Акт № 38 от 03.11.2026, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. гр. Омуртаг, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Административно наказателно дело № 20263510200130 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. В. Л. от АК-Хасково, против Електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ/ серия К № 12735223, издаден от ОДМВР – Търговище, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП й е наложена глоба по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП в размер на 25,56 евро. Считайки обжалвания електронен фиш за незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило становище от процесуалния представител на жалбоподателя, в което жалбата се поддържа. Изложени са съображения, че жалбоподателят е наказан два пъти за едно и също нарушение, с което е накърнено правото му на защита и е нарушен принципът „не два пъти за едно и също нещо“.

Наказващият орган – Началникът на РУ – Омуртаг към ОДМВР - Търговище, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. От същия е депозирано становище за неоснователност на жалбата.

Счита, че обжалваният ЕФНГ е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, в случай че жалбата бъде уважена.

Районна прокуратура – Търговище, ТО – Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е процесуално допустима.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 02.04.2026 г., в 12:43 ч., лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег. № ***, собственост на жалбоподателката, се е движил в обл. Търговище, общ.

Омуртаг, гр. Омуртаг, на път II-48, км 1+100 до Автосервиз със скорост от 66 км/ч при ограничение от 50 км/ч, обозначено с пътен знак Д-11, като след приспадане на 3 % толеранс в полза на водача, скоростта е зачетена като 63 км/ч. Нарушението било заснето с АТСС ARH CAM S1 с фабричен номер 1250B43, представляващо преносима система за видеоконтрол, която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.

След установяване на собственика на автомобила в лицето на жалбоподателката Н. Н., за това нарушение й били издадени два електронни фиша, с които са й наложени две самостоятелни наказания – глоби в размер на по 25,56 евро, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 НК. Издадени са ЕФ серия 12735223, съставен на 04.05.2026 г., и ЕФ серия К 12827609, съставен на 19.05.2026 г. От съдържанието на двата електронни фиша действително се установява, че те касаят едно и също нарушение.

Същевременно са налице надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му. От приложената по делото справка е видно, че към момента на нарушението системата за видеоконтрол е била изправна и е измервала скоростта с допустимо отклонение до 3 км/ч.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства: справка за собствеността на автомобила, протокол за използвано АТСС, схема на пътното платно, снимков материал от заснемането на процесното нарушение, доказателствата за одобрен тип техническо средство за измерване, протокол от проверка на техническата изправност на процесното техническо средство, справка от АИС АНД за издадени ЕФНГ на жалбоподателката на процесната дата, справка-картон на водача, както и от останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за неоснователна. При издаване на обжалвания ЕФНГ не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за неговата отмяна. В случая не са налице сочените от жалбоподателя нарушения на принципа non bis in idem, доколкото макар да се касае за едно и също деяние, за което жалбоподателката е санкционирана два пъти, предмет на разглеждане в настоящото производство е издаденият първи по време електронен фиш серия К № 12735223, съставен на 04.05.2026 г.

2

Затова съдът намира, че в случая не е нарушен чл. 17 ЗАНН, регламентиращ, че никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда, тъй като образуваното АНД № 132/2026 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, IV състав по жалба на същата жалбоподателка Н. Н. срещу ЕФНГ Серия К № 12827609 все още не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Макар обсъжданият принцип „не два пъти за едно и също нещо“ по принцип да намира приложение и в административнонаказателното производство, съдът приема, че в конкретния случай по отношение на процесния електронен фиш той не е нарушен, като въпросът би бил относим към законосъобразността на втория издаден електронен фиш. Това е така, тъй като оспореният в настоящото производство ЕФНГ серия К № 12735223, съставен на 04.05.2026 г., предхожда издадения ЕФНГ Серия К № 12827609, съставен на 19.05.2026 г., тоест към момента на неговото издаване не е имало друг съставен акт за същото административно нарушение, който да обуславя неговото съобразяване. Данни за номерата и датите на съставяне на обсъжданите ЕФНГ се извличат от представената справка от АИС АНД за издадени на Н. Н. ЕФНГ за нарушения, извършени на 02.04.2026 г. /л. 67 от делото/.

По изложените съображения настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателката за нарушение на забраната non bis in idem посредством издаване на процесния електронен фиш. Противното би означавало нарушителят да бъде освободен от ангажирането на административнонаказателната му отговорност на формално основание без да се изследват конкретните фактически обстоятелства към момента на издаването на съответния акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП регламентира, че електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В случая, обжалваният ел. фиш съдържа задължителните реквизити, изискуеми от цитираната разпоредба, и е налице яснота относно елементите от състава на административното нарушение, вменено на жалбоподателката, поради което в този аспект възраженията в жалбата са изцяло неоснователни. Настоящият състав намира още, че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой 3 път и точно къде е извършено същото, в каква посока на движението е било разположено АТСС, индивидуализиращите данни на автомобила също са коректно посочени, с което нарушението е описано напълно изчерпателно.

С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи (Наредбата), се уреждат условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. В настоящия случай такъв задължителен протокол е приложен към преписката и е приет по делото като писмено доказателство. Фактът, че нарушението е извършено в населено място се установява от приложения Протокол за използване на АТСС рег. № 308р-4859/02.04.2026 г., ведно със снимка, с посочена дата на използване 02.04.2026 г. Последният е съставен от обслужващия полицейски служител и удостоверява използваната автоматизирана техническа система, мястото на осъществявания контрол, въведения за конкретния пътен участък скоростен режим, режима и посоката на измерване, началото и края на работната смяна, номерата на първия и последния запис и др. изисквания по Наредбата. Протоколът е съпроводен със снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилната АТСС, макар изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата да е отменено.

Данните от протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, на който ясно се вижда изображение на лекия автомобил, описан в процесния ЕФНГ, и регистрационния му номер, в това число съдържащ дата и час, доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък (обл. Търговище, общ. Омуртаг, гр.

Омуртаг). Снимката съдържа и конкретните GPS координати на мястото на нарушението, което позволява точното му установяване (видно и от приложените разпечатки от Google Maps).

Съобразно чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Доколкото приложената към преписката снимка от техническо средство „ARН CAM S1“ с фабричен № 1250B43 съдържа дата, точен час и регистрационния номер на МПС, то следва да се приеме, че същата е годно доказателствено средство, съгласно цитирания текст.

От съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата и снимковия материал се установява безспорно, че на 02.04.2026 г. в 12.43 ч. с АТСС ARН CAM S1 с фабричен № 1250B43 е била измерена скорост на движение на автомобила с рег. № *** при движението му в участъка по път II-48, км 1+100 4 до Автосервиз, в населено място – обл. Търговище, общ. Омуртаг, гр.

Омуртаг.

По делото е безспорно установено, че измерената скорост е принадлежала именно на процесния автомобил, тъй като от приложението към удостоверението за одобрен тип средство за измерване е видно, че техническото средство е с вградено разпознаване на регистрационните номера. При наличие и на няколко автомобила на снимката е възможно да се установи на кой от тях е принадлежала измерената скорост – маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери.

Нарушението е установено и заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, с фабричен № 1250B43, като по делото са представени доказателства за неговата техническа годност и изправност към момента на констатиране на нарушението (удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г. и протокол от проверка № 110-СГ-ИСИС/19.06.2025 г. от БИМ).

Съдът констатира, че в случая е спазено и изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. във вр. с чл. 425 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - правилно от измерената скорост от 66 км/ч е приспадната допустимата грешка при измерването от 3 % и за безспорно доказана в ел. фиш е приета скорост на движение на автомобила от 63 км/ч.