Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1083 от 02.12.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1272/2018
Вид
Решение № 1083
Подписан
02.12.2019
В сила
14.06.2021
Състав
ТОНИ КРЪСТЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…...11.2019 год. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ при секретар Мая Иванова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1272 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от Предявени са обективно съединени искове от "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, гр.

София, ул. "Московска" № 19, срещу Н.К.К. - Б., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че Н.К.К.

- Б. дължи на "Банка ДСК" ЕАД следните суми: 192 902,39 /сто деветдесет и две хиляди деветстотин и два лева и 39 ст./ лева – главница; 141 346,39 /сто четиридесет и една хиляди триста четиридесет и шест лева и 39 ст./ лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 29.09.2010 г. до 26.04.2018 г.;

1 946,85 /хиляда деветстотин четиридесет и шест лева и 85 ст./ лева – лихва обезщетение за забава, от които: 1 571,79 лева по т. 20.1 от Общите условия към договора за кредит за периода от 30.10.2010 г. до 19.04.2018 г.; 375,06 лева по т. 20.2 от Общите условия към договора за кредит за периода от 20.04.2018 г. до 26.04.2018 г.; 1 687,17 /хиляда шестстотин осемдесет и седем лева и 17 ст./ лева – такси и разноски, от които: 120,00 /сто и двадесет/ лева – такса изискуемост; 460,00 /четиристотин и шестдесет/ лева – такса управление; 597,07 /петстотин деветдесет и седем 0,07/ лева – застраховка на обезпечението; 510,10 /петстотин и десет 0,10/ лева – такса подновяване на ипотека; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2018 г., на основание договор за ипотечен кредит от 21.09.2007 г. и допълнително споразумение от 18.09.2009 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение в производството по ч.гр.д. 6024/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Варна въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на банката.

Твърденията и възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото в открито съдебно заседание от 22.05.2019 година.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за жилищен кредит от 21.09.2007 г., Банка ДСК ЕАД предоставила на Н.К.К. - Б. ипотечен кредит в размер на 192 000,00 лева със срок за издължаване 360 месеца като кредитът следвало да се погасява на месечни вноски, съгласно погасителен план при уговорена лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и уговорена надбавка. На 18.09.2009 г. било сключено допълнително споразумение. Поради допусната забава в плащанията за период повече от 90 дни, кредиторът обявил предсрочната изискуемост на кредита. Поканата била получена лично от ответницата на 18.04.2018 г., а на 20.04.2018 г. кредитът счетоводно бил отразен като предсрочно изискуем. До предявяване на молба за събиране на кредита по съдебен ред, остатъкът от кредита бил олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. На 27.04.2018 г. Банка ДСК ЕАД подала заявление по чл. 417 от ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, което било уважено. На 16.07.2018 г.

Банка ДСК ЕАД била уведомена да предяви иск на основание чл. 415 от ГПК.

В подаден в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба ответницата Н.К.К. – Б. оспорва исковете като изцяло неоснователни. Прави възражение за недопустимост на исковете на основание чл.

299, ал. 1 от ГПК, поради влязло в сила решение по гр. д. № 393/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от „Банка ДСК“ ЕАД иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземанията за главница и лихви – предмет на издадена на 25.05.2011 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№7562/2011 г. описа на PC гр.Варна. Прави възражение срещу разглеждане на спора по реда на гл. 32 от ГПК, като един от аргументите за това е възможността да ползва правна помощ при разглеждане на делото по общия ред. По основателността на исковата молба възразява, че банката не е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и че надлежно волеизявление на банката не е достигнало до длъжника. Прави възражение за нищожност на конкретни клаузи в договора за банков кредит от 21.09.2007г. и на допълнителното споразумение към него от 18.09.2009г., както и възражение за нищожност на Общите условия към договора и към допълнителното споразумение поради неравноправност. Прави възражение по отношение размера на главницата, тъй като не е дала съгласие за капитализиране на лихвата с допълнителното споразумение от 18.09.2009 г., както и на заемни такси. Възразява за неправомерно начисляване на лихва върху лихва поради нищожност на уговорката за капитализиране на лихви. Оспорва вземането по размер, в т.ч. към датата на настъпване на предсрочна изискуемост 20.04.2018г. Възразява за липса на клауза в допълнителното споразумение за начина на формиране на променения лихвен процент от 8,79%. и че клаузата за промяна на лихвения процент не е индивидуално договорена. Оспорва задължението за договорна лихва поради нищожност на клаузите на договора за кредит и допълнителното споразумение относно начина на определяне на лихвите по кредита. Възразява, че извършените плащания по лихвите са без правно основание, а неплатените такива са недължими. Възразява, че не дължи наказателна лихва, тъй като същата е начислена без основание – предсрочната изискуемост на сумата за главница по договора не е настъпила към момента на подаване на заявлението.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа, че БЛП е правилно изчислен съгласно „Методология за определяне на Базов Лихвен Процент (БЛП) използван за определяне на лихвения процент по кредити на физически лица", а оспорените клаузи не са неравноправни по смисъла на ЗЗП.

Счита, че фактът, че клаузите на Договора за кредит и общите условия не са индивидуално уговорени, сам по себе си не ги прави неравноправни, тъй като те отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Поддържа, че банката е имала право да променя едностранно договорения лихвен процент и, че няма законово задължение да уведомява кредитополучателите за промяната, когато последната произтича от промяна на определен референтен лихвен процент, направен публично достояние.

Позовава се на постигнатите индивидуални договорености с кредитополучателя, в т.ч. съгласие да бъде извършено капитализиране на редовна/договорна лихва към главницата, като в случай, че кредитът стане предсрочно изискуем извършената капитализация отпада.

В допълнителен отговор ответницата релевира възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, която е изтекла в периода от датата на подаване на първото заявление за издаване на заповед за изпълнение – 20.05.2011 г. до 20.05.2016 г. Заявява също,че тъй като банката не е обявила надлежно кредита за предсрочно изискуем, дължими съгласно извлечението от счетоводните книги на Банка ДСК към 27.04.2018 г. са само просрочените 90 вноски (29.10.2010 г. до 29.03.2018 г.), т.е. вноските с настъпил падеж с общ размер 146 113,52 лева като тази сума включва главница и лихва. Независимо от това сочи, че 5 годишната давност за първите 30 вноски (от 29.10.2010 г. до 29.03.2013 г.) общо в размер на 48 353,72 лева е изтекла, при което сумата, която остава и която би трябвало да се претендира от Банка „ДСК" ЕАД в това производство е общо 97 759,80 лв. /главница и лихви/.

Предявените искове са с правно основание 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК.

І. По допустимостта на исковете.

Влязлото в сила решение по гр. д. № 393/2014 г. по описа на Софийски градски съд не е пречка за разглеждане на исковете. Видно от представеното решение (л. 216-218), СГС е отхвърлил исковете единствено с мотива, че банката не е отправила волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и не е уведомила надлежно длъжника за това обявяване преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Настоящият иск е основан на заявление за издаване на заповед за изпълнение при твърдения за настъпил нов факт – обявяване на предсрочна изискуемост на кредита с покана, получена от ответницата на 18.04.2018 г. Едностранното волеизявления на страната е последващо спрямо постановеното решение на СГС и представлява нов факт, възникнал след приключване на съдебното производство. Породената СПН не представлява пречка да се предявяват с нов иск правните последици на новонастъпили факти, вкл. когато тези правни последици са насочени към пораждане на правото, отречено от нея.

Видно от приложеното ч.гр.д. 6024/2018 г. на Районен Съд – Варна, на 27.04.2018 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумите посочени в исковата молба. По заявлението е издадена заповед № 2846/30.04.2018 г. срещу длъжницата Н.К.К. - Б.. Последната е подала възражение на 29.06.2018 г. Възражението е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, доколкото видно от поканата за доброволно изпълнение, същата е връчена от ЧСИ Д. С. на 22.06.2018 г. Заявителят е уведомен за постъпилото възражение на 16.07.2018 г. Искова молба е подадена на 14.08.2018 г., т.е. в преклузивния едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 от ГПК.

Ето защо, съдът намира исковете за допустими.

ІІ. По съществото на спора.

За да се произнесе по спора, очертан от твърденията и доводите на страните, съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца е да докаже валидно възникване на облигационно правоотношение по договор за кредит, усвояване на кредита от кредитополучателя, настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, основанието и размера на претендираните вземания по отделни пера, основанието за изменение на лихвения процент.

Ответницата не оспорва изложените в исковата молба факти, че по силата на Договор за жилищен кредит от 21.09.2007 г., Банка ДСК ЕАД е предоставила на Н.К.К. - Б. ипотечен кредит в размер на 192 000,00 лева със срок за издължаване 360 месеца като кредитът се погасява на месечни вноски, съгласно погасителен план. Уговорена е била лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и договорена надбавка. Към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент е бил 4,19%, стандартната надбавка – 3,1 % или лихвения процент по кредита бил общо 7,29%. На 18.09.2009 г. между страните е било сключено допълнително споразумение, с което на кредитополучателя бил предоставен гратисен период от 12 месеца за издължаване на главницата по кредита без да се променя крайният срок на договора.

Горната фактическа установеност се подкрепя и от приетите по делото писмени доказателства.

Видно от приетото като доказателство Допълнително споразумение към Договор за кредит № 14550933 (л.16), подписано на 18.09.2009 г., страните са уговорили още, че по време на гратисния период кредитополучателят заплаща част от месечната лихва по погасителен план в размер на 707,23 лева, а непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита. Посочено е, че в случай, че след изтичане на гратисния период кредитът стане предсрочно изискуем, отпада капитализацията на лихви, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима лихва.

Видно от представените Общи условия за предоставяне на ипотечни кредити (л. 7), в сила към датата на сключване на договора за кредит, в т. 8.1 е предвидено, че кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора. Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин. Съгласно т. 24.3 от Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити версия 04.12.2008 (л. 150-152), едностранната промяна на лихвения процент може да бъде извършена при наличие на някое от изрично посочените условия. Общите условия в двете версии са приети и подписани от кредитополучателя.