Решение № 5128 от 11.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5128 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Пламен Колев

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно гражданско дело № 20231100510047 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба на ЗД "Б.И." АД, ЕИК ******* срещу постановление от 01.08.2023 г. на ЧСИ А.Д., рег.№ 853 по изпълнително дело № 20238530400400, в частта на отказа за намаление на разноските за адвокатско възнаграждение за сумата 2 830,86 лв.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на отказа, като твърди на първо място, че по делото липсват доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение.

Евентуално сочи, че по делото няма данни процесуалният представител на взискателя да е извършвал каквито и да е действия по него, освен подаване на молбата за образуване на делото. Във връзка с това не следва да му се дължи и претендираното възнаграждение за водене на делото, а само за неговото образуване.

Заявява, че евентуално намира последното за прекомерно предвид правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително производство и смята, че ЧСИ е следвало да го намали до минимума.

Взискателят не е изразил становище за неоснователност на жалбата.

ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на жалбата. Посочил е, че относно дължимостта на адвокатски хонорар за процесуално представителство в полза на взискателя в изпълнителното производство счита, че сключването на договор за правна помощ и съдействие и уговарянето на адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона /чл. 36, ал. 1 от ЗАдв./, при съществуване на вземания в полза на взискателя, установени в исково 1 производство, приключило с издаване на изпълнителен лист. Възнаграждението по договора, съответно на волята на страните, е било за образуване на изпълнително дело и воденето му - 4 100,00 лв. Смята, че съгласно предоставеният Договор за правна защита и съдействие, той служи за разписка за получената сума. Позовава се на Тълкувателно решение №6/ 2012 г. на ОСГТК, постановило, че ако плащането по договора за правна защита е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Относно размерът на адвокатския хонорар намира, че в конкретния случай, адвокатският хонорар следва да се определи съгласно чл10, т.1, от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение заплатеното адв. възнаграждение в размер 2830.87 лв. не се явява "прекомерно" по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.36 от ЗА.

Съдът намери от фактическа страна следното:

В кантората на частен съдебен изпълнител А.Д., рег.№ 853 с район на действие Софийски градски съд, адрес на кантора: гр. София, бул. *******, по молба на Е.С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „*******, чрез адвокат Д.Ш. САК, въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.гр.дело № 252/2023 г., на САС, ГК, 14 състав, е образувано изпълнително дело № 20238530400400 п против ЗД "Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, за заплащане на сума в размер 25 000.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.12.2019 п, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2020 г., до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 2 260.90 лв,- представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и адвокатски хонорар за образуване па изпълнително дело и представителство в изпълнителното производство в размер на 4 100,00 лв., съгласно предоставен Договор за правна защита и съдействие.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателя на 10.07.2023 г. чрез призовкар, като към същата е приложен препис Изпълнителния лист. Сумите са постъпили от наложен запор на банкова сметка на длъжника-жалбоподател.

На 13.07.2023 г. е постъпила Молба вх. № 04049/13.07.2023 г. от длъжника, с която е отправено искане до съдебния изпълни тел да намали разноските по изпълнението в частта им относно заплатения адвокатски хонорар в полза на взискателя в размер на 4 100,00 лв. за недължими, като алтернативно е поискал същите да бъдат намалени до размер от 200.00 лв.

С Разпореждане от 17.07.2023 г. съдебният изпълнител е изпратил на взискателя по делото молбата на длъжника, за становище.

На 31.07,2023 г., взискателят Е.С. Н., чрез процесуалния си представител адв. Д. Ш. е депозирал становище с вх. № 04341/31.07.2023 г., въз основа на което с разпореждане на съдебния изпълнител от 01.08.2023 г., адвокатският хонорар е намален до минимален размер, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г., до размерът от 2 830.87 лв.

За това длъжникът е уведомен със съобщение, ведно с приложено постановление, изпратено 2 чрез призовкар и връчено на 02.08.2023 г., като му е указана възможността да обжалва разпореждането на частния съдебен изпълнител,

На 03.08.2023 г. е постъпила Жалба от длъжника против действие на съдебнпи изпълнител, обективирано в Постановление на частния съдебен изпълнител, без доказателства за внесени такси за придвижването й.

На 03.08.2023 г. с разпореждане на съдебния изпълнител, са указани дължимите такси и със съобщение до длъжника, връчено от призовкар (лист 28) на 04.08.2023 г., същите са заплатени. Заплатена е лържавна такса в размер на 25.00 лева по сметката на ЧСИ А.Н.Л., за което същият е превел таксата за разглеждане на жалбата ио сметка на Софийски Градски съд на 15.08.2023 г„. с платежно нареждане.

Препис от жалбата на длъжника, е връчен на взискателя Е.С. Н., чрез адвокат Д.Ш. САК, на 17.08.2023 г. чрез.

В срока по чл. 436, ал.3, изр. първо ГПК, не е постъпил отговор па частна жалба от процесуалния представител на взискателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт по см. на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и следователно е процесуално допустима.

Разгледан по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно тълкуването дадено ТР №6/ 2012 г. на ОСГТК, ако плащането по договора за правна защита е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Съгласно „Договор за правна защита и съдействие“ представен по делото, договорено възнаграждение за адвокатската услуга е в размер на 4 100 лв. Постигнато е съгласие, че „Договореното адвокатско възнаграждение се заплаща в брой или по банков път. В случай на плащане в брой, настоящият договор служи за разписка за получената сума.“ Настоящият състав намира, че така формулираният текст няма характер на разписка.

Той не съдържа удостоверително изявление на адвоката за получено възнаграждение по договора, а отразява съгласието на страните по правоотношението в бъдеще да изберат способа на плащане – по банков път или в брой. Само ако бъде избран втория способ, договорът ще има характер на разписка, като доказателства за това липсват.

Горното налага извода за основателност на възражението на жалбоподателя относно липсата на доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение от взискателя в хода на изпълнителното производство. Това налага отмяна на постановлението в тази част.

По отношение на искането за присъждане на разноски в настоящото производство съдът намери, че такива не се дължат. Страните не могат да претендират на общо основание присъждане на разноски за адвокатска защита в производството по чл. 248 ал.1 ГПК, предвид предмета му. Интересът в това производство е свързан с разноските по делото, който е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва 3 да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски на страните за адвокат в „процеса относно разноските” за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася . Противното ще противоречи на целта за закона , както и на уредбата на института по чл. 78 ГПК(опред №683/21.12.2015 г. по т.д.№5089/2015 г. на III ГО на ВКС).

Тъй като предмета на настоящото производство е пряко свързан с производството по чл.248 ГПК, следва да се приложи даденото от ВКС разрешение.

Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 01.08.2023 г. на ЧСИ А.Д., рег.№ 853 по изпълнително дело № 20238530400400, в частта на отказа за намаление на разноските за адвокатско възнаграждение за сумата 2 830,86 лв., като отменя разпореждането за разноски за адвокатско възнаграждение за сумата 2 830,86 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4