Протокол № 293 от 09.10.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 237/2023
- Вид
- Протокол № 293
- Подписан
- 09.10.2023
- В сила
- 09.10.2023
- Състав
- Янко Димитров Янков, Даниела Петрова Костова, Светослава Николаева Колева
Цитирани разпоредби
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 293 гр. Варна, 05.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Янко Д. Янков
Членове:
Даниела П. Костова
С.а Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора А. Вл. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600237 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор П..
ПОДСЪДИМ А. А. И., редовно призован, води се от органите на Съдебна охрана, явява се лично, представлява се от адв. П. Г. В. о т АК – Варна, редовно упълномощен отпреди.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Ч. О. и ГРАЖДАНСКИ
ИЩЕЦ Х. А. М., редовно призована, явява се лично .
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Ч. О. и ГРАЖДАНСКИ
ИЩЕЦ С. И. И., е починал на 17.07.2023 г. видно от изискания от съда акт за смърт.
Представляват се от адв. С. Б. С. от АК – Варна, редовно упълномощен.
ЧАСТЕН О. С. С. И., редовно призована, явява се лично .
Не се явява адв. П. И. И. от АК – Варна, редовно упълномощена.
ЧАСТЕН О. С. И. – Говорих с адв. И., същата няма да дойде днес. Да се разгледа делото в нейно отсъствие.
СЪДЪТ докладва изискани служебно и в последствие постъпили акт за смърт на С. И. И. - гр. ищец и ч. обвинител по делото и удостоверение за наследници на С. И. И., съобразно което единствен негов наследник е дъщеря му С. С. И., която е частен обвинител по делото и която се намира в залата.
1
Доколкото в случая е налице правоприемство съдът следва да конституира С.
С. И. в качеството на граждански ищец, тъй като същата е правоприемник на баща си С. И. И., който е участвал по делото като гр. ищец.
ЧАСТЕН О. С. И. – Не съм се отказала от наследството на баща ми. Приела съм цялото наследство на баща си.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
Да се допусне заместването на починалия гр. ищец и ч. обв. от дъщерята, единствен наследник.
АДВ. С. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.
По отношение на починалия доверител налице са основания неговата дъщеря да бъде конституирана и да участва в производството по делото като гр. ищец.
ЧАСТЕН О. и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Х. М. – Да се даде ход на делото.
АДВ. В. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.
Да се допусне заместването на починалия гр. ищец и ч. обв. от дъщерята, единствен наследник.
ЧАСТЕН О. С. И. – Желая да бъда конституирана.
СЪДЪТ след като съобрази факта, че гражданският ищец по делото С. И.
И. е починал и същият е оставил наследник в лицето на дъщеря си С. С. И., съобразно разпоредбата на чл. 227 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА като граждански ищец С. С. И., ЕГН**********, която да встъпи в правото на починалия си баща С. И. И. – гр. ищец по делото.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме изисканите по делото писмени доказателства, няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и 2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото писмо с изх. № РД 1100-1320/11.09.2023 г. от Общ. Провадия, ведно с удостоверение за наследници с изх. № РД 1100-1320/08.09.23 г. и препис-извлечение от Акт за смърт на С. И. И..
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЯНКОВ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, аз поддържам само частично така изготвения протест от ВОП и преди да кажа какво мисля по него, а косвено и по жалбата на частните обвинители, тъй като тя е в същата насока ще кажа, че за мен това наказание не е несправедливо занижено.
Поддържам протеста с оглед правната прецизност на изводите относно квалификацията на стореното.
Възразява се срещу тази осъществена от ВОС преквалификация и в крайна сметка възприемане като осъществен основния състав на убийството по чл. 115. Тук за мен мотивите на ВОС са някак неубедителни в тази им част касаещи двата елемента по чл. 116, т. 6, които са част от обвинението. Някак си съдът е разсъждавал общо и по двата текста без да вземе конкретно отношение по единия или по другия – те са коренно различни според мен. Тук за мен, след анализа на всички доказателства по делото, като се започне от характеристиките на самото деяние – обективни и субективни, и се премине през всички данни за подсъдимия считам, че решението на ВОС да не приложи един от квалифициращите елементи, а именно проявена особена жестокост от подсъдимия, в крайна сметка е законосъобразен и правилен. Тук единната преценка започваща разбира се от изводите на вещите лица по СМЕ, всички според мен еднозначни данни за поведението на подсъдимия както преди, така и по време и след въпросното деяние не визират на онзи израз на действията му, които според законодателя биха могли да обосноват наличието на този квалифициращ елемент независимо, че ударите с нож са пет на брой.
Аз рядко съм се сблъсквала в практиката си с такъв житейски случай, в смисъл млад човек, който въпреки тежките условия, в които е живял, тежкото детство, всъщност винаги е полагал труд, проявявал е в ежедневието си безкрайна човечност и добрина грижейки се за болните си близки единствено и само той, хората, които са го отгледали и този стремеж, който е проявявал с 3 години да поддържа дома, който в крайна сметка му е бил подарен за да гледа там баба си и чичо си, съответно му се е налагало да работи в чужбина и т.н. за да спечели някой лев и да може да се грижи за близките и за въпросния дом, в който всички те са живели. Този човек няма никакви противообществени прояви, да не говорим за наказателни производства, за съдимост, няма данни за злоупотреба с наркотици и алкохол, напротив събрани са отлични характеристични данни и то не от характера на формалните, а визиращи на една негова амбиция за трудовата му реализация още след завършване на средното му образование.
Много важен момент за мен е мотива за извършване на престъплението, който безспорно е извън квалификацията на деянието, тук не говорим за чл.
118 от НК. Просто се опитвам да се поставя на мястото на този човек, който е отишъл да се трепи в чужбина и безпомощно наблюдава на въпросната камера как пострадалата в последствие жена е в неговата стая и бърника по вещите му и отнема една сума, която за него е ужасно голяма. Това са фактите по обвинителния акт, те са признати от подсъдимия, не са оспорени до момента в производството. Казвам всичко това защото особената жестокост така или иначе се свързва с поведението на подсъдимия не само по време на деянието и след това, но и преди това. Мотивът не е оценен като смекчаващо или отегчаващо вината обстоятелство в случая. За мен самият начин, по който се развива ситуацията, липсата на изводи на вещите лица за поредността на така причинените пет наранявания с въпросното оръжие и безспорният им извод, че през цялото време пострадалата е била права, както и събраните данни за случилото се след това, не визират на онези елементи, които законодателят свързва като ярост, като ненужна жестокост и т.н., които биха определили извод за проявена при убийството особена жестокост. От друга страна обаче считам, че може да се говори за особено мъчителен начин при умъртвяването, което в крайна сметка пак визира на квалификацията по чл. 116, т.6 от НК.
Съобразно посоченото в абзац три, л. 11 от т.3 на ДП, това е СМЕ, вещите лица са били категорични, че E. е била жива няколко минути след приключване на това нападение, че е имала активни действия като предвижване, говорене, викане и т.н., и при така обективираните наранявания свързани както с кръвоизлива в дясна гръдна половина, така и с нараняванията на далака и стомаха, тя е изпитвала болки, ужас и безнадеждност, които по мое мнение определят като обоснована онази квалификация, която прокуратурата е възприела по този елемент на т.6, чл.116 от НК.
В този смисъл поддържам протеста на ВОП и считам, че така исканото осъждане в тази част е обосновано. За мен, вероятно и за всички страни в тази зала най-важен е въпросът свързан с наказанието. Исканията на ВОП да се наложат 20 години лишаване от свобода, а и това, което е записано в мотивите до момента, визира на едни отегчаващи вината обстоятелства, които за мен нямат никакво обяснение.
4
Като отегчаващо вината обстоятелство се визира това, че имали родствена връзка помежду си, говорим за стринка, както е наречена тя, както и времето, и мястото на причиняване на умъртвяването. За мен това не са отегчаващи вината обстоятелства. За мен по делото има само смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия и те, пак казвам без въпросния мотив, са ясно изписани от всички по това дело като се започне от прокуратурата, включително пледоарията й пред ВОС и се достигне до съда. Така, че аз не виждам необходимост от една толкова продължителна репресия, на толкова продължителен престой в местата за лишаване от свобода, говоря както за въпросната пледоария на ОП -20 години, така и за доживотния затвор, който се визира от частните обвинители. Това според мен е ненужно както за постигане на целите на специалната превенция, така и на генералната такава, предвид процесуалното поведение на подсъдимия, който от първия миг признава вината си, оказва ефективна помощ за установяване на обективната истина, и е признал всички факти в обв. акт, което е също смекчаващо вината обстоятелство. За мен са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства при положение, че липсват отегчаващи такива би било редно да се приложат правилата на чл.55 от НК, като в крайна сметка за мен това наказание не е занижено. Благодаря Ви.
АДВ. С. – Уважаеми Апелативни съдии, от името на моите доверители аз поддържам така депозираната въззивна жалба.
По отношение на присъдата на първоинстанционния съд, изразили сме съгласие с размера на наложеното наказание и това е видно от всички събрани в хода на досъдебното производство материали, от които става ясно по какъв начин подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние на това престъпление. Аз не съм съгласен с представителя на апелативна прокуратура варна по отношение на това, че престъплението не е извършено с особена жестокост. Видно е от СМЕ в кои части на тялото са нанесени ударите, с каква сила, става въпрос за последователни удари в жизненоважни органи. По отношение на особено мъчителния начин, то е ясно и това е видно с оглед поведението на пострадалата след като са и нанесени ударите, периодът от време, в който същата е осъзнавала какво се случва с нея и начина, по който същата се е прибрала в дома си и е починала впоследствие.
По отношение характеристичните данни, които се изложиха днес, че едва ли не подсъдимият изцяло няма абсолютно никакви криминални прояви, няма никакво противоправно поведение, грижил се за баба си и т.н., аз считам, че в това престъпление, в което той е участвал, начина, по който го извършва, а и след това скривайки, укривайки както ножа, така и видиозаписи, които в последствие не доброволно, а е бил принуден от органите на разследването да предаде с оглед последващо по-ниско наказание в съдебното производство.
Тук не виждаме нито едно негово действие след престъплението, което да сочи на това, че той е проявил някакво разкаяние по отношение на това, което 5 е направил, напротив прибрал се е, легнал си е и си е заспал все едно е ходил на сладкарница преди това. За това аз не съм съгласен с представителя на обвинението, че този човек не е отишъл с пълното съзнание, с нож в себе си за да извърши това престъпление.
Молбата ми към съдебния състав от името на доверителите ми е правилно да прецените в конкретния случай кое е справедливото за него наказание и ние считаме, че това, което сме поискали да му се наложи наказание в размера или доживотен затвор с право на замяна или 20 години, или в хипотезата на чл.115 от НК пак да бъде в размер на 20 години защото в крайна сметка тук не става въпрос за инцидент, който се е случил случайно, това нещо е било планирано и той е отишъл с ясното съзнание, че ще осъществи това нещо и го е направил.
Моля за Вашия съдебен акт в този смисъл. Благодаря Ви.
ЧАСТЕН О. И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Х. М. – Аз съм сестра на починалата. Аз също пледирам за 20 г., защо, ще Ви обясня. Да наистина аз я чух да вика, когато мъжът й ми звънна и каза „помощ“, но не успях да сваря. Всички доказателства, сега разбирам за камери и такива неща, нищо не е вярно. Съжалявам, че не бях в кондиция да мога да извикам свидетели да докажат, че това не е вярно. Моята сестра се грижеше за него, взема го от дом, водеше го на училище и го връщаше. Тя беше причината, застана срещу целия род, срещу бабата, срещу бащата – починалия на А., за да прехвърли къщата. Яде бой от съпруга си за да прехвърли къщата на негово име за да не остане детето на улицата. Много съжалявам, но моля Ви той трябва да си излежи присъдата защото той е съзнавал какво е направил.