Решение № 646 от 27.11.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. К., 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20225510100309 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, евентуален иск за нищожност на клауза с правно основание чл.26, ал.4 вр. ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.143 и чл.146 от ЗЗП и насрещни главен и евентуален осъдителни искове.

Ищецът твърди, че сключил с “К.“ ЕАД договор за потребителски кредит №*** г., по който трябвало да върне сумата от 4682.64 лв., при сума на получаване- 3200 лв., застрахователна премия 421.53 лв., при ГПР: 29.33%, ГЛП: 26.00%, на 24 погасителни вноски. С оглед чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит №***г, следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството “А.“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен кредита. По сключения договор за предоставяне на поръчителство, следвало да заплати сумата от 4142.88 лв. по погасителния план към договора за поръчителство. Счита договора за потребителски кредит №***г. за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК и в условията на евентуалност, счита клаузата на чл.4 ал.1 от договора за потребителски кредит №***г., въз основа на която бил сключен договора за поръчителство за нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Излага подробни съображения от правна страна за твърдяната нищожност на договора за потребителски кредит №*** г. в т.ч., че противоречи на с чл.11,ал.1,т.9, т.10 и т.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като сумата за гарант в размер на 4142.88 лв. не била включена в ГПР и ГЛП, поради което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита, а и представлявало 1 заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Счита клаузата на чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит, въз основа на която бил сключен договора за гаранция/поръчителство за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като не се явявала индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, а част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. Клаузата била нищожна доколкото с нея се задължавал да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение било в размер на 100% от отпусната сума, което противоречало на добрите нрави, неравноправна по смисъла на чл143 от ЗЗП, във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водила до неравновесие в правата на страните, като по този начин била в ущърб за него като потребител /чл.143 ал.1 от ЗЗП/. Клаузите не били формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2 т.19 ЗЗП, като се позовава и на съдебна практика. Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че договора за потребителски кредит №***г, сключен с “К.“ ЕАД е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК и условията на евентуалност, че клаузата на чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит №***г. въз основа на която е сключен договора за поръчителство за нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявеният иск. Излага подробни съображения от правна и фактическа страна за липса на твърдяните от ищеца нарушения на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, на чл.143 и чл.146 от ЗЗП. Завява, че е предоставил цялата законово необходима информация във връзка с размера на ГПР, начина на неговото формиране, както и за вземане на информирано решение от ищеца за сключване на договора за потребителски кредит на електронната му поща при кандидатстването за кредита, с която той се запознал. В договора било ясно уговорен общо дължимия размер като главница и лихва. Посоченият ГПР в договора за кредит бил в съответствие с чл.19, ал.4 от ЗПК. Фактическият състав по сключването на договор за потребителски кредит бил завършен преди сключването на договор за предоставяне на поръчителство.

Дружеството оценило платежоспособността на кредитополучателя преди той да сключи договор с дружеството - гарант. Не било налице прехвърляне на тежест за оценка, тъй като процесът по оценяване на платежоспособността на кредитополучателя бил независим от фактическия състав по сключването на договор за предоставяне на поръчителство. Ищецът кредитополучател заплатил изцяло една погасителна вноска и частично 2-ра (втора), по процесния договор за потребителски кредит №*** г. Непогасените задължения към 14.03.2022 г. били в размер на 365.31 лв. главница за периода от 10.01.2022 г. до 10.03.2022г., 220.02 лв. договорна лихва за периода от 11.01.2021 г. до 10.03.2022 г. и 3.79 лв. обезщетение за забава (наказателна лихва за забава) в размер на законната лихва за периода от 11.01.2022 г. до 14.03.2022 г. Дори да се приемело, че процесният договор за кредит е 2 недействителен, което оспорва по подробно развитите аргументи, на основание чл.23 от ЗПК, ищецът дължал връщане на чистата стойност на кредита - 3621.53 лв. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Приет за разглеждане на основание чл.211 от ГПК е насрещни осъдителни главен иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК.

Ищецът по насрещната искова молба “К.“ ЕАД твърди, че на *** г. П. Б.

П. кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от дружеството. Процедурата започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние /"Заявлението"/ на интернет страницата на Дружеството. На посочения електронен адрес от ищеца в Заявлението, при сключването на договора за кредит били изпратени автоматично Договор за кредит №*** г., ведно с Приложение 1 към него, приложимите Общи условия /"ОУ"/ и Стандартен европейски формуляр („СЕФ“), а и на Сайта на Дружеството гореизброените документи били налични и преди сключване на договора. На ответника била предоставена и информация за присъединяваното му към Групов застрахователен договор. След запознаване с всички условия във връзка с кредита, П. Б. П. въвел самостоятелно на указаното за това място в Сайта команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен е-мейл и приемам ОУ и Договора“ и така се присъединил към застраховка „Живот“ на клиентите на “К.“ ЕАД, съгласно групов договор №***., сключен с З. ЕАД с ЕИК:***, за което би подписан електронно и Застрахователен сертификат №***/*** г. Съгласно чл.5, ал.2 от Договор за кредит №***г., еднократната премия по застраховката в размер от 421.53 лв. била финансирана от заемната сума и преведена от „К.“ ЕАД директно на застрахователя. Въз основа на сключения договор, дружеството изпълнило своето задължение и предоставило на П. Б. П. заем в размер на 3621.53 лв., при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 26.00 % и ГПР в размер на 29.33 %, а кредитополучателя се задължил да върне сумата по кредита на 24 месечни вноски, всяка от 195.11 лв. Заемната сума ответникът усвоил на 04.01.2021 г., което било признато в исковата молба. Ответникът заплатил изцяло една погасителна вноска и частично 2-ра (втора), по процесния договор за потребителски кредит и към дата на предявяване на насрещния иск са падежирали 3-та и 4-та вноска, съобразно погасителния план посочен в Приложение №1 към Договора за потребителски кредит. Непогасените задължения към 14.03.2022 г. били в размер на 365.31 лв. главница за периода от 10.01.2022 г. до 10.03.2022г., 220.02 лв. договорна лихва за периода от 11.12.2021 г. до 10.03.2022 г. и 3.79 лв. обезщетение за забава (наказателна лихва за забава) в размер на законната лихва за периода от 11.01.2022 г. до 14.03.2022 г. Обезщетението за забава се дължало на основание чл.2, раздел X „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ към договор за потребителски кредит №*** година. Дори да се приемело, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, което ответникът в исковата молба твърдял и които дружеството оспорва, кредитополучателят дължал чистата стойност на кредита, а именно сумата от 3621.53 лв. Заявява, че предявява частични претенции по отношение на задълженията по договора за потребителски кредит №*** г. Моли съда да постанови решение, с което да 3 осъди П. Б. П., с ЕГН-**********, да заплати на “К.“ ЕАД, с ЕИК:***, сумата от 365.31 лв. главница за периода от 10.01.2022 г. до 10.03.2022г., 220.02 лв. договорна лихва за периода от 11.12.2021 г. до 10.03 .2022 г. и 3.79 лв. обезщетение за забава (наказателна лихва за забава) в размер на законната лихва за периода от 11.01.2022 г. до 14.03.2022 г., и в условията на евентуалност в случай, че главният иск срещу “К.“ ЕАД бъде уважен, моли съда да осъди П. Б. П., с ЕГН-********** да заплати на “К.“ ЕАД, ЕИК:***, сумата от 3203.80 лв., представляваща чистата стойност на кредита /главница/, на основание чл.23 от ЗПК, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. Претендира съдебни разноски.

В отговор по насрещната искова молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни. Съгласно договора за потребителски кредит №***г., трябвало да върне сумата от 4682.64 лв., при сума на получаване 3200 лв., при застрахователна премия 421.53 лв., при ГПР:

29.33%, ГЛП: 26.00%, на 24 вноски. Договорът за потребителски кредит №***г, сключен с „К.“ ЕАД бил нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, за което излага подробни съображения и правни доводи. Оспорва и факта на настъпила предсрочна изискуемост на кредита като счита, че не са налице сочените предпоставки и в тази връзка били несъстоятелни насрещните искови претенции. С оглед нищожността на договор за потребителски кредит №***г. не се дължала претендираната договорна лихва в размер на 220.02 лв. и 3.79 лв. обезщетение за забава. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски и възнаграждения за представителя на “К.“ ЕАД. Моли съда да отхвърли насрещните искови претенции като неоснователни. Претендира съдебни разноски.

От събраните по доказателства, становищата и доводите на страните съдът приема за установено следното:

Страните не споря, а и от приетите заверени копия на Договор за потребителски кредит №***г., ведно с Приложение №1 към договор за потребителски кредит №***г., Общи условия за предоставяне на кредити и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, се установява, че по силата на сключения между ищеца П. Б. П. като кредитополучател и “К.“ ЕАД- кредитодател договор за потребителски кредит, кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 3200 лв., при лихвен процент-26%, ГПР- 29.33%, застрахователна премия- 421.53 лв., като общият размер на предоставения кредит е 3621.53 лв., срок на кредита- 24 месеца, брой на погасителните вноски-24, размер на погасителните вноски- 195.11 лв. всяка; с общ размер на всички плащания4682.64 лв., с падеж на вносните, посочени в погасителния план, като падежът първата погасителна вноска е 10.12.2021 г., а на последната 24-та погасителна вноска- 10.11.2023 г. Съгласно чл.4, ал.1 от договора за кредит, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същия следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да представи на К. банкова гаранция съгласно Общите условия, в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от К. юридическо лице /поръчител/ 4 в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.