Решение № 18 от 14.01.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Бургас, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20242100500983 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№3165/6.06.2025г., подадена от Прокуратурата на Република България, чрез Илиян Пантелеев – прокурор при РП- Бургас, ТО-Айтос срещу Решение № 124/22.05.2024г., постановено по гр.д.№ 155/2024г. по описа на Районен съд Айтос, поправено с Решение № 125/22.05.2024г. по същото дело, в ЧАСТТА с която на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. Ш. О., ЕГН **********, сума в размер на 1500 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на образувано ДП № 9290/23г. по описа на РП Бургас, ТО-Айтос за престъпление по чл.343б, ал.3 НК /прекратено с постановление от 17.01.2024 г. на прокурор при РП Бургас, ТО-Айтос/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на сумата, както и разноски на ищеца в размер на 405 лв.

В жалбата са изложени оплаквания, че в обжалваните части съдебното решение е неправилно, незаконосъобразно, както и необосновано. Сочи се, че по делото е безспорно установено от фактическа страна, че на 30.06.2023 г. в с. Трънак, обл. Бургас, на ***, пред дом № 37, служители на Районно управление Руен при ОД МВР Бургас са спрели за проверка л.а. марка "М." с per. № ***, управляван от водача А. Ш. О.. В хода на проверката водачът бил тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „***“ с фабричен № ***, който отчел положителна проба за „амфетамин“. В резултат на това 1 ищецът бил задържан за срок до 24 ч. по ЗМВР, дал кръвна проба за химичен анализ, съставен му бил АУАН и иззето свидетелството му за управление на МПС, след което бил освободен. По случая било образувано досъдебно производство peг.№ 9290/2023г по описа на Районна прокуратура Бургас, ТО Айтос, peг. № 335 ЗМ - 95/2023г. по описа на Районно управление Руен при ОД МВР Бургас. Изготвена била химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, според заключението на която в предоставената от ищеца кръвна проба не било установено наличие на наркотични/упойващи вещества. С постановление на наблюдаващия прокурор наказателното производство било прекратено, поради това, че деянието не съставлява престъпление.

Според въззивникът, изводите на съда за наличието на осъществен деликт по смисъла на чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, за който Прокуратурата на Република България отговаря, както и за размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, са необосновани.

Сочи се, че за да бъде реализирана отговорността на Държавата по чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ следва да са налице всички елементи, включени във фактическия състав на цитираната правна норма, а именно: 1) обвинение в извършване на престъпление; 2) лицето да е оправдано или образуваното наказателно производство да е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. В конкретния случай на ищеца не било повдигано обвинение за извършване на престъпление от общ характер. При образуването на досъдебното производство нямало неправомерно поведение от страна на разследващите органи, доколкото към този момент са били налице достатъчно данни за осъществен състав на престъпление по чл.343б ал.3 от НК - положителен тест за наличие на наркотично вещество. Мярката по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР и отнемането на СУМПС били наложени при наличието на предпоставките за това изцяло в обществен интерес, който винаги е с превес над личния. Сочи се, че евентуална неизправност на техническото средство не може да се вмени във вина на Прокуратурата на Република България, доколкото не тя, а МВР отговаря за изправността на техническото средство.

На следващо място в жалбата са изложени доводи относно присъдения размер на обезщетението, който според въззивника не отговаря на критериите за справедливост, заложени в нормата на чл.52 от ЗЗД, както и на ТР №3/22. 04. 2005г. на ОСГК на ВКС и на ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. Развити са съображения, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. В случая наказателното производство продължило около шест месеца и половина, която продължителност не надвишава критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС. Изтъква се, че на ищеца не било повдигнато обвинение, нито била наложена мярка за неотклонение. В сравнително кратък период била извършена и химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза.

На следващо място се сочи, че ищецът е изложил твърдения за претърпени неимуществени вреди от действията на прокуратурата, изразяващи се в срам, стрес, тревожност и притеснения от неоснователното обвинение, което станало достояние на целия 2 му социален кръг от приятели, близки и роднини, както и че е изгубил работата си, свързана с управлението на автомобил, но не успял да докаже тези твърдения по безспорен начин. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че ищецът е изпитал твърдените негативните преживявания, нито че образуването на досъдебно производство е станало достояние на трети лица.

В заключение въззивникът посочва, че след образуване на наказателното производство /ДП рег. № 9290/2023 год. на РП Бургас, ТО Айтос/, ищецът не е привличан в качеството на обвиняем, производството не е водено поименно срещу него, по отношение на лицето няма извършено нито едно процесуално - следствено действие, инициирано от страна на прокуратурата, не е разпитван като обвиняем нито като свидетел по воденото разследване, няма взета мярка за неотклонение спрямо него.

По отношение на свидетелството за управление на моторно превозно средство, принадлежащо на ищеца, се изтъква, че прокуратурата не е инициирала постъпки и процедура по отнемане. Въззивната страна посочва още, че твърденията на ищеца относно задържане за срок от 24 ч. не отговарят на истината, тъй като видно от приложеното по делото копие на заповед за „задържане на лице“ с peг. № 335зз - 47/30.06.2023 год. на РУ Руен при ОД МВР Бургас, А. О. е бил задържан по реда на чл. 72 от ЗМВР в 14:17 ч. на 30.06.2023 г. и освободен в 16:27 ч. на 30.06.2023 г„ т.е. престоят е продължил в интервал от 2 часа и 10 минути, а не за 24 ч., като задържането на ищеца е извършено от полицейски орган по реда на ЗМВР.

Иска от съда решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него бъде постановено ново, с което исковата претенция бъде отхвърлена изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – А. Р. О., чрез адв. Рамадан Нуретин, съдебен адрес: гр. Айтос, ул.“Цар Освободител“ № 4.

С отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззиваемият счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, както и че съдът изключително подробно и задълбочено е анализирал всички факти, обстоятелства и доказателства по делото. Изразява се несъгласие с довода в жалбата, че щом МВР отговаря за изправността на техническите средства, то Прокуратурата не носи отговорност, като отбелязва, че щом Прокуратурата ползва ресурсите на МВР, то тя следва да понася и негативите от това, а освен това според него въззивната страна разполага с регресен иск спрямо МВР.

Развити са съображения, че ако жалбата бъде уважена въз основа на посочените от въззивника аргументи, ще бъдат създадени условия за накърняване на много важни обществени интереси- ползването на неизправно техническо средство да се използва превратно за лишаване от права /отнемането на СУМПС/, свобода и придвижване на всеки гражданин, дори и за 2 часа и 10 минути.

По отношение размера на обезщетението се сочи, че макар да не е доволен от присъденото обезщетение, превес за ищеца има моралната победа. В тази връзка намира за нелогични доводите в жалбата, че няма данни образуваното досъдебно производство да е 3 станало достояние на трети лица. Освен задържането, довело до притеснения на близките и познатите на ищеца, отнемането на СУМПС е станало достояние на голям кръг лица. Към този момент ищецът бил на 18 години, очевидно придобил съвсем скоро СУМПС, като неговите познати, приятели и съседи били наясно с този факт. Затова счита, че обстоятелството, че ищецът е спрял да шофира за период от 7 месеца несъмнено е предизвикало въпроси и през този период обществото е било с впечатление, че той е шофирал пиян или дрогиран, както и че е опасен за околните.

Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

В проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание въззивната страна е представила становище от прокурор Гергана Илиева от ОП- Бургас, с което се поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения, като се иска решението да бъде отменено изцяло или обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено. Направено е възражение за прекомерност на претендираните във въззивната инстанция разноски от въззиваемия, поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия поддържа отговора на въззивната жалба и молбата, с която по указания на въззивния съд исковата претенция е уточнена. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението в оспорената му част, с която исковете срещу нея са уважени частично. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. Ето защо делото следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът твърди, че на 30.06.2023г. в с.Трънак, общ.Руен, *** №37, служители на РУРуен при ОДМВР- Бургас са спрели управлявания от него лек автомобил, собственост на Ф.

А. Ш.. В хода на проверката била извършена проба на водача за наличие на наркотични вещества. Същият бил тестван с техническо средство ***, фабричен № ***, при което пробата отчела положителен резултат за употреба на амфетамин. Ищецът отрекъл употребата на наркотични вещества и доброволно поискал да му бъде направена кръвна проба, тъй като бил убеден в недостоверността на отчетения резултат. На водача бил предоставен талон за медицинско изследване на кръв и урина. Съставили му АУАН с № АД с №305583 от 30.06.2023г. и със заповед на Началник група към ОДМВР-Бургас, РУ Руен била приложена принудителна административна мярка- отнемане свидетелството за управление на МПС. Същевременно на 30.06.2024г. ищецът бил задържан за 24 часа в ареста и му бил извършен полицейски обиск, с което му била нанесена психическа травма.

4

Предвид констатираното деяние- управление на МПС под въздействието на наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо средство, срещу ищеца било образувано досъдебно производство № 9290/2023 г по описа на Районна прокуратура Бургас, ТО- Айтос, рег.№ 335 ЗМ-95/2023г. по описа на РУ- Руен при ОДМВР- Бургас за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Шест месеца по- късно, в който период ищецът търпял наложените му санкции, постъпило заключение по токсикохимичната експертиза, според което в предоставената за изследване /кръв и урина/ на А. Ш. О. не било установено наличие на наркотични вещества.