Решение № 12738 от 26.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12738 гр. С., 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.НА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от С.НА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110170730 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал.1 КЗ.

Ищецът А. С. Л. твърди, че на 30.01.2022 г. в гр. С., при пресичане на пешеходната пътека на кръстовището, образувано от бул.

„*****************, е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „********“ с рег. № ********* - Б. Г. И.. За инцидента е съставен протокол за ПТП № К-55/30.01.2022 г. от органите на реда, като е образувано и досъдебно производство, прекратено поради обстоятелството, че деянието не съставлява престъпление от общ характер. Ищецът твърди, че в резултат на удара е получила телесни увреждания счупване на носните кости, оток и подкожен хематом на гърба на носа, водещ до лицева асиметрия, охлузване на носната пирамида и ляво с изкривяване, водещо до затруднение на носовото дишане, оток с подкожен хематом на лявата челна област на главата, и контузия на китката и коляното. Претърпяла е операция на 31.01.2022 г. Сочи, че е изпитвала силни болки, страх и стрес и се нуждаел от чужда помощ в ежедневието. Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на лек автомобил „********“ с рег. № ********* е застрахована при ответника. Моли съда да осъди ответника да заплати сумата 10 000 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва от 22.02.2022 г.

/датата на уведомяване на застрахователя по реда на чл. 429 ГПК/ до плащането.

От страна на ответника ЗК „Л.И.” АД се оспорва описания механизъм на ПТП и вината на застрахования при него водач, както и констатациите в 1 представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП по отношение обстоятелства и причини за ПТП. Твърди, че виновен за ПТП е ищецът Л., която се е препънала на пешеходната пътека и по този начин сама си е причинила телесните увреждания, описани в исковата молба. Заявява възражение за съпричиняване, като твърди - сочи, че последната е изскочила внезапно на пътното платно, като по този начин е поставила водача на МПС в невъзможност да предотврати удара. Счита, че инцидентът не е възникнал по вина на застрахования водач, като представлява „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 НК. Оспорва причинната връзка между събитието и настъпилите увреждания, както и размера на иска. Твърди, че ищцата не е понесла описаните от нея душевни страдания, евентуално – че същите не са с твърдения интензитет. Оспорва претенцията за лихва, доколкото ищецът не е предоставил всички изискуеми документи към преписката, съгласно чл. 380 КЗ, вр. чл. 338 КЗ. С оглед становища на страните безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е обстоятелството за наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на лек автомобил „********“ с рег. № *********. Разпределение на доказателствената тежест: По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ ищецът следва пълно и главно да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както техния вид и размер. На основание чл.

146, ал. 2 ГПК, на ищеца следва да се укаже, че не сочи доказателства относно причинната връзка между деянието и твърдените вреди

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Според представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП, съставен след посещение на място от полицейски инспектор, на 30.01.2022 г., около 14 часа в гр. С., на пешеходната пътека на кръстовището, образувано от бул. "*********, е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил ******** с per. №*********, управляван от Б. Г. И. с пресичащия от дясно на ляво пешеходец А. С. Л., която е пострадала с фрактура на нос и за която е посочена, че е настанена в „*******“.

Разпитана по делегация от РС- М. като свидетел Н. Б. дава показания, че е работела в месарския магазин на бул. ********** в С., като в момента на 2 произшествието е била пред магазина и по случайност гледала точно в посоката, в която пресичало момичето, което се движело с нормален ходи – нито бързо, нито бавно. Свидетелят е видяла как: „таксито я удари и тя падна на земята. До там. След това спуснахме няколко човека отидохме към момичето да го изправим да видим какво се случва. Тя се опитваше вече да се изправи. Шофьорът на таксито така и не слезе от колата, докато не дойде полицията и двама го изведоха от колата и аз тогава видях, че той е буквално инвалид, в смисъл почти не подвижен с краката.“ На поставения въпрос дали свидетелят е видяла между кои части на автомобила и тялото на пешеходката се осъществил удара, свид. Б. отговаря, че ударът е бил „по – скоро, може би, не точно по средата на автомобила, към левия фар“. На поставен въпрос дали пешеходката е била с телефон, свидетелят отговаря, че свидетелят няма „ никакъв спомен за телефон“. Свидетелят е видяла, че „видимо носът и мисля, че беше счупен или поне много кръв течеше. Имаше нараняване в лицето, на носа най – вече. Тя беше в шок, попитахме я дали я боли нещо друго, та каза, че не“ Дошла е линейка. Свидетелят съобщава, че „четири ленти е пътното платно, по две във всяка посока. Шофьорът се движеше във вътрешната дясна лента по посока на движението“ По въпроса за спрели коли, свидетелят отговаря, че „Там се движат предимно в средните ленти и в двете посоки, щото в страничните много пъти има спрени коли. Нямаше друг автомобил да му пресича видимостта към пешеходката, там няма кръстовище. След пешеходната пътека е кръстовището. Пешеходна пътека нарисувана със сигурност има.

Абсолютно ясно се вижда. За знак не съм сигурна дали има, който да указва, че има пешеходна пътека.“

Разпитан като свидетел, застрахованият при ответника водач, Б. Г. И., разказва, че си спомня произшествието. Тогава свидетелят се е движел „по бул.“**********“ със своя автомобил, в посока по бул.“*********“. До блок **** в ж.к.********* има пешеходна пътека. Аз се движех от дясно, по посока на движението. Пред пешеходната пътека имаше спрял джип, заради който аз не видях жената. Тя говореше по телефона. Понеже от лявата страна на пешеходната пътека има Т-образно кръстовище от където излезе един автомобил, който зави на ляво, в моята посока. Зад него имаше втора кола зад него се движех аз. Погледнах натам защото ще имам с него конфликтна точка. За съжаление следващото, което видях беше жената пред мен. Спрях, жената падна. Скоростта с която съм управлявал автомобила не е била повече от 30 км/час. Момичето когато излезе, се движеше с нормален спокоен ход. Да, имам спомен, че телефонът беше паднал на земята и затова имам съмнение, че телефона успя да счупи зъбите на пешеходката. Не съм видял пешеходката, преди удара. Ако я бях видял, 3 нямаше да го има удара.

Отбелязва се, че дадените от свидетеля на ответника показания са противоречиви – пешеходката е говорела по телефона, но същевременно свидетелят не я е бил видял преди удара. От една страна свидетелят в началото на разпита заявява, че „Пред пешеходната пътека имаше спрял джип, заради който аз не видях жената. Тя говореше по телефона… Момичето когато излезе, се движеше с нормален спокоен ход.“ А от друга страна в края на разпита свидетелят заявява, че „Не съм видял пешеходката, преди удара. Ако я бях видял, нямаше да го има удара“.

По въпроса за спокойния нормален ход на пешеходката, както и че пресичането на ищеца е било на пешеходна пътека, свидетелските показания съвпадат.

От допълнителното заключение по назначената по делото съдебна авто-техническа експертиза се установява, че дори и да е я вярно съобщеното от свидетеля на ответника за спрял автомобил отдясно, който частично да е ограничавал видимостта, водачът на лек автомобил „********“ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието и своевременно задействане на спирачната уредба.

При така събраните доказателства се налага се извод, че изцяло отговорен за произшествието е застрахованият при ответника водач, тъй като ищцата е пресичала на регламентирано място, а застрахованият при ответника водач е допуснал нарушение на Закона за движението по пътищата - чл.5 ал.2 т.1 /”водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците”/, чл.20 ал.1 /”водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”/ и чл.116 /”водачът е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците”/.

Относно претенцията за неимуществени вреди: Предявеният иск за обезщетение за претърпени поради произшествието неимуществени вреди е допустим с оглед разпоредбата на чл. 498, ал. З КЗ /увреденото лице може да предяви претенцията си заплащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ -три месеца от предявяване на претенцията извънсъдебно, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение/. По делото не се спори, че образуваната при ответника щета по заявление, подадено на 21.02.2022 г.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се изяснява, че при процесното ПТП ищцата е получила Лицева травма: контузия на челото в ляво със слабо-изразен подкожен хематом; счупване на костите на носа, 4 лицева асиметрия поради оток и подкожен хематом на гърба на носа, отклонение (девиация) на носната пирамида със затруднено дишане през лявата ноздра, повърхностно охлузване (екскориация) на гърба на носа вляво;

Навяхване и разтягане на ставите на ниво китка; Контузия на коляното в ляво ;

По отношение на травмата на носа е предприето хирургично лечение по наместване на счупването (мануална репозиция на носните кости и носната пирамида, до възстановяване на лицевата симетрия), поставяне на двустранна марлена тампонада с браунол мас. Възстановителният период за счупването на костите на носа е 20-25 дни. Към настоящият момент е налице остатъчно лекостепенно нарушение на дишането с дясната ноздра. Мекостъканните травми по лицето се възстановяват за 10-14 дни и е пълно. Възстановяването на травмата на китката е за 10-14 дни и е пълно. Възстановяването на травмата на коляното е за 7-10 дни. Налице е остатъчно остатъчно лекостепенно нарушение на дишането с дясната ноздра, което има траен характер. В острият период на травмите след ПТП е свързан с интензивни болки, особено в първите 5-7 дни, постепенно стихващи до край на пълният възстановителен период.

С оглед заключението на съдебно-медицинската експертиза и събраните по почин на ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.К.Ч. за преживяванията непосредствено след произшествието, болничния престой в ******* с операция и съпътстващите болки и страдания на ищеца, която към момента на произшествието е била на възраст 18 години и ученичка – след операцията „ главата беше цялата бинтована. Само очите се виждаха. Каза, че много я боли. Даваха и да пие вода със сламка. След операцията престоя четири дни в *******. След това и дадоха две седмици болнични за домашно лечение, защото тя трябваше да ходи на училище. Вкъщи трябваше да сменяме превръзки, да промиваме с някакви разтвори, които ни дадоха.

Вътре в носа имаше съсиреци. Храненето беше по трудно, защото нямаше как да преглъща. Първоначално се хранеше със сламка. За две седмици спадна отока и тръгна на училище, макар, че се виждаше рязаното върху носа и оток -остатъчен“, като се установява, че нараняванията са се отразили негативно на естетичното възприятие на младото момиче за себе си, което неминуемо се отразява негативно на емоционалното й състояние в найактивния житейски период на личността („Дъщеря ми иска да си направи операция на носа, защото се получи стърчащо второ връхче, което тя не харесва. Аз знам, че трябва да се оперира, за да се премахне“) съдът намира, че сумата 10 000 лв. представлява справедлив размер на следващото се на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди при непосредственото настъпване на пътно-транспортното произшествие, и за болките и страданията, преживени по време на възстановителния период.