Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3382 от 04.07.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1921/2024
Вид
Решение № 3382
Подписан
04.07.2025
В сила
15.08.2025
Състав
Свилена Стоянова Давчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3382 гр. Пловдив, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330101921 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на Д. З. П., като наследник на З. Д. П., да заплати на ищеца сумата от 1174.50 лева, представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 16.01.2019 г. до 24.01.2024 г., за обект, находящ се в ***, както и сумата от 222.91 лв. – мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на искова молба в съда – 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че по партида на лицето З. Д. П., явяващ се наследодател на ответника, са натрупани задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 16.01.2019 г. до 24.01.2024 г., за обект, находящ се в ***, в общ размера на 1174.50 лв., както и за лихва забава за периода от 31.03.2019 г. до 31.12.2023 г. в размер от 222.91 лв. Твърди се, че З. Д. бил потребител на ВиК услуги, тъй като, същият бил собственик на водоснабдения обект. Поддържа се, че отчета в имота се извършвал по показанията на водомер с № ***, като поради липса до достъп до имота 1 януари месец била начислена сума при условията на отказан достъп, като на 17.01.2024 год. бил съставен протокол за отказан достъп. Горепосочените задължения не били заплатени. Твърди се, че доколкото лицето, на чието име се води партидата, било починало, то неговите наследници следвало да заплатят задълженията. Същиге не били предприели и действия по смяна на партидата. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство. Представени са писмени доказателства по описа и са направени искания за събиране на допълнителни доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Основателността на исковата претенция с правно основаниечл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от станата на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

С оглед установяване на качеството на собственик на ответника, по делото е приобщен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 01.07.1985 г. /Л.47/, от който се установява, че лицата З. Д. П. и Р. Д. П. в режим на СИО са придобили собствеността върху процесния имот в ***. От приобщеното по делото удостоверение за наследници на З. П. /л.27/ се изясни, че същият е починал на ***, като е оставил за свои наследници: с. си – Р. Д. П. и с. си Д. З. П.. Другият син на З. П. е починал преди баща си. Със смъртта на З. П., на основание чл.

2

27, ал.1 СК, съпружеската имуществена общност е прекратена, като ½ ид. част от процесния имот е останала индивидуална собственост на Р. П., а останалата ½ ид. част е придобита от ответника Д. П.. След смъртта на Р. П. на ***. П. е станал единствен наследник на имота. С оглед изложеното съдът намира, че ответника е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот, респ. се явява потребител, който при доказаност на доставени ВиК услуги следва да отговаря до посочения размер от претендираните суми.

На следващо място, по делото се установи, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 16.01.2019 г. до 24.01.2024 г г., поради което е изправна страна по договора.

По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение - така чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл.20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. П. От приложените по делото карнети /л. 10 – л. 11/ се установи, че в обекта има разположен един водомер, чрез които съобразно посочената уредба се е осъществявало отчитането на потребената вода.

Досежно стойността на доставените количества вода, по делото бе приобщена ССчЕ, изготвена от в. л. Й. П.. От заключението на вещото лице се установява, че общият размер на задълженията на ответницата за посочения обект, съобразно издадените от ищеца фактури, е както следва: главница за периода 16.01.2019 г. до 24.01.2024 г г. в размер на 1174.50 лева, и обезщетение за забава в размер на 222.91 лева. Вещото лице е достигнало до извод, че за посочения период задълженията на ответника са завеждани и осчетоводявани коректно, като сумите по отделните главници съвпадат с приложените по делото копия на карнети.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, доколкото същото е изготвено с необходимите знания и умения и се явява обосновано.

От всичко изложено следва, че са налице всички материалноправни 3 предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца, а именно: ответникът, в качеството му на потребител на услугите на ищцовото дружество, да му заплати стойността на доставената питейна и канална вода по отвеждане в размер на 1174.50 лева.

Основателна е и акцесорната искова претенция по чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл. 31, ал.2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. От приетата по делото експертиза се установи размерът на дължимото обезщетение за забава за процесния период, а именно: сумата от 222.91 лева за периода от 31.03.2019 г. до 31.12.2023 г..

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.

78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 300 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 100 лева. Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 920 лева, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение;

100 лева - за държавна такса; 300 лева - депозит за ССчЕ, и 400 лева - депозит за особен представител и 20 лева – депозит за свидетел.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА , на основание чл. 198о ЗВ във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, Д. З. П. ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД

– гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, сумата от 1174.50 лева, представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 16.01.2019 г. до 24.01.2024 г., за 4 обект, находящ се в ***, както и сумата от 222.91 лв. – мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на искова молба в съда – 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Д. З. П. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК:

115010670, сумата в размер на 920 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на особения представител на ответника – адв. А.

Х. Г., за сумата от 400 лева.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5