Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2007 от 16.07.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 134/2024
Вид
Определение № 2007
Подписан
16.07.2024
В сила
16.07.2024
Състав
Боян Балевски, Анжелина Христова, Кристияна Генковска

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2007 гр. София, 16.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20248002900134 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищеца „Банка ДСК“ АД, чрез юриск.С.П. и на ответницата Л. Г. С., чрез адв.С.А. против различни части от решение №10025 от 17.07.2023г., постановено по в.гр.д. №1172/2020г. по описа на Апелативен съд- София. С въззивното решение е отменено решение №6172 от 21.08.2019г. по гр.д. №5054/2016г. на Софийски градски съд, в частта, с която искът за главното вземане е отхвърлен за сумата 16 252.54 лева – падежирали вноски след 10.06.2019г. до 15.05.2023г. и в частта, в която са присъдени разноски в полза на ответницата над размера от 2 398.38 лева, като вместо това е признато за установено по иска на „Банка ДСК“ АД срещу Л. Г. С., че Л. С. дължи на „Банка ДСК“ АД и сумата от 16 252.54 лева главница, представляваща падежирали вноски след 10.06.2019г. до 15.05.2023г. /за вноската с падеж през м.04.2023г. вкл./ по договор за ипотечен кредит от 18.12.2007г.; потвърдено е първоинстанционното решение в останалите обжалвани части, с които на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК е прието за установено, че Л. С. дължи на „Банка ДСК“ АД сумата от 11 838.41 лева - главница, представляваща падежирали до 10.06.2019г. погасителни вноски по договор за ипотечен кредит, сумата от 2 620.18 лева 1 договорна лихва за периода 19.09.2015г. – 04.11.2015г., както и в частите, с които са отхвърлени претенциите за главница за сумата над 28 090.95 лева до пълния претендиран размер от 187 578.27 лева, за договорна лихва за периода 26.06.2014г.- 04.11.2015г. за сумата над 2 620.18 лева до пълния претендиран размер от 25 928.73 лева; за санкционна лихва в размер на 200.13 лева за периода 01.11.2015г.-04.11.2015г.; за заемни такси в размер на 405 лева, като е осъдил страните да заплатят съответна част от разноските по делото; осъдена е ответницата Л. С. да заплати, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, на „Банка ДСК“ АД сумата 595.43 лева – разноски за заповедното производство, сумата 381.98 лева – разноски за първоинстанционното производство и сумата 688.67 лева – разноски за въззивното производство; осъдена е „Банка ДСК“ АД да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на Л. С. сумата 328.92 лева – разноски за въззивното производство; обезсилено е първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по обратен иск с размер на търсената сума над 30 711.13 лева до 199 841 лева; потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която обратният иск, предявен от Л. С. срещу В.С.М. /починала в хода на въззивното производство/, е отхвърлен за сумата 30 711.13 лева, вкл. в частта по разноските; осъдена е Л. С. да заплати на адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“, на основание чл.78, ал.3 и 4 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, сумата 15 172.37 лева – възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивна инстанция. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответницата Л. С. – С.

В. Л., като правоприемник на починалото в хода на производството трето лице помагач В.С.М..

В касационната жалба на „Банка ДСК“ АД срещу решение №10025 от 17.07.2023г. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на касатора срещу Л. С., се твърди, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъдат уважени изцяло исковите претенции. Касаторът счита, че въззивният съд без да съобрази обстоятелствата, настъпили в хода на делото /връчване на ответницата на изявление на банката за предсрочна изискуемост заедно с преписа от исковата молба/ и в противоречие със събраните доказателства, вкл. заключенията на съдебно-счетоводните експертизи е достигнал до неправилния извод, че не са налице предпоставките за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит поради липса на забава. Поддържа твърденията си, че 2 предсрочната изискуемост е обявена лично на ответницата с писмо, получено на 16.10.2015г., като е доказано към приключване на съдебното дирене наличието на 8 непогасени вноски преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Намира, че неправилно съдът е присъдил само месечни вноски за главница, дължими към датата на експертното заключение, без да присъди и възнаградителна лихва, която е част от вноските по погасителния план. Претендира съдебни разноски за трите инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/Депозирането на експертно заключение във въззивната инстанция представлява ли правнорелевантен факт, който следва да бъде съобразен от съда по чл.235, ал.3 ГПК?; 2 / Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно и следва ли съдът да обсъди в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти към датата на приключване на съдебното дирене?; 3 / Може ли в установителното производство по чл.422 ГПК /образувано след подадено възражение след издадени заповед и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК/ обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от отговора на исковата молба и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл.235, ал.3 ГПК?“. Счита, че решението по поставените въпроси противоречи на практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК /по гр.д. №2640/2021г. на ІІІ г.о.; по гр.д.

№73/2022г. на ІV г.о.; по т.д. №2482/2018г. на ІІ т.о.; по т.д. №869/2021г. на ІІ т.о./, както и в две определения по чл.288 ГПК.

Ответницата Л. Г. С. и третото лице помагач С. В. Л. ос порват касационната жалба в законоустановения срок. В представените по делото отговори излагат подробни доводи както за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение, така и за правилността му в обжалваната от ищеца част.

В касационната жалба на Л. С. срещу решение №10025 от 17.07.2023г. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на исковете на „Банка ДСК“ АД, както и в частта, с която решението на 3 първоинстанционния съд по обратния иск е частично обезсилено и частично потвърдено, се твърди, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъдат отхвърлени изцяло предявените от банката искове, евентуално да бъдат уважени изцяло исковите претенции на ответницата срещу третото лице помагач. Касаторът счита, че решението е постановено при допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че присъждането на вноските с настъпил падеж е в нарушение на закона, доколкото такава претенция от страна на ищеца /заявител по чл.417 ГПК/ няма предявена. Оспорва като незаконосъобразни и необосновани изводите на съда за липса на персонална симулация по договора за кредит, като поддържа, че не тя е кредитополучател, а третото лице помагач и че е следвало да се приложат последиците на чл.176, ал.3 ГПК /с оглед неявяването на ответницата по обратния иск, за да отговори на поставения въпрос относно качеството й на кредитополучател, да се приеме за доказано, че тя е кредитополучател по договора/. Оспорва и извода на съда, че предявеното срещу третото лице помагач вземане /предмет на обратния иск/ е прехвърлено с договор за цесия на трето неучастващо по делото лице, като счита, че не е платена цената и договорът не е породил действие. Излага подробни доводи за основателността на обратните искове.

Претендира съдебни разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/Процесуалното поведение на страната в съдебния процес съгласно чл.176 ГПК дисциплиниращ ефект ли има или има за последица преклудиране на правото да допълни делото с доказателства?; 2/ Игнорирането на релевантни факти в решението на съда, представени по делото какви прави последици води след себе си?“. Не сочи практика на ВКС, на която въззивното решение да противоречи, а счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „Банка ДСК“ АД оспорва касационната жалба в законоустановения срок. В представения по делото отговор излага подробни доводи както за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение, така и за правилността му в обжалваната част .

4

Ответницата по обратния иск С. Л. оспорва касационната жалба в законоустановения срок, като излага доводи за липса на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Моли при допускане на решението до касационен контрол да бъде отменено в частта, с която са уважени исковете на „Банка ДСК“ АД, съответно обезсилено по обратните искове, а в случай, че не бъде отменено по исковете на „Банка ДСК“ АД- да бъде потвърдено в частта, с която са отхвърлени обратните искове.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност са процесуално допустими – подадени от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ за сумата 11 838.41 лева - главница, представляваща падежирали до 10.06.2019г. погасителни вноски по договор за ипотечен кредит от 18.12.2007г. и сумата от 2 620.18 лева - договорна лихва за периода 19.09.2015г.–04.11.2015г., за да го отмени частично в отхвърлителната част като признае за установено, че ответницата Л. С. дължи на ищеца „Банка ДСК“ АД и сумата от 16 252.54 лева главница, представляваща падежирали вноски след 10.06.2019г. до 15.05.2023г., както и за да го потвърди в останалата отхвърлителна част, въззивният съд приема за установено сключването между страните на процесния договор за ипотечен кредит при договорени условия за връщане на заетата сума /на месечни вноски за срок от 360 месеца съгласно погасителен план/ и при възнаградителна лихва /за първата година- 1.5 %, а след това формираща се от БЛП, който към сключване на договора е 4.19 % и надбавка от 4.50 % или общо 8.69 %/ и наказателна лихва за забава /плюс 3 %/; усвояването на кредита в размер на 200 000 лева на 27.12.2007г.; обявяването на всички 5 вземания за предсрочно изискуеми поради забава в плащанията с уведомление от банката до кредитополучателя, връчено на 16.10.2015г. Решаващият съдебен състав с оглед доказателствата по делото, вкл. заключението /основно и допълнително/ на СИЕ, приета в първоинстанционното производство, приема за установено, че кредитополучателят не е изпълнявал точно задълженията за погасяване на вноските по договора съобразно погасителния план- нередовното плащане на кредита е започнало от

18.07.2014г., като последното плащане е от 03.04.2015г., а вноските до 18.06.2014г. са плащани редовно. За периода 27.12.2007г. - 05.11.2015г., внесените суми по сметката, отчитаща процесния договор за кредит, са в общ размер на 123 301.31 лева, с които според банката са погасени част от общо начислените суми в общ размер на 337 413.44 лева, както следва : от главницата 200 000.00 – погасени са 12 421.73 лева, остатъкът е 187 578.27 лева; от договорните лихви в размер на 10.19% (8.69%+1.5%) от 136 401.73 лева – платени са 110 473.00 лева, остават 25928.73 лева; от санкционна лихва върху просрочена главница от начислени 226.71 лева – платени са 26.58 лева, остават 200.13 лева; от заемни такси в размер на 785.00 лева – платени са 380.00 лева, остават 405.00 лева. Съдът приема, че след едногодишния период с договорена 1.5 % възнаградителна лихва, лихвеният процент е станал вместо 8,69 % - 10,19 % и в такъв размер е бил до подаване на исковата молба. Ако задълженията се изчислят при първоначално договорения лихвен процент, с надплатената сума от 21 442.66 лева за договорна лихва се покриват погасителните вноски по кредита до 18.08.2015г. / при 8.69 % договорна лихва и при месечна вноска от по 1 534.38 лева, съгласно първоначалния погасителен план/ и частично вноската с падеж 18.09.2015г.