Определение № 1344 от 20.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1344 гр. София, 20.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20248002103068 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Б. Г. Б. и касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България (ПРБ) срещу решение № 29/13.02.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 370/2023 г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 889/28.07.2023 г. по гр. дело № 1351/2022 г. на Бургаския окръжен съд, като краен резултат ответната ПРБ е осъдена да заплати на ищеца сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от воденото срещу ищеца наказателно производство, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.03.2022 г. до окончателното изплащане; като искът е отхвърлен за разликата над сумата 30 000 лв. до претендирания размер от 1 000 000 лв.; в тежест на ответника са възложени разноски по делото.

Ищецът Б. Б. обжалва въззивното решение в отхвърлителната част, а ответната ПРБ – в осъдителната.

Двете касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

И в двете жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, а в жалбата на ищеца – и поради нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищеца Б. Б., чрез процесуалния му пълномощник адв. П. В., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) кои обстоятелства са 1 от значение за определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; 2) длъжен ли е съдът да се мотивира как всяко обстоятелство от значение за определяне размера на обезщетението влияе при определяне крайния размер на дължимото обезщетение според чл. 52 от ЗЗД; 3) за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва ли от съда да се извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД; 4) длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните; и 5) длъжен ли е съдът да съобщи на страните общоизвестните и служебно известните на съда факти. Касаторът-ищец навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд се произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС, както следва: по първите три въпроса – в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/2004 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 192/26.03.2024 г. по гр. д. № 4814/2022 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 59/12.05.2016 г. по гр. д. № 3340/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 215/18.11.2014 г. по гр. д. № 1287/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 182/05.12.2016 г. по гр. д. № 1331/2016 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 26/11.02.2019 г. по гр. д. № 1467/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 55/11.03.2013 г. по гр. д. № 1107/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 542/15.01.2013 г. по гр. д. № 1568/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 53/29.01.2024 г. по гр. д. № 2382/2023 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; по четвъртия въпрос – в противоречие с решение № 691/02.02.2011 г. по гр. д. № 1620/2009 г. на І-во гр. отд. на ВКС и по петия въпрос – в противоречие с решение № 274/13.12.2011 г. по гр. д. № 1514/2010 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 378/15.01.2016 г. по гр. д. № 1629/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 95/16.06.2016 г. по гр. д. № 5371/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.

Ответната ПРБ не е подала отговор на касационната жалба на ищеца и изложението към нея.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответната ПРБ, като общи основания по чл.

280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) относно определяне на обезщетенията за неимуществените вреди; 2) относно изискването към мотивите на въззивния съдъбен акт и тяхната пълнота и обоснованост с всички обстоятелства по делото; 3) относно изискванията към понятието „справедлив размер“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД; и 4) относно изискванията към доказателствата, обезпечаващи наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди. Жалбоподателят-ответник също навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че по тези въпроси въззивното решение било в противоречие, както следва: по първия въпрос – с т. 11 и раздел II от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 и мотивите към нея от ТР № 3/2004 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС; по втория въпрос – с т. 19 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; по третия въпрос – с решение № 25/11.02.2014 г. по гр. д. № 5302/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 172/12.07.2017 г. по гр. д. № 4357/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 70/29.03.2016 2 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 832/10.02.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 67/13.03.2019 г. по гр. д. № 3166/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 50094/18.01.2024 г. по гр. д. № 3307/2022 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; и по четвъртия въпрос – с решение № 84/25.09.2020 г. по гр. д. № 3692/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.

Ищецът Б. Б., чрез адв. В. е подал отговор на касационната жалба на ответника, в който излага становище, че не са налице сочените от последния основания за допускане на касационното обжалване на осъдителната част от въззивното решение, както и становище за неоснователност на тази жалба.

За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е приел за безспорни по делото и установени от събраните доказателства, следните обстоятелства: В ранните часове на 04.08.2018 г. ищецът е бил задържан от турски полицейски служители в [населено място].

На същата дата в 22.54 ч. е бил върнат на територията на Република България и докаран в сградата на ОДМВР-Бургас, като задържано лице, където е бил разпитван. На 05.08.2018 г. е бил откаран в дома си, за да присъства на провежданите там претърсване и изземване, проведени при условията на неотложност по смисъла на чл. 161, ал. 2 от НПК, както е приел и съдът в наказателното производство. По ДП № 98/2018 г., с постановление от 10.08.2018 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл. 294, ал. 1 и по чл.

339, ал. 1 от НК, като му е взета и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер 50 000 лв., а с постановление от 13.08.2018 г. – и забрана да напуска България. С постановление от 30.07.2019 г. ищецът отново е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл. 294, ал. 1, по чл. 339, ал. 1 и по чл. 338 ал. 1 от НК, като по тези обвинения е бил внесен и обвинителен акт в Бургаския районен съд (БРС). Привличането на ищеца като обвиняем по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл. 294, ал. 1 и по чл. 339, ал. 1 от НК, както и голяма част от извършваните спрямо него процесуални действия, са били широко отразени от медиите в страната. Към момента на образуване на досъдебното производство, ищецът е бил общински съветник от групата на БСП и е бил заместникпредседател на Общинския съвет (ОС) в Бургас, като впоследствие е бил изключен от общинската група на БСП и освободен от заемания от него пост заместник-председател на ОС-Бургас. Производството по н.о.х.д. № 4479/2019 г. на БРС, образувано по внесения против ищеца обвинителен акт за посочените по-горе престъпления, е приключило с постановяване на решение № 52/28.03.2022 г. по в.н.о.х.д. № 924/2021 г. по описа на БОС, с което въззивният съд е изменил присъда № 260093/23.06.2021 г. на БРС, в частта, с която ищецът е бил признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, като го е признал за виновен, че със същото деяние е осъществил административно нарушение на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗОБВВПИ, и на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ му е наложил административно наказание „глоба“ в размер 1 000 лв., както и в частта, с която ищецът е бил признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК, като го е признал за виновен, че със същото деяние е осъществил административно нарушение на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ (в редакцията към ДВ бр.103/2016 г.) и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер 700 лв. В 3 останалата част, с която ищецът е бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 294, ал. 1 от НК, присъдата на първоинстанционния съд е била потвърдена и ищецът е бил оправдан по това обвинение. От 2010 г. ищецът страда от паркинсонова болест, за която му е поставена диагноза през 2012 г. През 2013 г. ищецът е претърпял исхемичен мозъчен инсулт, а от месец март 2015 г. с решение на ТЕЛК е освидетелстван с 94 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, с водеща диагноза „друга хронична обструктивна белодробна болест“ (апнея) и паркинсонова болест.

Ищецът е провеждал лечение на паркинсоновата болест в Т., като пътуването му в началото на месец август 2018 г. за Т. (когато е бил задържан) е било във връзка с назначени от януари 2018 г. преглед и терапия в болница „Я.“ на 04.08.2018 г. От август 2018 г. – от задържането на ищеца от турските полицейски власти и от привличането му като обвиняем, до влизането в сила на първоинстанционната присъда, изменена с въззивното решение от 28.03.2022 г., ищецът не е напускал границите на страната и не е посещавал болница „Я.“ в И. за преглед и терапия.

Въззивният съд е намерил, че спорни по делото са следните обстоятелства и въпроси:

Налице ли е влошаване на здравословното състояние на ищеца и пряка връзка между здравословното му състояние и действията на ответната ПРБ в наказателното производство.

Следва ли ПРБ да отговаря за отношението на полицейските органи при задържането на ищеца, за условията, при които той е бил настанен по време на задържането му, за фактическите действия на полицията по време на извършеното претърсване в дома на ищеца, както и за решенията на действащите политици по отношение на ищеца, и за действията на финансовите и банковите институции, както и за отношението на бизнеспартньорите на ищеца. Налице ли е основание по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ за намаляване на обезщетението, след като с въззивното решение от 28.03.2022 г., признавайки ищеца за невиновен в извършване на престъпления по чл. 339, ал. 1 и по чл. 338, ал. 1 от НК, наказателният съд е признал ищеца за виновен в извършването на административни нарушения на разпоредбите на ЗОБВВПИ, за което му е наложил глоби.

Предвид наличието на влязлата в сила присъда, с която ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършени престъпления по чл. 294, ал. 1, по чл. 339 ал. 1 и по чл. 338 ал. 1 от НК, апелативният съд е прел, че на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което по-късно наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, съответно – с административни наказания. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че ответната ПРБ е материалноправно легитимирана да отговаря за тези вреди, като процесуален субституент на Държавата, в качеството си на орган, от чиито актове и действия са причинени, описаните в исковата молба процесни вреди.

Разпечатката съдържа 26 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97f89408-1406-4ea0-ab15-91e92559ff7c