливен в процесуалното качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.

152, ал. 4, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 и т. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 2 от НК.

Прокурорърт е внесъл обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д.

№ 1224/2012 г. по описа на Районен съд Сливен и съдът с присъда № 1020 от 20.11.2013 г. е признал ищеца за виновен по повдигнатото обвинение, поради което е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години при „строг“ режим на изпълнение на наказанието.

С решение № 68 от 27.06.2014 г., постановено по в.н.о.х.д. № 37/2014 г. от Окръжен съд Сливен е била потвърдена осъдителната присъда № 1020 от 20.11.2013 г.

С решение № 438 от 25.11.2014 г., постановено по н.д. № 1312/2014 г. от ВКС по реда на производството за възобновяване на наказателни дела е отменил решение № 68 от 27.06.2014 г., постановено по в.н.о.х.д. № 37/2014 г. от Окръжен съд Сливен и потвърдената с решението осъдителна присъда № 1020 от 20.11.2013 г., като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Сливен.

С присъда № 45 от 23.02.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1508/2015 г. от Районен съд Стара Загора е признал ищеца за невиновен и оправдал по повдигнато обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т.

3 от НК.

С определение № 502 от 05.04.2017 г., постановено по н.о.х.д. № 1508/2015 г. от Районен съд Стара Загорае е отменил взетата по отношение на ищеца мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на Р.