Решение № 13805 от 10.08.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13805 гр. София, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20201110144510 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователна компания Уника“ АД, чрез юрк. В. И.а, срещу „Дженерали Застраховане“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 679 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Индустриален пожар: всички рискове и прекъсване на дейността“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 49,04 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.12.2019 г. до 14.09.2020 г.

В исковата молба се твърди, че на 27.03.2019 г. около 11,10 ч. в с. Яна, м. „Садината“, обл. София водачът Т.А.Д., управляващ товарен автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ******** и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество, при маневра за излизане от приемна сграда на завод за механично-биологично третиране на отпадъци към ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ не прибрал каросерията на автомобила и се ударил в ролетна врата на сградата, като я увредил – били огънати 10 броя ламели, обшивка над вратата и била ударена тръба за задвижване на ел. двигател. Ролетната врата била предмет на сключена с ищцовото дружество застраховка „Индустриален пожар: всички рискове и прекъсване на дейността“ с полица № 18900СА0002, със срок на застрахователното покритие от 29.06.2018 г. до 28.06.2019 г. За причинените вреди по ролетната врата било подадено уведомление до застрахователя по имуществената застраховка от собственика на увреденото имущество – ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, по която била образувана щета № 1

18СА9000005. С доклад по щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 679 лева, което било изплатено на собственика на увреденото имущество. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, но до този момент плащане не било постъпвало, като ответникът дължал и лихва за забава. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Дженерали Застраховане” АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Владия Янева. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. На първо място възразява, че ищцовото дружество нямало правен интерес да претендира възстановяване на пълния размер на застрахователното обезщетение по представената към исковата молба застрахователна полица, тъй като същата била сключена при условията на съзастраховане. Следователно, отговорността за обезщетяване на причинените имуществени вреди по застрахованото имущество се разпределяла между всички пет застрахователи и всеки от тях отговарял спрямо застрахованото лице само за своя дял. На следващо място, от представените по делото доказателства не се установявало наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ към датата на настъпване на инцидента. А от представената с исковата молба застрахователна полица не било видно, че увредената ролетна врата била включена в обекта на застраховане. Оспорва наличието на причинноследствена връзка между механизма на процесното ПТП и претендираните от ищцовото дружество вреди, както и на противоправно поведение от страна на застрахования при ответника водач. Оспорва претенцията на ищеца и по размер, като твърди, че същият бил значително завишен и не отговарял на действителната стойност на причинените вреди. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „Застрахователна компания Уника“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. М.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на направените искания.

В съдебно заседание ответникът „Дженерали Застраховане“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. Ройдев. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и наведените в същия възражения.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

2

По делото е представена застрахователна полица № 18900СА0002 по застраховка „Индустриален пожар: Всички рискове и прекъсване на дейността“, сключена на 19.06.2018 г. между ищцовото дружество, в качеството му на застраховател с 30 % дял, и съзастрахователи – „ЗАД „Армеец“ АД – 20 % дял, „Чертасиг“ ЗПАД – клон България“ – 20 % дял, „ЗД „Евроинс“ АД – 15 % дял, „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД – 15 % дял, от една страна, и Столична община, в качеството й на застраховащ, и ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, в качеството му на застрахован, от друга, със срок на застрахователното покритие от 29.06.2018 г. до 28.06.2019 г. Видно от застрахователната полица, сред застрахованите активи били тези по местонахождение към 31.12.2017 г. по отчетна стойност, находящи се в площадка „Садината“, разположена в местност „Садината“, землище Яна, район „Кремиковци“ (поземлен имот с идентификатор ***) – както в депо за неопасни отпадъци (вкл. ПСОВ и СРОВ), така и в завод за механично-биологично третиране на отпадъци. В застрахованите активи били включени сгради и конструкции, вкл. прилежаща инфраструктура към същите (в т. ч. огради, пътища, настилки, тръбопроводи и други), машини, съоръжения и оборудване, ел. оборудване, програмни продукти – софтуер склад, стопански инвентар, офис оборудване, мобилно оборудване и транспортни средства.

Съгласно т. 4.2 от застрахователния договор сред покритите рискове бил удар от транспортно средство (вкл. щети, причинени от превозни средства, управлявани от застрахования, ползватели или наематели на застрахованата сграда или техни служители), животно или друг движещ се обект. В случай на настъпване на застрахователно събитие застрахованият бил в правото си незабавно да предприеме действия за отстраняване на вредите и възстановяване на дейността си, като впоследствие уведоми застрахователя за събитието в сроковете, определени в застрахователния договор (т. 7.4 от същия). С плащане на застрахователно обезщетение застрахователят встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне (т. 7.8 от застрахователния договор).

Видно от представено по делото удостоверение изх. № ПТО22-ТД26-87-/1/ от 17.11.2022 г., издадено от ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, ролетна врата № 6 – изток, със светофарна уредба, находяща се в приемната сграда на завода за механично-биологично третиране на отпадъци в с. Яна, м. „Садината“, била заприходена като актив на застрахования на 31.12.2016 г.

Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на товарен автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ******** с полица № 118002960108, със срок на застрахователно покритие от 25.10.2018 г. до 24.10.2019 г. Посоченото обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване, като същото се установява и от представена по делото справка от Информационния център към Гаранционния фонд.

От приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП, бланков № 1729020 се установява, че на 27.03.2019 г., около 10,10 ч. в с. Яна, м. „Садината“, обл. София в завода за 3 механично-биологично третиране на отпадъци към ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, водачът Т.А.Д., управляващ товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Арокс“, с рег. № ********, при маневра за излизане от бункер за разтоварване с вдигнат повдигач станал причина и реализирал леко ПТП в ролетна врата № 6. В резултат на удара били причинени щети по автомобила – заден повдигач и леви задни светлини, като в протокола били посочени и други материални щети – по ролетната врата. Протоколът бил съставен от мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР и подписан от участника в ПТП без възражения. Съгласно константната практика на ВКС протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В хипотезата, когато протоколът за ПТП се издава от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на превозните средства, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При всички случаи доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице въз основа на констатираните факти изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.

Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.

Ето защо вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП. Поради това дори при липса на оспорване верността на протокола ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, назначаване на вещи лица (автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите от значение за механизма на ПТП изисква специални познания, каквито съдът не притежава. При неоспорване автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (вж. Решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 32 от 19.02.2016 г. по гр. д.

№ 3335/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС и цитираната в последното съдебна практика). Посоченият в Протокола за ПТП механизъм на произшествието се потвърждава напълно от приетото по делото заключение 4 на съдебната автотехническа експертиза.