Определение № 224 от 18.09.2026, Районен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 224 гр. Кърджали, 18.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Частно наказателно дело № 20265140200562 по описа за 2026 година

Производството се движи по реда на чл.244 ал.5 от НПК.

Постъпила е жалба от Т. И. Д. от *********, с която обжалва Постановление за спиране от 12.08.2026г. на досъдебно производство № ***/ 2024г. по описа на РУ- Кърджали, което считал за незаконосъобразно, необосновано и постановено при неправилно приложение на чл.244 ал.1 т.2 от НПК. Настоява, че лицето получило фактическата власт върху автомобила, което е А. А., не го е върнал, не го е заплатил и е заявил, че го е продал.

Следователно не може да се приеме, че извършителят не е разкрит. Това е така, тъй като разследването разполага с конкретно индивидуализирано лице, спрямо което следва да бъдат извършени процесуално следствени действия и да бъде преценено привличането му като обвиняем. Обстоятелството, че автомобилът не е намерен и,че не е установено лицето, на което А. го е продал, не означава, че извършителят на първоначалното противозаконно присвояване е неразкрит. Това са обстоятелства, които следва да бъдат изяснени чрез допълнително разследване, а не е основание за спиране на производството. Не било необходимо автомобилът да бъде физически открит, за да се приеме, че лицето получило и невърнало вещта, е разкрито като евентуален извършител. Настоява още жалбоподателят, че не са обсъдени данните за изнудване и заплахи, а обвинението напълно е игнорирал факта, че след отказа да бъде върнат автомобила А. е започнал да иска пари, като е поставил връщането на автомобила в зависимост от получаването на парична 1 сума придружено със заплахи. Като тези обстоятелства налагали проверка не само за обсебване, но и за евентуално извършване на престъпление по чл.214 от НК, респ. чл.213а от НК доколкото се твърди принуда/ заплашване с цел набавяне на имотна облага. И не на последно място жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е необосновано и формално мотивирано. От една страна настоява, че извършителят не е неразкрит, а е посочен в самото обжалвано постановление. А от друга- липсата на категорични доказателства не е равнозначна на неразкрит извършител, защото ако прокуратурата счита, че доказателствата са непълни, то тя следва да възложи допълнително разследване, а не да спира делото. Жалбоподателят изброява действия по разследването, които са необходими да бъдат извършени, без извършването на които постановлението за спиране е преждевременно. Моли съда да отмени постановлението на прокуратурата и да върне делото на прокурора за продължаване на разследването.

Настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е подадена в законоустановения 7- дневен срок, тъй като това е сторено на 18.08.2026г., а обжалваното постановление е било връчено чрез обратна разписка на пострадалия на 14.08.2026г. Поради това, същата подлежи на разглеждане по същество, тъй като е подадена от лице, имащо право на обжалване, а именно пострадалия.

Районна прокуратура- Кърджали е спряла с постановление от 12.08.2026г. наказателното производство по досъдебно производство № ***/ 2024г. по описа на РУ- Кърджали водено за престъпление по чл.206 ал.1 от НК на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК с мотив, че при разследването не са събрани достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер- присвояване на чужда движима вещ. Излага още съображения, че в хода на разследването не е установен свидетелят закупил автомобила от свидетеля А.. Освен това и самото превозно средство не било установено, поради което било обявено за издирване от органите на МВР. Като към настоящият етап от разследването не са налице категорични доказателства относно отчуждаването на вещта- лек автомобил, както и самият автомобил, което представлявало пречка за установяване на обстоятелствата, при които била присвоена чуждата движима вещ.

2

Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на обвинението, тъй като на досъдебното производство на първо място не са положени всички усилия за разкриване на обективната истина, като не е сторено почти нищо на досъдебното производство от това, за което задължава закона разследващите в това число и господарят на тази фаза в лицето на прокурора. Следвало е да се извърши подробен разпит на държателя на вещтаТ. Д., за да се изясни на какво основание свидетелят А. е владял и ползвал инкриминирания автомобил, имало ли е изготвен документ между тях, за какво са се уговорили двамата и цялата фактология по отношение на това.

След това е абсолютно наложително да се проведе разпит и на А. А., при който да се изяснят всички обстоятелства спрямо лекия автомобил, по повод на който е образувано производството, и най- вече на какво основание той е получил фактическата власт върху автомобила. После трябва да се издирят и други свидетели- преки и косвени, чрез които да се проверят версиите на двамата свидетели Д. и А.. Най- сетне следва разследването да продължи с реални действия по установяване на инкриминираната вещ с всички оперативни и процесуални способи. Поради всичко това, без да са извършени всички необходими действия по разследването, за да бъде то обективно, всестранно и пълно, неправилно прокурорът е спрял наказателното производство до установяването на извършителя на престъплението.

На следващо място прокурорът е посочил като причини за спирането на делото собствените си пропуски по несъбиране в хода на разследването на достатъчно доказателства, което е недопустимо. Следвало е да се проведе ефективно наказателно производство по реда на НПК, което да е всестранно и пълно, а не за последните почти 5 месеца от възобновяване на досъдебното производство до повторното му спиране да не е извършено нито едно процесуално действие, при което и въпреки това прокурорът отново е спрял производството. Прочее не може да се сподели и втория мотив на обвинението за постановяване на обжалваното постановление, че самият автомобил не е открит, което представлявало пречка за установяване на обстоятелствата, при които е била присвоена вещта. Този извод е толкова абсурден, че ако той се възприеме, то това би означавало, че голяма част от престъпленията против собствеността, в която глава се намира и престъплението обсебване, да бъдат спирани, както и че самото разследване признавайки своите пропуски за невъзможност да открият обсебената вещ, самите те стават причина за 3 неразкриване на престъплението. Всъщност от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по този законов текст се изразява в присвояване на предмета на посегателство- чуждата движима вещ, което присвояване представлява противозаконно разпореждане с вещта- предмет на посегателство, в интерес на всеки друг, освен на собственика на вещта, която е във фактическата власт на престъпния деец на годно правно основание към момента на осъществяване на изпълнителното деяние. От това следва, че никъде законодателят не е поставил като елемент от престъплението фактическото наличие на инкриминираната вещ след деянието, поради което е недопустимо немощта на разследването да се изтъква като мотив за недоказване на престъпно посегателство, за каквото има образувано наказателно производство.

Ето защо следва обжалваното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на прокурора за продължаване на действията по разследването. Поради това и на основание чл.244 ал.5 от НПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 12.08.2026г. за спиране на наказателно производство по досъдебно производство № ***/ 2024г. по описа на РУКърджали водено за престъпление по чл.206 ал.1 от НК и връща делото за продължаване на разследването.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 4