Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2341 от 14.05.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 598/2026
Вид
Определение № 2341
Подписан
14.05.2026
Състав
Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Бойко Александров Мачорски

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.485 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2341 гр. Варна, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500598 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 8533/03.02.2026г. подадена от С. А. И., чрез процесуалния си представител срещу решение № 145/13.01.2026г. постановено по гр.д.№ 2167/2022г. по описа на ВРС, с което съдът е постановил да бъде ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 от ГПК следния допуснат до съдебна делба недвижим имот, находящ се в с. С*****, община Белослав, област Варна, местност „Пясъка“, представляващ лозе, цялото с площ 1023 кв.м., съставляващо имот № 019204 по плана за земеразделяне на землището на селото, четвърта категория на земята и право на преминаване през имот № ***** по път с ширина с 4 метра, при граници: имоти № *****, ****, ****, *****, *** и *****, а съгласно скица – поземлен имот с идентификатор ****** по КККР, одобрени със заповед РД-18- 16/25.02.2015г. на ИД на АГКК, с площ от 1023 кв.м. и при граници: имоти с ид. *****, ****, ****, ******, ******* и *******, последно изменение от 24.06.2015г. между съделителите и при квоти за всеки, както следва:

½ ид.ч. за А. П. Ж., ЕГН ********** и ½ ид.ч. за С. А. И., ЕГН ********** и Е ОСЪДИЛ всеки от съделителите да заплатят в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна държавна такса в размер на 405,97 евро, на основание чл.355 от ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че първоинстанционния съд неправилно е избрал дадената експертна оценка на имота, според която пазарната му стойност е в размер на 39700 лева, вместо другата оценка определяща пазарна стойност в размер на 36000 лева, отчитаща наличието на неизползваема част от поземления имот /застроени части и разположени септични ями/. Излага, че в следствие на неправилната преценка за действителната пазарна стойност на имота е допуснато и неправилно изчисление на дължимата от жалбоподателката 1 държавна такса в размер на 405,97 евро, като реално дължимата такава е в по-нисък размер.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна А. П. Ж..

С определение № 1593/31.03.2026г. съдебният състав е оставил без движение въззивната жалба и е дал указания до жалбоподателя като съобрази, че оспорването е досежно пазарната стойност на делбения имот, въз основа на който са определени дължимите държавни такси и не се оспорва установения факт на неподеляемост на делбения имот както и избрания способ за прекратяване на съсобствеността да заяви дали сезира съда с въззивна жалба, в който случай да посочи какво точно оспорва и какво е искането, с което сезира съда ИЛИ е молба по чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното съдебно решение в частта досежно разноските.

С уточняваща молба от 07.05.2026г. С. И., чрез процесуалния си представител е посочила, че предявява въззивна жалба, а не молба по чл.248 от ГПК. Посочено е, че даденото заключение на Съдебно-оценителната експертиза относно пазарната оценка на делбения имот има значение за „уравняването на дяловете“, като в този случай при оплакване за погрешни изчисления следва да бъде проведен контрол по реда на чл.269 от ГПК.

Настоящият съдебен състав след запознаване с обжалвания съдебен акт и наведените от въззивника основания за оспорването му /в жалбата и в молбата от 07.05.2026г./ намира, че въззивното производство не е допустимо учредено, доколкото за жалбоподателя не е налице правен интерес от предявената въззивна жалба.

Обжалваното решение е постановено в производство за делба във фазата на извършването й, като при констатация за реална неподеляемост на делбения имот и липса на заявени възлагателни претенции от никоя от станите, съдът е приел за приложим способа по чл.348 от ГПК и е постановил делбеният имот да бъде изнесен на публична продан. Със същото решение е осъдил всеки от съделителите да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4% от стойността на дела му в съсобствения имот.

В депозирната въззивна жалба, както и в уточняващата я молба липсва оспорване на факта на реалната неподеляемост на имота, нито на избрания от първоинстанционния съд способ за прекратяване на съсобствеността чрез изнасянето му на публична продан. Т.е по същество не се оспорва постановеното първоинстанционно решение в съществените му части за втората фаза на делбата, а именно невъзможността за формиране на реални дялове от съсобствения имот за всеки от съделите, предвид неподеляемостта му, както и способа за извършване на делбата при липса на заявени възлагателни претенции.

Оспорването е насочено единствено досежно изготвените оценки на пазарната стойност на имота, която по твърдение на жалбоподателя се е отразила и върху неправилното изчисление на дължимата от съделителите държавна такса.

В случая предвид избрания от съда и неоспорен от жалбоподателя способ за извършване на делбата /чл.348 от ГПК/ – изнясянето му на публична продан, в съдебното 2 решение не се съдържа воля на съда досежно пазарната оценка на имота. Посочената в заключение на вещо лице оценка не е елемент от диспозитива на решението по втората фаза на делбата, доколкото стойността на която ще бъде проведена публичната му продан подлежи на самостоятелно определяне от съдебния изпълнител по реда на чл.485 от ГПК в рамките на образуваното изпълнително производство. Оценката на делбения имот, при извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан, както е в настоящия случай, е от значение единствено за определяне на дължимите държавни такси по чл.8 от Тарифата за държавните такси. В този смисъл е и Определение № 1/04.01.2016г. по гр.д.№ 5505/2015г. на ВКС.

Следователно оспорването на дадена от вещо лице оценка на делбения имот, в хипотезата на съдебно решение по чл.348 от ГПК, каквото е обжалваното решение, не представлява предмет на допустима въззивна жалба и не подлежи на обжалване по реда на чл.258 от ГПК. В този смисъл са Определение № 460/03.10.2016г. по гр.д.№ 2427/2016г. на ВКС, както и Определение № 1974/16.04.2025г. по гр.д.№ 2481/2024г. на ВКС. Горното обуславя извод за недопустимост на учреденото с нея въззивно производство, което на това основание подлежи на прекратяване.

Посочените в уточняващата молба аргументи, че оценката на делбения имот е от значение при оспорване на уравнение на дялове са принципно верни, но са неприложими в конкретния случай, доколкото с първоинстанционното решение не е постановено уравнение на дяловете, което да подлежи на инстанционен съдебен контрол. Вярно е също, че съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд преценявайки правилността на обжалваното решение е ограничен само от посочените в жалбата оплаквания. В случая обаче единствените аргументи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение са досежно правилността на пазарната оценка на делбения имот, което както бе посочено по-горе, в конкретния случай, не подлежи на самостоятелна проверка.

От друга страна, доколкото съдът е компетентен да даде правната квалификация на отправеното към него искане, настоящият съдебен състав приема, че по същността си, подадената жалба има характер на молба по чл.248 от ГПК за изменение в частта за разноските на първоинстанционното решение. С нея са обосновани възражения срещу размера на определените от първоинстанционния съд държавни такси по чл.8 от Тарифата за държавните такси, като се твърди, че като основа за изчислението им неправилно е съобразено заключението за пазарната стойност на делбения имот в размер на 39700 лева вместо 36000 лева. Компетентен да се произнесе по молбата по чл.248 от ГПК е РС-Варна, на когото следва да бъде изпратено делото.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА в.гр.д. № 598/2026г. по описа на ВОС, II -ри състав, образувано по въззивна жалба с вх. № 8533/03.02.2026г. подадена от С. А. И., чрез процесуалния си 3 представител срещу решение № 145/13.01.2026г. постановено по гр.д.№ 2167/2022г. по описа на ВРС поради недопустимост на въззивната жалба.

ИЗПРАЩА делото, заедно с гр.д. № 2167/2022г. по описа на РС-Варна на същия съд за произнасяне по молба по чл.248 от ГПК /каквато по същество е въззивната жалба вх.№ 8533/03.02.2026г./ за изменение на Решение № 145/13.01.2026г. постановено по гр.д.№ 2167/2022г. по описа на ВРС в частта за разноските. Да се изпрати след влизане в сила на прекратителното определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от уведомяването на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4