Решение № 5969 от 21.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5969 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100508988 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 7.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 63282/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 172 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Д.

А. /ЕГН **********/ „искове за признаване на Заповед № ЧР-П-30/ 12.05.2021 г. на Министъра на икономиката за незаконна, за възстановяване на ищцата на предишната длъжност: „Началник на политическия кабинет на Министъра на икономиката“, и за присъждане на обезщетение в размер от 29 000 лв. за периода 12.05.2021 г. до 12.11.2021 г.“.

Постъпила е въззивна жалба от М. Д. А. /ищца по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на предявените искове, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна Министерство на икономиката и индустрията /ответник по делото, с предходно наименование Министерство на икономиката/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.

1

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от М. А. иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ- за признаване на уволнението й за незаконно и за неговата отмяна, и акцесорни искове по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ, като неоснователни- чл.272 ГПК.

Установява се въз основа на представените по делото писмени доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово право-отношение, възникнало по силата на сключен между ищцата М. А. и Министъра на икономиката /МИ/ на 7.01.2019 г. трудов договор и допълнителни споразумения към него, по което ищцата заемала длъжността “Началник на политическия кабинет“ на Министъра на икономиката, считано от 7.01.2019 г. Това правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на основание чл.28, ал.6 от Закона за администрацията /ЗАдм/ вр. чл.325, ал.1, т.3 КТ с издадена от Министъра на икономиката /К.П./ Заповед № ЧР-П30/ 12.05.2021 г., считано от 12.05.2021 г. Според направеното върху приложената уволнителна заповед отбелязване, неоспорено от ищцата, същата й била връчена на 12.05.2021 г.

С Решение № 16 от 27.10.2021 г., постановено по конст. дело № 18/ 2021 г. на Конституционния съд на Република България, обн. ДВ- бр.93 от 9.11.2021 г., е обявен за противоконституционен Указ № 129 от 10.05.2021 г. на Президента на Република България /обн. ДВ- бр.39 от 12.05.2021 г./ в частта, в която за служебен министър на икономиката е назначен К.П. П..

При така установената по делото фактическа и правна обстановка правилно е прието от първоинстанционния съд, че процесната уволнителна заповед е действителна и е породила целените правни последици, като е прекратено съществуващото между ищцата М. А. и Министерство на икономиката трудово правоотношение на предвиденото в Закона за администрацията специално основание по чл.28, ал.6 ЗАдм.

Правилно е прието в обжалваното решение, че обявената от Конституционния съд на Р България противоконституционност на издадения от Президента на Р България на 2

12.05.2021 г. указ, с който за служебен министър на икономиката е назначен К.П., не засяга издадените от същия през периода на незаконосъобразно упражняване на власт правни актове, включая процесната уволнителна заповед- по отношение на тяхната компетентност, доколкото те са издавани в рамките на обективната компетентност на този орган и са създали права и задължения на конкретни правни субекти, какъвто е настоящият случай.

Съгласно извършеното по реда на чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията на Р България /КРБ/ с Решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. дело № 5/ 2019 г. на Конституционния съд на Република България задължително тълкуване на конституционните разпоредби, обявените за противо-конституционни ненормативни актове- закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента, са невалидни от приемането или издаването им. Точното изясняване на така даденото задължително тълкуване е невъзможно, без съобразяване решаващите мотиви на Конституционния съд, а именно: С нормата на чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията е възприето правилото за действие на решението за противоконституционност занапред (ex nunc). За да отмери този темпорален ефект, конституционният законодател си служи с конструкцията, според която актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението на Конституционния съд в сила. Смисълът, вложен в израза "не се прилага", е изяснен в конституционната доктрина и практика. Правните последици от ненормативните правни актове се пораждат веднъж в правния мир към момент, който предшества във времето влизането в сила на решението на Конституционния съд, обявяващо тяхната противоконституционност. Тъй като те са вече породени, решението на Конституционния съд не може да въздейства върху тези актове по начина, предвиден в разпоредбата на чл.151, ал.2, изр. трето КРБ, като прегради занапред регулативното им действие. За да се осъществи предназначението на контрола за конституционност, институционализиран в производството пред Конституционния съд по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията- да осигури върховенството на Конституцията, ненормативните правни актове- закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента, които са обявени за противо-конституционни, са невалидни от момента на приемането или издаването им.

Действието назад във времето на решенията на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност поставя въпроса за съхраняване на правната сигурност като конституционнозначима ценност. В този случай решението на Конституционния съд не застрашава правната сигурност, защото има действие само по отношение на преките последици на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и не засяга останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони. Последните не са правни последици на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и поради 3 това не се обхващат от действието назад във времето на решението за противоконституционност.

Предвид тези съображения, по преценка на настоящия въззивен съд обявената от Конституционния съд на Р България противоконституционност на издадения от Президента на Р България на 10.05.2021 г. указ, цитиран по- горе, лишава от правни последици само акта за назначаване на служебния министър на икономиката /посочената по- горе пряка последица/, но не засяга останалите правни последици, настъпили след приемане на указа, произтичащи от други закони, свързани с осъществяваната от служебния министър до произнасянето на КС с решение от 27.10.2021 г. за противоконституционността на посочения ненормативен правен акт дейност, включваща назначенията по трудови договори или прекратяването на трудови правоотношения, какъвто е настоящият случай.

Що се отнася до приложеното от работодателя уволнително основание по чл.26, ал.6 от Закона за администрацията /ЗАдм/, същото като специално основание, което е в оперативната самостоятелност на посочения орган на управление, не подлежи на съдебен контрол, което също обосновава извод за неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Правото на уволнение по чл.28, ал.6 ЗАдм е дадено на органа по назначаването /в случая Министъра на икономиката/ с оглед оперативната му самостоятелност да определя и подменя лицата от политическия си кабинет, за да може да реализира политиката в съответната област. Мотивите за прекратяване на трудовото правоотношение се съдържат в текста на закона: "по преценка на съответния орган на изпълнителната власт", без да е необходимо допълнително мотивиране на акта за прекратяване.

При тези съображения, предвид установената по делото законност на извършеното от Министъра на икономиката уволнение, предявените от М. А. срещу Министерство на икономиката и индустрията /МИИ, с предходно наименование Министерство на икономиката /МИ// искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното първоинстанционно решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК право на разноски има въззиваемата страна, но искане за присъждането на разноски за въззивното производство от същата не е заявено, поради което и такива с настоящото решение не следва да й бъдат присъдени.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 7.07.2022 г., постановено по гр. дело № 63282/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 172 състав.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5