Присъда № 36 от 29.11.2022, Районен съд - Видин

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №36/29.11.2022 г. ПО НЧХД № 434/21г.

ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Делото е образувано по тъжба на И. А. И., ЕГН:........., от гр.Видин срещу а. с. а., ЕГН:**********, от гр.Видин, за това че на 06.11.2020г. чрез разлепване на голи снимки на входната врата на вх. И на ж.к.„В.Л.“№1 и чрез публикации във „Фейсбук“ е извършила действия накърняващи честта и достойнството на И. А. И. в качеството му на баща на Ивон И.ва И.а, като въпросните обстоятелства са възприети от жалбоподателя във входа на домът му в гр. Видин на същата дата и са станали достояние, чрез получаване съобщение на личния му телефон - престъпление по реда на чл. 148, ал. 2, във връзка с ал.1, т.2 във връзка с чл. 146, ал.1 от НК.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство на предявения граждански иск от И. А. И., ЕГН:........., от гр.Видин срещу а. с. а., ЕГН:**********, от гр.Видин за сумата от 5000,00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 06.11.2020г., до окончателното издължаване.претендират се и разноски по производството.

Тъжителят редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен редовно процесуален представител, който подържа тъжбата, и моли за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимата, както и уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.

Подсъдимата се явява лично. Представляват се от редовно упълномощен адвокат-защитник, който развива доводи за оправдателна присъда.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимата е майка на свидетеля И. С. И., който има малолетно дете с дъщерята на тъжителя.

Страните не са в добри отношения,поради съществуващи разправии по между им от личен характер.

На 06.11.2020г. около 19.00ч.тъжителят спрял пред входа на дома си с лекия си автомобил и чакал съпругата му и малката му дъщеря да слязат,за да заведат детето на тренировка по карате.

Чакайки ги в колата, видял подсъдимата а. да излиза от входа му като в ръцете си държала някакви листове хартия. Съпругата му, заедно с детето излязла от входа, казала на дъщеря им да се качи в колата, а него извикала да излезе от колата. Влезли във входа и видял, че на вратата на същия са залепени голи снимки на дъщеря му Ивон, както и имало множество такива разхвърляни по стълбите и непосредствено пред асансьора. На площадката пред блока играели деца, които били започнали да проявяват интерес към 1 въпросните снимки.На тъжителя му отнело известно време да събере разхвърляните снимки и да отлепи тези от прозорците . Впоследствие се оказало ,че негов познат, който е ходил да го че е видял посочената по горе а. да ги разлепва, както е видял и снимките.

Към 21.00ч. същата вечер негова позната му се обадила по телефона и му казала, че има качени голи снимки на дъщеря му-Ивон във фейсбук в групите „Аз обичам Видин" и"Видински обяви и съобщения". Освен снимките имало обяснения към тях, в което е записано, че Ивон е негова дъщеря.Малко след това и съпругата му ги видяла и му ги препратила като се оказало че са същите, като тези, които били разлепени във входа на жилището му.

Впоследствие бил разпитван от негови познати във връзка с публикациите, които същите били видели в социалната платформа..

По делото са разпитани като свидетели-Ч. С.,Т. Й.,Г. Г., Р. Ц.,И.И.

Свидетелите-Р. Ц., Ч. С. и Т. Й. дават пълни и подробони показания относно непосредствените си възприятия.Първите двама от тях заявяват, че са видели процесните снимки разлепени във входа, в който живее тъжителя.Нещо повече свидетелят Ч. СКЛАВЧОВ заявява, че е видял подсъдимата във входа, като същата разлепяла снимките, след като го видяла изпуснала голяма част от снимките на пода, след което си тръгнала.Свидетелите Ц. И Й. дават показания, че същите снимки били качени и в социална мрежа „ФЕЙСБУК“ в групите „АЗ обичам Видиноригинал“ и „Видински обяви и съобщения“ от профила на подсъдимата.Последните двама свидетели дават показания, че тъжителят живее в гр.Видин, жк“В.Л. „№1,вх. И, с първата свидетелка от около 7-8 години.

Показанията на тези свидетели взаимно се допълват, непротиворечиви са, кореспондират с предмета на делото/респективно с подлежащия на доказванеглавен факт в производството/, припокриват се изцяло относно видяното както във входа на жилището на тъжителя, така и в социалната мрежа „ФЕЙСБУК“.Същите пресъздават непосредствените си впечатления на очевидци, т.е. на хора които са възприели създалата се ситуация с всички свои сетива-гласово, звуково, емоционално.Ето защо съдът кредитира тези показания, като добросъвестно и правдиво дадени.Безспорно свидетелката Р.

Ц. , като жена във фактическо съжителство с подсъдимия/още повече имат и дете-момиче/е заинтересована от изхода на делото, но нейните показания се потвърждават от показанията на другите двама свидетели, които се явяват незаинтересовани такива.

По делото е разпитан като свидетел Г. Г., който твърди, че в процесния ден и часови диапазон е бил с подсъдимата, като я закарал до с.Гомотарци, където отишла да търси внучката си.

От показанията му обаче не става ясно с какво точно е запомнил датата и часовете.Заявява, че е запомнил с имен ден, на който не можел да отиде, но не споменава чий имен ден, не посочва лице. Ето защо съдът не дава вяра на 2 показанията му и счита, че същите целят единствено и само оневиняването подсъдимата.Още повече, че противоречат на показанията на свидетеля-С., който заявява, че е видял лично подсъдимата във входа да разлепва снимки, и на който съдът е дал вяра.

Разпитан е като свидетел и И.И.-син на подсъдимата,който има дете с Ивон-дъщерята на тъжителя, което е малолетно.Същият дава показания за влошените отношения по между им, за семейни разправии относно детето.Твърди, че на 06.11.20 г. след работно време позвънил на майка си, тъй като се притеснявал за детето, което Ивон била взела предходния ден.Помолил я да иде до с.Гомотарци и да го потърси там, тъй като свидетелката Ц. имала къща там. Тя се прибрала след около час и половина.

Казала му, че къщата не свети, отишла до там с Г.. Дава показания, че майка му е домоуправител на входа, в който живее в ж.к. „Васил Левски“ №1, вх.Е и е разлепвала обяви във връзка с участието в проект за направа на детска площадка на всички входове за да могат всички живущи да се запознаят.

Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като същият се явява пряко заинтересован от изхода на делото, не само, заради факта, че подсъдимата му е майка, но и поради напрегнатите лични отношения именно с дъщерята на тъжителя –ИВОН и малкото им дете, както и съдебните дела за това.Освен това показанията му са в пълно противоречие с показанията на първата група свидетели, на които съдът е дал вяра.

По делото са приобщени и писмени доказателства, които са прочетени на страните на основание чл. 283 от НПК, а именно :удостоверение-за настоящ адрес от ОБЩИНА-ВИДИН и у-ние за промени в настоящ адрес на ОБЩИНА-ВИДИН, справка за съдимост.

От удостоверение за настоящ адрес от ОБЩИНА-ВИДИН и у-ние за промени в настоящ адрес на ОБЩИНА-ВИДИН е видно, че тъжителят е регистриран по настоящ адрес в гр.Видин, жк“В.Л.“№1,вх.И, ет.5, ап.182, считано от 17.01.2022г.

Ноторно известно е обаче, че това съвсем не означава, че не е живеел на посочения адрес и към момента на деянието без съответна регистрация.В тази насока са твърденията на свидетелите –С. и Й., на които съдът е дал вяра.

Подсъдимата е дала обяснения в съд. Заседание.

Същата дава пространствени обяснения за влошените личностни отношения между сина й-свидетеля-И. и дъщерята на тъжителя ИВОН, както и за водените по между им дела за малолетната им дъщеря.Твърди, че в процесния ден и часови период е била в с.Гомотарци, за да търси внучката си.Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата и не ги кредитира като годно доказателствено срество, а само като средство за защита, тъй като същите противоречат на гласните и писмени доказателства, които съдът е приобщил към делото и дава вяра.

В настоящият процес главният факт подлежащ на доказване е- разлепила ли е подсъдимата процесните снимки във входа на тъжителя и 3 разпространила ли ги е в социалната мрежа „ФЕЙСБУК“, вменени й като обвинение, и ако това се е случило, представляват ли същите клевета, съгласно чл. 147, ал.1 от НК.

Безспорно установено е от изнесеното по-горе, респективно от възприетата от съда фактическа обстановка, че подсъдимата е разлепила процесните снимки във входа на тъжителя и ги е разпространила в социалната мрежа „ФЕЙСБУК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението е доказано по един несъмнен и безспорен начин, така както го изисква нормата на чл.303, ал.1 от НПК, поради което подсъдимата а.а. ще следва да бъде призната за виновна и на основание чл.303 от НПК осъден за престъпление по на чл. 148, ал. 2, във връзка с ал.1, т.2 във връзка с чл. 147, ал.1 от НК.

Подсъдимата А. Съдът приема, че е осъществил , както от обективна, така и от субективна страна състава на чл. 148, ал. 2, във връзка с ал.1, т.2 във връзка с чл. 147, ал.1 от НК.

От обективна страна на деянието.

Подсъдимата на

06.11.2020г. чрез разлепване на голи снимки на входната врата на вх. И на ж.к.„В.Л.“№1 и чрез публикации във „Фейсбук“ е извършила действия накърняващи честта и достойнството на И. А. И. в качеството му на баща на Ивон И.ва И.а, като въпросните обстоятелства са възприети от жалбоподателя във входа на домът му в гр. Видин на същата дата и са станали достояние, чрез получаване съобщение на личния му телефон

От субективна страна на деянието.

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, т.е.

Подсъдимата а. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, който умисъл се извлича от конкретното поведение и действия на дееца преди и по време на извършване на деянието.

Безспорно установено по делото е, че същата е била видяна да разпространява пржоцесните снимки, залепвайки ги във входа на тъжителя, както и разпространявайки ги от профила си в социалната мрежа „Фейсбук“ .

Безспорно е налице квалифициращия елемент на престъплението-по чл.

148, ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от НК, като позорното обстоятелство е разпространено в социалната мрежа „Фейсбук“ .

От правна страна:

Изпълнителното деяние, като основен елемент от състава на престъплението клевета, е умишленото разпространяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление на другиго. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от 4 дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. При клеветата се разпространяват позорни обстоятелства за честта на едно лице, които са неистински, или му се приписва престъпление, което не е извършил. Разпространеното обстоятелство трябва да отговаря на два критерия - да е позорно и неистинско. Доколко определен факт е позорящ, следва да се преценява на плоскостта на трайно установените в обществото морални норми. Клеветата е престъпление, което може да бъде осъществено само при пряк или евентуален умисъл. Деецът следва да съзнава позорния характер на разпространяваното престъпление и неговата неистинност, както и факта, че приписваното от него престъпление не е извършено от пострадалия. Престъплението по чл. 148, във вр. с чл. 147 НК е умишлено и може да бъде осъществено само и единствено при форма на вината "умисъл". За да бъде извършено престъплението при тази форма на вина, следва от доказателствата по делото да се установи по несъмнен и категоричен начин, че извършителят му е съзнавал (да е бил сигурен) или да е допускал, че публикуваната информация е невярна и въпреки това, да я е публикувал (респективно разпространил).

За извършеното престъпление се предвижда наказание „Глоба” от 5 000 до 15 000 лева и обществено порицание.

Налице са условията на чл. 78а от НК.

Подсъдимата е неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а от НК, видно от справката за съдимост на същия.