Решение № 4 от 11.01.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Бургас, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Даниел Н. Марков

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора К. Г. К. като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Наказателно дело за възобновяване № 20232000600191 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на осъдения Д. В. Д., ЕГН **********, за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 348/2022 г. на Окръжен съд- Ямбол, подадено чрез процесуалния му представител - адв. М.

А. от АК –Ямбол.

В искането се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК (нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание) за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Изложени са доводи, че обвинението е недоказано от обективна страна, което е в резултат от направен от ЯОС непрецизен фактически анализ на доказателствата, довел до неверни изводи, касаещи наличието на всички елементи от фактическия състав на престъплението изнасилване. Твърди се липсата на необходимата пълнота и доказателствена обезпеченост, която да води еднопосочно до категоричен извод за осъществено престъпно посегателство на половата неприкосновеност на 1 пострадалата, защото окръжният съд е подходил едностранчиво и не е обсъдил възможността самата пострадала поради страх от забременяване да се е опитала да оправдае пред приятеля си собственото си участие в половия акт с подсъдимия. В потвърждение на тази теза се сочат липса на всякакви увреждания у пострадалата, липса на сперматозоиди във влагалището, по бикините, по иззетите долен, горен чаршаф и бяла салфетка не е открит биологичен материал, обстоятелствата , че тя не се е оплакала на леля си в съседната стая, не се е обадила на родителите си или на тел. 112 или в полицията, а отишла при приятеля си, по чийто сигнал е започнало наказателното производство. Като аргумент се сочи също, че поведението на пострадалата в съдебното производство разкривало нежеланието й батко й за бъде осъден заради нея. Счита се, че наложеното наказание е явно несправедливо, като неприложението на чл.55 от НК е в резултат на неправилен прочит на доказателства и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд. Иска се БАС да упражни правомощията си по чл.425, ал.1, т.2, предл. посл. НПК, респективно - това по ал.1 т.1 или по ал.1 т.4 от чл.425 НПК.

В съдебно заседание молителят Д. Д., участва лично и се представлява от упълномощения си защитник. Последният излага съдържащите се в молбата доводи и поддържа алтернативно поставените искания наказателното производство да бъде възобновено, да бъде отменено влязлото в сила въззивно решение , делото бъде върнато за ново разглеждане с указание за събиране на допълнителни доказателства или въззивното решение да бъде изменено в частта за наказанието, в посока намаляването му.

Осъденото лице се присъединява към казаното от защитата му. В предоставената му последна дума, моли да бъде оправдан и заявява, че с делото е изнудван от пострадалата за пари.

Частният обвинител и граждански ищец в писмен вид възразява срещу искането за възобновяване. Прави се искане за присъждане на разноските, направени за настоящото производство, възлизащи на уговореното възнаграждение в размер на 900 лв. за изготвяне и внасяне в БАС на писмен отговор срещу искането за възобновяване.

Прокурорът от БАП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване. Сочи, че всяка от съдебните 2 инстанции е извършила пълен и обективен анализ на цялата събрана доказателствената съвкупност и въз основа на това са стигнали до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. Пледира искането да бъде оставено без уважение като неоснователно.

След като прецени доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на делото, Бургаският апелативен съд намери за установено следното:

Искането за възобновяване е подадено от процесуално легитимирана страна. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 от НПК. Същото е внесено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е неоснователно.

С присъда № 13 от 27.01.2021г. по НОХД№365/2020г. ЯРС е признал подс. Д. Д. за виновен, в това че на 24.01.2019г., за времето от 23ч.до 24ч. в гр.Ямбол, ж.к."*", бл.*, вх.* , в апартамент № * се е съвкупил с лице от женски пол В. Н. Н., като я принудил към това със сила, поради което и на основание чл.152, ал.1 т.2 и чл.54 от НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Привел е в изпълнение, на основание чл.68, ал.1 от НК, наказанието 8 месеца лишаване от свобода, наложено му присъда по НОХД № 197/2018г. на ЯРС, като е определил първоначален строг режим на изтърпяване. Осъдил е подсъдимия да заплати на В. Н. сумата от 6 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, представляващ обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, като е отхвърлил иск за разликата до предявения размер от 8 000лв.

С въззивно решение № 49 от 04.11.2021г., постановено по ВНОХД №91/2021 г. по описа на Ямболския окръжен съд, присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд от стадия на разпоредително заседание.

Повторното разглеждане на делото от ЯОС е приключило с постановяване на нова присъда № 142 от 4.11.2022г. по НОХД № 1140/2021г. по описа на същия съд, с която подсъдимият Д. Д. е признат за виновен, в това че на 24.01.2019г., за времето от 23ч.до 24ч. в гр.Ямбол, ж.к. "*", бл.6, 3 вх. * , в апартамент № * се е съвкупил с лице от женски пол В. Н. Н., като я принудил към това със сила, поради което и на основание чл.152, ал.1 т.2 и чл.54 от НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието 8 месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 197/2018г.на РС- Ямбол, като е определен първоначален строг режим на изтърпяване. Подсъдимият Д. е осъден да заплати на В. Н. сумата от 8 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, представляващ обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, като е отхвърлен предявения иск за разликата до 15 000лв.

Срещу първоинстанционната присъда е била подадена жалба от подсъдимия, чрез неговия защитник адв.Б. от АК-Ямбол , по повод на която в ЯОС е било образувано ВНОХД№ 348/2022г. С постановено на 24.02.2023г. решение №16 по същото дело, въззивната инстанция е изменила обжалваната присъда, като е намалила размера на наложеното наказание на подсъдимия Д.

Д. от три години на две години и шест месеца лишаване от свобода, намалила е уважения размер на гражданския иск от осем хиляди лева на шест хиляди лева, като е отхвърлила иска за разликата над уважения размер и е намалила присъдената държавна такса от 320лв.на 240лв.

Основната част от доводите срещу въззивното решение са свързани с оспорване на възприетите факти по делото и извод за недоказаност на обвинението, което се субсумира под оплакване за необоснованост, която не е касационно основание и не се нуждае от съдебно обсъждане в настоящото производство. В допустимите рамки на искането остава наведеното твърдение на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при проверка и анализ на доказателствените материали и едностранчив подход при осъществяване на тази дейност.

Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на съда от втората инстанция - липса на пълно и обективно изследване на обстоятелствата по делото и неправилна оценка на събраните доказателства, са изцяло неоснователни. От съдържанието на въззивното решение акта се установява, че макар и пестеливо, въззивният съдебен състав е изложил основните си 4 аргументи във връзка с възприетата фактическа обстановка и обуславящата я доказателствена съвкупност, както и произтичащите от установените фактически положения правни изводи. Възприетата фактическа обстановка по делото и правната й оценка от страна на двете инстанции не се различава съществено. Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение по основание чл.152, ал.1 т.2 от НК, а въззивният съд се е съгласил с фактическите и правните изводи на първоинстанционната присъда. При проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Отговаряйки на въпроса по чл.301 ал.1, т.1 от НПК Районен съд-Ямбол е анализирал доказателствената съвкупност, като в основата на фактическите си изводи е поставил съдържанието на събраните и проверени по предвидения процесуален ред гласни доказателствени източници, заключенията на СМЕ, КСППЕ, ДНК експертиза по писмени данни и веществените доказателства по делото.

Поставените пред въззивния съд възражения на защитата на подсъдимия са били обсъдени и получили отговори, които макар и лаконични, са по същество верни. Въззивната инстанция, ползвайки се от събраните от първия съд доказателствените източници, е извършила собствена комплексна оценка за тяхната годност и достоверност и ясно е обективирала съгласието си с всички фактически констатации и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и по отношение на некредитираните твърдения на подсъдимия за осъществен при взаимно съгласие полов акт с пострадалата -л.46 от ВНОХД№348/2022г.Отразеният във въззивното решение доказателствен анализ не разкрива игнориране или превратност при оценката на доказателствата по делото. Поставянето на показанията на пострадалата свид. В.Н. в основата на фактическите изводи не е сторено произволно, а след внимателна и обоснована преценка на тяхната логичност и подкрепеност от други доказателствени източници. Не са подминати констатираните разминавания в разказа на пострадалата, касаещи несъществени детайли от случилото се (кой е отворил вратата на апартамента на леля й, дали се е избърсала и с какво след контакта с подсъдимия дали подсъдимия е стискал ръцете й, за да сломи съпротивата й, дали е показвала бикините си на приятеля си свид.Г. и др.), като е мотивирано кредитирането с доверие и на приобщените показания от досъдебното производство, с оглед пълноценното описание на поведението на подсъдимия. Преценката за 5 надеждност на обсъжданите свидетелски показания са направени и във връзка с тяхната подкрепа по отношение на определени обстоятелства от показанията на свидетелите Н. Г., Н. Н. и Д. Н.. Фактите, сочени в показанията на пострадалата свидетелка са в кореспонденция с експертното заключение на съдебния медик за отразените съобщени от нея при освидетелстването й оплаквания за болки в областите, в където подсъдимият е упражнил натиск и за възможността при описания механизъм на извършване на полово сношение да няма видими следи по нея, както и за възможните причини за липсата на сперматозоиди в иззетия от влагалището й материал. Съобразено е и заключението на КППЕ за пострадалата Н., относно възможността й правилно да възприема фактите и да ги възпроизвежда, липсата на склонност към лъжа и липсата на душевна болест. Твърденията, че съдебното поведение на пострадалата показвало притеснения или нежелание да бъде осъден подсъдимия заради нея, изобщо не намира потвърждение в съдебните протоколи, а точно напротив: „Не мисля, че някога бих забравила какво ми причини човека, който толкова много обичах и имах доверие“ л.177 от НОХД№1140/21г. на ЯОС; „Искам да си получи заслуженото за това , че ми провали живота!“ - лична защита на частния обвинител - л.197 от НОХД№1140/21г. на ЯОС. Правилно въззивният съд е приел за неоснователен довода на защитата относно непотърсена от пострадалата помощ от леля , защото не би могло в състоянието, в което е изпаднала след извършеното от подсъдимия, да се очаква тя да действа по точно определен начин. В този смисъл следва да се обърне внимание, че в показанията си пострадалата достатъчно ясно и правдоподобно е изяснила защо не е потърсила помощ от леля си и защо инициативата за подаване на сигнал на тел.112 е била на приятелят й - свид.

Разпечатката съдържа 25 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97fbe462-0ad4-4d01-8c86-4bd966dcfa63