Решение № 14049 от 18.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14049 гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110137241 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са от ищеца И. Н. К. срещу ответника Служба „Военно разузнаване“ обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 194, ал. 3 вр. чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ вр. чл. 195 ЗОВСРБ вр. чл. 136а, ал. 5 КТ и с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22986,54 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща обезщетение за извънреден труд, за носени дежурства над установената продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивки до прекратяване на служебното правоотношение, за периода от 01.01.2010г. до 28.02.2015г. и сумата от 973,07 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 21.02.2023г. до 04.07.2023г.

Ищецът И. Н. К. твърди, че работил по служебно правоотношение с ответника на длъжност „началник на регистратура в СВР“, като със заповед № 56 от 07.02.2023г. на директора на СВР служебното му правоотношение било прекратено, като бил прекратен договорът му за военна служба, бил освободен от длъжност и от военна служба, считано от 21.02.2023г. Със заповед № 63 от 10.02.2023г. на директора на СВР ищецът бил отчислен като военнослужещ от списъчния състав на Службата, като с двете заповеди било разпоредено да му бъдат изплатени конкретни парични обезщетения при освобождаване от военна служба, които му били изплатени, но не му било изплатено обезщетение по смисъла на чл. 136а КТ за удължено работно време, което не било компенсирано с почивки към датата на прекратяване на правоотношението и било трансформирано като извънреден труд, за периода от 01.01.2010г. до 28.02.2015г. Твърди, че за посочения период изпълнявал служебните си задължения при нормална продължителност на служебното време съгласно нормата на чл. 194 ЗОВСРБ, като поради недостиг на личен състав и други организационни проблеми, по силата на чл. 195 ЗОВСРБ бил назначаван и за носене на 24-часови дежурства.

Счита, че за посочения период не е бил спазен редът за полагане на труд и правото на компенсиране на военнослужещия с почивки, при превишаване на продължителността на служебното време съгласно ЗОВСРБ и действащата за периода подзаконова нормативна база, като ищецът бил компенсиран с почивка само за част от положените дежурства за 1 периода, като е почивал само по едно денонощие след положено дежурство в делничен ден и по две денонощия след всяко положено дежурство в почивен или празничен ден, вместо да почива по две денонощия след дежурство, положено в делничен ден и по три денонощия след всяко празнично и почивно дежурство. Отработените часове/дни за исковия период не били компенсирани с почивка до прекратяване на договора му за военна служба и не били изплатени като дължимо обезщетение за извънреден труд при прекратяване на служебното му правоотношение. Твърди, че нормалната продължителност на служебното време на военослужещите била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.

194, ал. 1 ЗОВСРБ), а общата продължителност на служебното време в денонощие, изчислена по реда на чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ, била до 12 часа. Военнослужещите можело да бъдат назначавани на дежурства с максимална продължителност до 24 часа, но не повече от 168 часа месечно, като дежурствата също представлявали служебно време съгласно чл. 195, ал. 3 ЗОВСРБ. Работата на служителите при удължено служебно (работно време), включително и 24-часовите дежурства, над нормалната до общата продължителност, не се заплащало, а се компенсирало с почивка. При превишаване на нормалната продължителност на служебното време до общата продължителност по чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ на военнослужещия се полагала компенсация в почивки, а при превишаване на общата (нормална плюс увеличена) продължителност на военнослужещия се следвало допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ. Твърди, че със заповед № ОХ 296 от 19.05.2011г. на Министъра на отбраната бил конкретизиран начинът за изчисляване на служебното време, полагането на дежурства по график и почивките, а впоследствие това било регламентирано с Наредба № Н-18/19.12.2012г. на министъра на отбраната за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите от МО, структурите на пряко подчинен на МО и Българската армия, неговото отчитане и определяне на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници. Ищецът счита, че в нарушение на посочените разпоредби на ЗОВСРБ и на актовете на Министъра на отбраната директорът на СВИ е издал Заповед № 111/22.03.2011г. относно регламента на почивките след носене на дежурство с 24-часова продължителност в службата и идентична последваща Заповед № 659/11.12.2013г., с които ограничил правото му на компенсации с почивки след дежурствата. Прави искане за упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на двете заповеди като противоречащи на ЗОВСРБ и подзаконовите актове по прилагането му. Твърди, че продължителността на служебното му време превишила посочената в закона продължителност за периода от 01.01.2010г. до 28.02.2015г., като не му било изплатено обезщетение за положен извънреден труд след прекратяване на служебното правоотношение за трансформираното лишаване от право на дължими почивки. За посочения период непредоставени в почивка били останали 209 дни, за които след прекратяване на служебното му правоотношение (считано от датата на прекратяването – 21.02.2023г., когато твърди да е възникнало вземането) се дължало обезщетение за извънреден труд за натрупани часове над нормалната, но в границите на увеличената продължителност на служебното време, което се равнявало на сумата от 22986,54 лв., изчислена на основание чл. 234 ЗОВСРБ на базата на месечното и дневно брутно възнаграждение на ищеца. Твърди, че ответникът бил в забава за плащане на претендираното главно вземане от датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, поради което дължал и обезщетение за забава в размер на 973,07 лв. за периода от 21.02.2023г. до 04.07.2023г. Претендира се за осъждане на ответника да заплати на ищеца посочените суми, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане и разноски за производството.

Ответникът Служба „Военно разузнаване“ е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който е оспорил исковете. Не спори, че между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал последно твърдяната длъжност, както и че същото е прекратено със заповед № 56 от 07.02.2023г. на директора на службата на основание чл. 162, т. 2 ЗОВСРБ – при навършване на пределна възраст на военнослужещия. Твърди, че за периода от 01.01.2010г. до 28.02.2015г. ищецът е заемал последователно длъжностите: „началник на контролен пункт № 2“, той и шофьор, „началник на контролен пункт № 1“ и „началник на регистратура“ в сектор „Проучване и осигуряване“ на отдел „Бургас 54“ в дирекция „Операции от българска територия“, за които 2 длъжности дежурството не било основно функционално задължение. През посочения период ищецът изпълнявал 24-часови дежурства по утвърден месечен график, като отчитането на служебното време за дежурствата ставало по правилото на чл. 35 от Наредба № Н-18/19.12.2012г. на министъра на отбраната, при сумирано изчисляване на служебното време в часове за всяко полугодие от календарната година, като продължителността на служебното време за всяко полугодие представлявала сбор от месечната продължителност на служебното време в часове за всеки един от месеците в полугодието, като надвишеното с дежурствата законоустановено служебно време било компенсирано със съответните почивки. Оспорва да е нарушавано или ограничавано правото на ищеца за дължимото му се компенсиране с почивка. Твърди, че определеният ред е предвиждал ползването на компенсации – почивки веднага след носене на 24-часовото дежурство, като парично обезщетение се дължало, само ако служителят е поискал компенсация с почивки, тя не му е била дадена и това не се е осъществило към момента на прекратяване на служебното му правоотношение. Такива обстоятелства за ищеца не са били установени, поради което и не са били налице предпоставките за изплащане на такова обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение. Евентуално прави възражение за погасяване по давност на всички вземанията на ищеца до 28.02.2015г. с изтичане на кратката 3-годишна погасителна давност, считано от изтичане на съответния месец, през който е положен извънредният труд.

Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски за производството.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 194, ал. 3 вр. чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ вр. чл. 195 ЗОВСРБ вр. чл. 136а, ал. 5 КТ и с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правна квалификация чл. 194, ал. 3 вр. чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ вр. чл. 195 ЗОВСРБ вр. чл. 136а, ал. 5 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно служебно правоотношение между страните през процесния период, по силата на което е служил при ответника, включително като е полагал 24-часови дежурства за исковия период, че същото е прекратено със заповед № 56 от 07.02.2023г. на директора на СВР, като е освободен от служба, считано от 21.02.2023г., че отработените часове/дни за исковия период са надхвърлили нормалната продължителност на служебното време до увеличената продължителност на това време, като непредоставените дни почивка са 209 дни, за които след прекратяването на служебното правоотношение му се дължи обезщетение за извънреден труд, което се равнява на претендирания размер от 22986,54 лв., съответно размера на последното получено брутно месечно възнаграждение към датата на освобождаване от длъжност.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава за плащането му и размера на дължимото обезщетение за забава.

В тежест на ответника е да докаже, че е компенсирал ищеца за положените 24-часови дежурства с почивки съобразно нормативно определения ред към датата на полагането им, респективно, че платил дължимите обезщетения.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени фактите, че за исковия период от 01.01.2010г. до 28.02.2015г. страните са били обвързани от служебно правоотношение, с последно заемана от ищеца длъжност „Началник регистратура в Служба „Военно разузнаване“, което служебно правоотношение е прекратено със заповед № 56 от 07.02.2023г. на директора на СВР, считано от 21.02.2023г. поради навършване на пределна възраст на военнослужещия.

Със Заповед № ОХ-296 от 19.05.2011г. на Министъра на отбраната, издадена въз основа на законовата делегация на чл. 194, ал. 8 ЗОВСРБ е определена нормална продължителност на служебното време на военнослужещите от 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица, допустимото увеличаване на нормалната 3 продължителност на работното време и служебно време при носене на дежурство, от който максималната продължителност на служебното време при носене на дежурство не може да превишава 24 часа, а общо за един месец – 168 часа, като организацията и отчитането се извършва при сумирано изчисляване на работното време на всеки военнослужещ в часове за всяко полугодие на календарната година.