Решение № 225 от 28.09.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. гр. Хасково, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200613 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Д. С. Д. от с. Брястово, обл. Хасково, чрез адв.

В.Л. от АК - Хасково срещу Наказателно постановление № К-НП-128/2026 от 10.06.2026 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Кърджали, с което на основание чл. 417, ал. 1 Закона за ветеринарномедицинската дейност на жалбоподателя е наложена административна санкция - глоба в размер на 255.65 евро/500 лева за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, а на основание чл. 420, ал. 1 от ЗВМД е наложена санкция в размер на 511.29 евро/1000 лева за извършено повторно нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 17 от ЗВМД. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването му, противоречие с материалния закон, несъответствие с целта на закона. Освен това, наказващият орган не бил приложил и чл. 28 от ЗАНН при издаване на наказателното 1 постановление и това било самостоятелно основание за неговата отмяна, поради неправилност. По отношение на процесуалните пропуски, жалбоподателят счита, че в хода на административно наказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения по съответно по чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 8 от ЗАНН, доколкото съставеният АУАН и издаденото НП не отговаряли на законовите изискания за тяхната редовност. Твърди се, че наказващият орган не бил изяснил и отразил действителната фактическа обстановка, касаеща вмененото нарушение, каквото не било допуснато, след като жалбоподателят помолил контролните органи, поради бременност и раждане на част от животните и неблагоприятното въздействие на този процес, проверката да бъде отложена и на това базирал отказа да допусне контролните органи, а по животните липсвали заболявания, налагащи проверка в точно този момент. По отношение на деянието по чл. 132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД излага доводи за неяснота при описанието на нарушението, доколкото били описани двете възможни форми на изпълнителното деяние, което било от значение за конкретно приложимата санкционна норма, а по този начин било нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение е санкциониран. Отделно, изводът за такова нарушение не се потвърждавал и от материално правна страна. Излагат се конкретни доводи и по отношение на констатираното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 17 от ЗВМД, каквото сочи, че не било допуснато, а изводът на АНО бил неправилен тъй като не била извършена физическа проверка на животните. Моли да бъде постановено решение, с което съдът да отмени издаденото наказателно постановление.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят Д. С.

Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В.Л., надлежно упълномощен, който заявява от името на своя доверител, че поддържа подадената жалба. В хода по същество и в постъпило по делото писмено становище допълнително и подробно се аргументират доводите за основателност, изложени в нея и развиват допълнителни в подкрепа на искането за отмяна на санкционния акт. Претендира се и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган - Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните - Кърджали, редовно призован, не се 2 явява. Чрез упълномощен по делото представител в лицето на юриск. Д.А. - П. заявява, че оспорва жалбата и в хода по същество и в представени писмени бележки развива конкретни съображения за нейната неоснователност.

Претендира и за присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

Във връзка с постъпили сигнали в ОДБХ – Хасково и в изпълнение на Заповед № 4221/08.12.2025 г., Заповед № 3996/20.11.2025 г. и Заповед № 4042/25. 11 .2025 г., издадени въз основа на тях от Директора на ОДБХ – Хасково, на 19.01.2026 г. в 11:00 часа в с. Брястово, община Минерални бани, била извършена на място и документална проверка от свид. Д. Г. С., старши инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при OДБX - Хасково и свид. С. С. С., главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ - Хасково. Проверката на място била извършена и в присъствие на свидетеля - мл. експерт В. В. от Участък Минерални бани при РУ – Хасково.

Жалбоподателят Д. С. Д. бил уведомен за проверката с Писмо изх. № I126/16.01.2026 Г. по описа на ОДБХ - Хасково, връчено при условията на отказ на адресата да го получи. При посещение на място в животновъден обект с ветеринарен регистрационен № 6345-0074, предназначен за отглеждане на ЕПЖ (Говеда) и ДПЖ (овце), собственост на Д. С. Д., намиращ се в землището на с. Брястово, община Минерални бани, обл. Хасково, стопанисван от жалбоподателя, видно от Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 2330/01.11.2020 г., контролните органи установили, че се касае за обект тип „ферма“ с разрешен капацитет до 50 говеда и 25 телета, до 100 овце и 50 агнета, като на място жалбоподателят Д. С. Д., ЕГН: **********, в качеството си на собственик на животновъдния обект, не бил осигурил, на посочените в писмото дата и час, а именно 19.01.2026 г. от 11:00 часа в обекта, присъствието на отглежданите от него животни. Приели, че с това действие възпрепятствал осъществяването на ветеринарномедицински контрол по 3 официалната идентификация на отглежданите в обекта животни, като за периода от февруари 2025 г. до януари 2026 г. не бил осигурил животните в обекта, след като преди това нито на дата 12.02.2025 г., нито на дата 23.12.2025 г. не бил изпълнил това свое задължение. На 12.02.2025 г., при извършване на проверката от свид. С. С., свид. Д. С. и Т. Д., съвместно с представители на ПУ Минерални бани било установено извършването на дейности по изграждане на покривна конструкция и нямало налични животни във фермата, а на 23.12.2025 г., обектът бил посетен от свид. С. С., свид. Д. С. и Х. Т., които установили, че порталът на обекта бил затворен и не се забелязвали животни във фермата, а лицето Д. С. Д. не се явило, след като бил уведомен за проверката

В момента на извършване на проверката 19.01.2026 г. било установено, че лицето Д. С. Д., отглежда в обекта ЕПЖ (говеда), които надвишават допустимия капацитет на животновъдния обект, одобрен съгласно Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 2330/01.11.2020 г., издадено по реда на чл. 137, ал. 1 и сл. от Закона за ветеринарномедицинската дейност, с 32 броя. Съгласно удостоверението за регистрация допустимият капацитет на ЕПЖ е 50 Говеда и 25 телета, като съгласно справка за отглежданите в обекта животни, изведена от Интегрираната информационна система на БАБХ – „ВетИС“ същите били 107 говеда.

Процесните констатации били обективирани в Констативен протокол № 65/16.01.2026 г. и Констативен протокол № 2256/23.12.2025 г., неподписани от жалбоподателя.

На 21.01.2026 г., въз основа на горните констатации и след достигнат извод за допуснато нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД и за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 17 от ЗВМД, което е посочено, че е извършено за втори път, срещу жалбоподателя бил съставен от свид. Д. Г. С.а Акт за установяване на административно нарушение № 9-2026 от същата дата. Актът бил съставен в присъствието на лицето Д. С. Д. и бил подписан от него, като в съответната графа вписал, че има възражения, които щял да представи в законовия срок.

Екземпляр от съставения АУАН бил връчен на жалбоподателя на същата дата – 21.01.2026 г., според отбелязването в приложената разписка.

В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е постъпило писмено 4 възражение от страна на нарушителя, в което отново навежда доводи за причините за недопускане на служителите на БАБХ в обекта, стопанисван от него, включващ и тази за наличието на бременни животни, които трудно можело да представи за преглед пред лекарите, както и за болест по овцете и предложил нова дата за проверката, за което по телефона уведомил контролните органи.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган, след самоотвод на Директора на ОДБХ – Хасково – Х. Т., уважен от Изпълнителния директор на БАБХ, който определил за компетентен административнонаказващ орган Директора на ОДБХ – Кърджали, възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, относно описаното нарушение, като на основание чл. 417, ал. 1 Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл. 420, ал. 1 от ЗВМД на жалбоподателя били наложени процесните административни санкции. За деянието санкционирано по чл. 420, ал. 1 от ЗВМД, наказващият орган приел, че е извършено повторно въз основа на Наказателно постановление № 292024/30.07.2024 г., влязло в законна сила на 16.04.2025 г., съгласно приложените писмени доказателства - Решение № 2 от 03.01.2025 г., постановено по АНД № 764/2024 г. на Районен съд - Хасково, влязло в законна сила на 16.04.2025 г., потвърдено с Решение № 3851 от 16.04.2025 г., постановено по КАНД № 514/2025 г. на Административен съд – Хасково.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите С. С. С., Х.

К. Т., както и на свид. Д. Г. С. относно фактите, свързани с начина на извършване на процесните проверки на място в обекта и по документи в съответната част, констатациите, до които са достигнали в хода на същите, както и съответно относно обстоятелствата, изложени в АУАН във връзка с констатациите при осъществената последваща проверка в животновъдния обект, и тези, свързани с неговото съставяне, с изключение на свид. С. С., който не е участва в процедурата по съставяне на акта като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически обосновани, поради което ги възприема като достоверни при 5 обосноваване на фактическите си изводи. За последната група факти – тези, свързани с процедурата по съставяне на процесния АУАН съдът дава вяра на изложеното и от свид. Т. Х. Д., чиито показания приема за съответни на обективната истина. За обстоятелствата по оказване на съдействие и връчване на покани и уведомяване на жалбоподателя, съдът кредитира изложеното и от свид. В. Ф. В., като съответни на останалите кредитирани с доверие доказателствени източници.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни осигуряват постоянен достъп в животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи и оказват съдействие при извършването на проверката.

Според чл. 139, ал. 1, т. 17 от ЗВМД забранява се превишаването на капацитета на животновъдния обект, определен в удостоверението за регистрация по чл. 137. По силата на чл. 417, ал. 1 от ЗВМД, собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1 – 3, 5, 10, 11, 13, 15 – 20, 24 – 28, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв. В нормата на чл. 420, ал. 1 от ЗВМД е предвидено пък, че собственик на животни, който наруши забрана по чл.