Определение № 37964 от 15.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37964 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРА З. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ДОРА З. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110144600 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 285366/17.09.2026г. от името на ответника Н.

Ц. чрез особения представител адв. П., с искане за изменение на постановеното по делото Определение № 29698/17.08.2026г., в частта относно присъдените на ищеца разноски.

Поддъжа се от една страна, че неправилно не е разпределена отговорността за разноски между ответниците, при условията на разделност съобразно квотите им в собствеността в топлоснабдения имот, респективно, съобразно размера на предявената срещу всеки от тях претенция. Твърди се на следващо място, че с настъпилото в хода на производството плащане в размер на 1013,42 евро, са покрити освен вземанията на ищеца за главница, лихви и разноски – общо 731,56 евро, така и сумите, дължими за заплатена държавна такса в размер на 29,26 евро и юрисконсултско възнаграждение. С тези доводи се претендира за изменение на прекратителното определение в частта относно присъдените разноски, чрез цялостното им отхвърляне.

Претендира се още и за допълване на така постановеното решение, в частта относно разноските, които следвало да бъдат присъдени на адв. И. П., в качеството й на особен представител на ответника Н. Ц..

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на подадената молба от името на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който се твърди, че същата е неоснователна. Навежда доводи, че присъдените съдебни разноски изцяло съответстват на действащата нормативна уредба.

В законоустановения срок, третото лице – помагач не е взело отношение по подадената молба.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Доколкото на особения представител е издаден Разходен касов ордер от внесения депозит за неговото възнаграждение, съдът намира, че е десезиран с 1 релевираното искане за допълване на решението в частта относно следващото му се възнаграждение, поради което и в тази част, не следва да разглежда искането по същество.

По отношение на Молбата с правно основание чл. 248 ГПК:

Същата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения:

Съгласно чл.78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай обаче посочената разпоредба е неприложима, тъй като липсват изискуемите предпоставки – ответникът да е признал иска и да не е дал повод за образуване на делото. С отговора на исковата молба от ответника Н. Ц., същата бидейки представлявана от особен представител не е признала предявените искове на предявеното основание. Оспорени са всички твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Признанието на иска е несъвместимо с неговото оспорване, за разлика от признанието на факти.

Препис от исковата молба е връчен на другия ответник на 16.05.2026г., като в законоустановения срок – до 16.06.2026г., отговор от същия не е постъпил. Същевременно, съдейки по депозираната от ищеца молба с вх. № 242992/31.07.2026г., на 09.06.2026г., е извършено плащане в общ размер от 1013,42 евро, с което ищецът твърди, че са погасени сумите за главница, лихва и разноски. Със същата молба се претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

С молба от 11.08.2026г. ищецът изрично е релевирал искане за прекратяване на производството поради това, че задължението на ответниците е изплатено изцяло. Претендирал е изрично за присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, с довод, че плащането е извършено след образуване на делото.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК и константно установената практика на ВКС по прилагането на нормата, от значение е активното поведение на ответника с оглед на съдебните и/или на извънсъдебните мерки които е предприел.

Съдейки по изложеното, и след като плащането е извършено след подаване на искова молба в съда и след получаването й от ответниците като доколкото длъжниците са били в забава по отношение на вземането преди подаване на исковата молба, същите следва да понесат разноски в производството по отношение на това вземане., тъй като са дали повод за завеждане на делото.

Неоснователно се явява твърднието на особения представител, че с изършеното плащане в хода на процеса, са покрити освен вземанията на ищеца за главница, лихви и разноски – общо 731,56 евро, така и сумите, дължими за заплатена държавна такса в размер на 29,26 евро и юрисконсултско възнаграждение, доколкото същият не представя доказателства в тази насока.

Нещо повече, съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на акт по същество относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските.

Основателно обаче се явява искането на особения представител, за корекции в постановеното по делото определение в частта относно присъждане на разноски в условията на солидарност.

2

Ищецът е претендирал за осъждане на ответниците да му заплатят в режим на разделност, по ½ за всеки един от тях, следните суми: сумата в размер на 574,29 евро, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до м.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. .............., над гаражи, апартамент, аб.№ 204262, ведно със законна лихва за период от 27.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 118,02 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2023 г. до 01.08.2025 г ., сумата от 31,66 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м.12.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,59 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.02.2023 г. до 01.08.2025 г.

Вземането за разноски има облигационен характер и страната, която е осъдена да заплати разноски на насрещната страна ги дължи в пълен размер. В случаите, когато страните, на които се възлага заплащането на разноските, са няколко, в закона не е предвидена солидарна отговорност за тях. Съгласно общия принцип, разписан в чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. При положение, че липсва изрична законова норма, предвиждаща солидарност на страните при заплащане на разноските, отговорността за разноските по чл. 78 от ГПК, които следва те да заплатят не е солидарна по смисъла на чл. 121, ал. 1 от ЗЗД, независимо, че задължението за разноските е възникнало от един и същи юридически факт, всяка от страните отговаря разделно за дълга.

С оглед яснота и като съобрази, че исковете срещу ответниците са предявени условията на разделност /всеки за ½ част/, то и това следва да бъде отразено в диспозитИ. относно разноските.

В обобщение на гореизложеното, молбата с правно основание 248ГПК се явява частично основателна – по отношение на искането за корекция в частта, в която не е изрично посочено, че ответниците следва да бъдат осъдени в условията на разделност за задължението за заплащане на разноски. В останалата си част същата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Определение № 29698 от 17.08.2026г., постановено по гр.д. № 44600/2025г., по описа на Софийски районен съд, 151 състав, в частта, в която на основание чл. 78, ал. 4 Н. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ............, и А. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

..............., са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. ..........., сумата от общо 51, 13 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение както следва:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 Н. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ............, и А. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ..............., да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. ..........., всеки от тях по ½ част от сума в общ размер от 5 1, 3

13 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на Определение № 29698 от 17.08.2026г., постановено по гр.д. № 44600/2025г., по описа на Софийски районен съд, 151 състав, в частта, в която се иска в полза на „Топлофикация София“ ЕАД да не бъдат присъждани разноски.

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4