Определение № 263 от 12.05.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. Монтана, 12.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500159 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от С. против разпореждане № 670/27.02.2026г. по ч.гр.дело № 92/2026г. на ЛРС ,с което съдът е върнал частната жалба срещу Заповед за изпълнение № 86/18.01.2026г. в частта за присъденото адвокатско възнаграждение . Жалбоподателят счита, че в разпоредбата на чл.414 а ГПК не е предвиден срок за обжалване на Заповедта в частта за разноските , различен от срока за доброволно плащане.,т.е. едномесечен . Предвид изложеното, моли съдът да отмени атакуваното разпореждане .

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, насрещната страна – П. Г. Г. чрез процесуалния си представител е представил писмен отговор,в който се твърди,че длъжникът е изпълнил частично задължението си по издадената заповед за изпълнение, като е заплатил задължението в размер на 10,86 евро разноски за заплатена държавна такса, 2,62 евро законна лихва върху главницата за периода от 15.01.2026г. до момента на плащането 26.02.2026г. и 135,54 евро главница, но не е изпълнил задължението си за заплащене на сумата от 25,52 евро остатък от главницата, ведно със законна лихва върху нея до окончателното изплащане и присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро .

Съдът,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на страните ,приема следното:

Производството пред Районен съд – Лом по ч.гр.дело № 92/2026г. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, подадено от кредитора П. Г. Г., ЕГН ********** чрез проц. представител адв.Т. Н. Д. срещу длъжника С. ООД, ЕИК *** за сумата: 161,06 EUR (сто шестдесет и един евро и 06 евроцента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 15.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 евроцента). Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА .

Съдът констатира, че като приложение към заявлението е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между заявителя и адвоката. В последното е посочено, 1 че процесуалното представителство и защита е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, за оказване на помощ на материално затруднено лице.

По делото е издадена заповед № 86/18.01.2026 г. за претендираните от заявителя суми, като е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро. Същата е връчена на длъжника на 26.01.2026 г., като в едномесечния срок не е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу същата.

Настоящият състав констатира, че на 27.02.2026 г. длъжникът депозирал възражение по чл.

414а от ГПК, към което приложил документи, удостоверяващи плащането на част претендирани суми.На тази дата е постъпила и частната жалба против Заповедта в частта за разноските.

За да постанови атакуваното разпореждане ,РС е приел,че жалбоподателят не е спазил изискуемия съгласно разпоредбата на чл.275, ал. 1, изр. 1 ГПК едноседмичен срок .

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя,че в случая срокът за обжалване на заповедта в частта за разноските съвпада със срока за доброволното плащане, а именно едномесечен .Жалбоподателят е посочил Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,като аргумент в подкрепа на становището си. Настоящият въззивен състав не споделя това становище на жалбоподателя касае се за две различни хипотези ,за които са предвидени и различни срокове за обжалване. Едномесечният срок е предвиден за възражението по 414 а ГПК, в което длъжникът може да възрази,че не дължи разноски за производството,ако с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането.

Произнасянето по жалба по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, каквато е процесната, е обусловено от наличие на стабилна заповед (в този смисъл са указанията по т. 12 ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.). Това предполага на първо място произнасяне на заповедния съд по възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 4 от ГПК, което е от негова изключителна компетентност.

Изрично чл. 414а, ал. 5 от ГПК предвижда произнасяне на съда по възражението на длъжника и постъпилото становище, което включва и произнасяне по възражението на длъжника за недължимост на разноските, поради наличието на хипотезата на чл. 414а, ал. 3 от ГПК. Ето защо, при подадено възражение по чл. 414а от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от произнасянето на съда по чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК. В случая обаче това не води до извода,че срокът за подаване на частната жалба е едномесечен .Както правилно е отбелязал РС , в чл.275, ал. 1, изр. 1 ГПК е посочено, че частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението.Безспорно е установено,че в посочения едноседмичен срок не е постъпила частна жалба срещу Заповедта в частта за разноските /в процесната заповед изрично е посочено,че същата може да бъде обжалвана в едноседмичен срок/,поради което и изводът на първоинстанционния съд ,че жалбата е просрочена,е правилен ,поради което и атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

92/2026г. на ЛРС. разпореждане № 670/27.02.2026г.,постановено по ч.гр.дело №

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3