Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 734 от 13.05.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 39/2023
Вид
Решение № 734
Подписан
13.05.2023
В сила
21.06.2023
Състав
Албена Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 б.а · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143 ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.3 пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 461, т. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 461, т. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 574 ал. 10 · Кодекс за застраховането
  • чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
  • чл. 345 ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. Варна, 13.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110200039 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Н. В. Ч. чрез адв. Г. Я. от АК – Варна против НП № 22-0819004859/17.10.2022 г. н а Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 175, ал.3 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

С депозираната жалба се оспорва фактическата обстановка, посочена в НП.

Навеждат се твърдения, че доколкото собственик на превозното средство е лице, различно от въззивника, не се установява субективната страна на нарушението, а именно , че последният е бил информиран, че по отношение на процесния автомобил няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Излагат се доводи, че при налагане на административната санкция не е отчетен фактът, че още в деня на установяване на процесното нарушение е сключен договор покриващ сочения застрахователен риск. Излага се становище, че доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.

10 от ЗДвП урежда случай на служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, за чието прекратяване по реда на чл. 175 ал.3 от ЗДвП собственикът следва да бъде уведомен, обстоятелството че не е осъществено такова уведомяване, както и фактът, че при установяване на твърдяното нарушение регистрационните табели са се 1 намирали на превозното средство, сочи субективната несъставомерност на описаното в НП деяние. Иска се НП да бъде отменено като необосновано, а при условията на евентуалност същото да бъде отменено поради малозначителност на административното нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Я., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед посочените в жалбата доводи.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А. със становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Прави се искане на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 08.09.2022 г., около 18.30 ч., въззивникът управлявал л.а. „Ситроен С3“ с ДК№ В 3208 ТС в гр. Варна по бул. „Христо Смирненски“ в посока – бул. „Владислав Варненчик“. В близост до кръстовището с ул. „Васил Ставрев“ същият бил спрян за проверка от полицейският служител в сектор „ПП“ към ОД на МВР – Варна - мл. инспектор Д. Д.. В хода на проверката е установена самоличността на водача. След извършена справка е констатирано, че по отношение на процесното МПС няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“, поради което регистрацията на автомобила е служебно прекратена на 03.08.2022 г. на основание чл. 143 ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционен фонд № 31659/08.07.2022 г.

След извършена справка в АИС – КАТ е установено, че автомобилът е собственост на В.Т. Ч. с ЕГН: **********.

При така установените факти мл. инспектор Д. съставил на въззивника АУАН, серия „GA“ № 779627/08.09.2022 г. Впоследствие с мотивирана резолюция № 22-0819М000440/12.09.2022 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна административно-наказателното производство е прекратено и преписката е изпратена на ВРП с оглед преценка за извършено престъпление по чл. 345 ал.2 от НК.

Въз основа на постъпилите материали е образувана пр.пр. № 13496/2022 г. По същата е постъпило писмо от Изпълнителния директор на Гаранционен фонд с изх.№ 09-00-1016/19.09.2022 г. в което е посочено, че на 08.07.2022 г. до собственика на 2 процесното МПС е изпратено Уведомление с № 031659/04.07.2022 г., съгласно разпоредбата на чл. 574 ал. 10 от КЗ, като след изтичането на срока посочен в цитираната разпоредба Гаранционен фонд по електронен път е уведомил Дирекция „КИС“-МВР /отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна/ да прекрати регистрацията на посоченото МПС, съотв. за което не е уведомен собственикът.

С постановление от 10.10.2022 г. прокурор при ВРП е отказал да образува наказателно производство по случая като е приел, че от субективна страна не е доказано осъществено деяние по чл. 345 ал. 2 от НК от водача Н. В. Ч..

Материалите по преписката, ведно с постановлението на ВРП са изпратени на Началника на сектор“ПП“ при ОД на МВР- Варна за сведение. Въз основа на същите, на 17.10.2022 г. е издадено обжалваното НП.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП, както и материалите по пр.пр. № 13496/2022 г. по описа на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .

Наказателното постановление № 22-0819-004859/17.10.2022 г. е издадено от компетентен орган – Началникът на група към Сектор ПП-КАТ при ОД на МВР – Варна, видно от заверено копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., издадена от Министъра на вътрешните работи.

В хода на административо-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:

По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, 3 възз. Ч. е управлявала процесния лек автомобил, при което е имал качеството "водач" на МПС, като е безспорно, че този автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към процесната дата г., е било със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, т. е. обективните обстоятелствата от състава на му деяние да са намерили отражение в съзнанието му, съотв. респ. ако не е предвиждал същите да е могъл и да е бил длъжен да ги предвиди.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение, както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при не представяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.

Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на 4 регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила, в конкретния случай – на възз. Ч.. / В този смисъл е Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд/.

Същевременно в материалите по административно-наказателната преписка не са налични доказателства, установяващи че възз. Ч. е узнал, че регистрацията на превозното средство е прекратена, като такива доказателства не са били приобщени и чрез извършените възможни и необходими процесуално-следствени действия в хода на съдебното производство. Липсата на знание у водача за посочения релевантен факт се подкрепя и от обстоятелството, че към момента на извършената проверка от мл. инспектор Д. превозното средство е било с регистрационни табели.

От изложеното, следва изводът, че възз. Ч. не е съзнавал, съотв. не е бил длъжен и не е могъл да съзнава, че регистрацията на превозното средство е прекратена.

Същият не е собственик на процесния автомобил и не следва да бъде уведомяван в това качество за прекратената регистрация. Липсват по делото и доказателства, че същият е бил информиран от самия собственик в тази връзка, както и че последният е знаел за прекратяването на регистрация на процесното МПС. Поради изложеното, съдът намира, че липсват доказателства въззивникът да е извършил описаното в в НП деяние виновно, при форма на вина умисъл или непредпазливост.

Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

С оглед изхода на делото, съдът намери, че следва да остави без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП № 22-0819-004859/17.10.2022 г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на Н. В. Ч. на основание чл. 175, ал.3 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.