Решение № 571 от 08.11.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Ямбол, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Т.С.К. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20222330101553 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от К. Д. П. от с. Н., общ. С., обл. С. срещу Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на насерението" при Министерство на вътрешните работигр. София, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 289, 32 лв. ( след допуснатото изменение на иска и оттеглянето на същия до сумата от 300 лв.)дължимо и незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд, трансформиран в нощен за периода 05.11.2019 г.-09.07.2020 г., сумата от 64,14 лв. ( след допуснатото изменение на иска) лихва за забава от 1-во число на месеца след изтичане на тримесечния период до 07.06.2022 г. (датата на завеждане на иска), в едно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се посочва, че с влязло в сила решение на ЯРС ответникът е осъден да му заплати суми за положен извънреден труд, преизчислен като нощен за периода 27.12.2016 – 27.12.2019 год. Ищецът все още работел по служебно правоотношение в РС”ПБЗН”-гр. Ямбол, като работата била организирана на смени, от по 24-часа непрекъснати денонощни дежурства/или 12 часа/, по предварително утвърдени графици за смените. През периода 28.12.2019 – 09.07.2020 г. твърди, че е изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка от които включва полагането на нощен труд, в часовия интервал от 22.00ч. до 06.00 ч. на следващия ден, като за посочения период е отработил 50 нощни смени. Положеният от него труд следвало да се изчислява съгл. разпоредбите на чл.187, ал.5 – 6 от ЗМВР предвиждащи компенсиране на работата извън работното време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Според ищеца в действащите през процесния период Наредба № 8112з- 1

592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, което представлявало празнота в уредбата, поради което счита че следва субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, или коефициент 1.143.

Според ищеца неприлагането на тази разпоредба би довело до поставяне на държавните служители, работещи в системата на МВР в неравностойно положение спрямо другите държавни служители. Посочената празнота била налице до 09.07.2020 год., когато уредбата била осъвременена чрез въвеждане на нови текстове в чл. 187 ЗМвР, които били неотносими към материалното право, чиято защита се претендирала в настоящия процес. На осн. чл.

84,ал.1 от ЗЗД работодателят бил изпаднал в забава, поради което и се иска присъждане на лихва за забава върху главницата, законна лихва от датата на исковата молба, както и разноски в производството.

В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание и размер. Ответникът не оспорва факта на съществуването през процесния период на служебно правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР, както и че ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа, съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време.

Според ответника НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т.2 от допълнителните разпоредби на КТ независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ. Посочва, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, според който нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.

Счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Твърди, че според ЗМВРчл.187,ал.1 , нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.

Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа : 7 часа , което е равно на 1,143.

Посоченото разрешение било възприето и в решение на СЕС от 24.02.2022 год. по дело С-262/2020 год.Израз на последователността на законодателя по този въпрос било и последното изменение в ЗМвР от 11.07.2020 год., според което нормалната 2 продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период.

Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на нощния труд, като извънреден труд като неоснователна. Позовава се на ЗМВР, който прави ясно разграничение на извънреден от нощен труд. Допълнителните възнаграждение за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. Посочва, че полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед на неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Според ответника положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, поради което претенцията за заплащане на извънреден труд е неоснователна.Оспорва се и претендираната мораторна лихва с оглед неоснователността на главните вземания.

Претендират се разноски и се прави евентуално възражение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В хода на делото искът се поддържа. Подадена е молба от ищеца чрез пълномощника му адв. В. М. от АК-С., с която е предприето изменение на размера на предявените искове, като главният е намален в размер на 289, 32 лв., като за разликата над тази сума до първоначално заявената в размер на 300 лв. производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска, а акцесорният е увеличен – 64, 14 лв.

В с.з. ответника не изпраща представител, като с молба отговора на исковата молба и доказателствата към нея се поддържат, като е представена писмена защита.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че между тях е съществувало служебно правоотношение през процесния период, за длъжността „ *** “ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на РС „ПБЗН”-гр.Ямбол , както и че ищецът е полагал труд на 24-часови дежурства, вкл. и през нощта (22.00 – 06.00 часа), при сумарно тримесечно отчитане на работното време.

Към отговора на исковата молба са представени копие от кадровата справка от 29.06.2022 г. на *** К. Д. П.. Представени са още заповед на Министъра на МВР за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., за полагане на труд на официалните графици за дежурства и за времето на разположение, условията и редът на тяхното изплащане на държавни служители в МВР на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1 ЗМВР; писмо изх. № 94- НН-198 от 29.08.2011 г. на МТПС относно : увеличено заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време, което се извършвало ежемесечно; докладна записка относно проект на Наредба за реда и организацията и разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режим на дежурството, време 3 за отдих и почивките на държавните служители в МВР; справка за часове положен извънреден труд в периода от 12.2019 г. до 10.2020 г. по месеци на К. Д. П.; платежни бележки за месеци на обработка от 01.12.2019 г. – 30.09.2020 г. на *** К. Д. П. ; протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официалните празници в РСПБЗН- Ямбол за периода от м.12.2019 г. – м. 07.2020 г.; протоколи за положен труд от държавни служители, протоколи за положен труд по заповед извън работно време от държавни служители, работещи на смени в група „ОЦ“ при РДПБЗН- Ямбол по тримесечия; графици за дежурствата на служителите от група„ОЦ“ при РДПБЗН- Ямбол.

От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че на база представените от ответника Протоколи за отчитане на отработеното време между 22 ч. и 6.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници в РСПБЗН – Ямбол по тримесечия и по месеци за исковия период, и графици за дежурство на дежурните смени в РС”ПБЗН”-Ямбол за същия период, справки и платежни бележки, през процесния период ищецът е полагал труд на 24 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 30 дежурства. Нощният труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 27 часа. Допълнителното възнаграждение за положени я извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 312.67 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР. В с.з. вещото лице сочи, че, прилагайки метода на изчисления, зададен в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, с коефициентът 1,143 при изчисляване на нощните часове, се получават 27 часа, като има плащане на извънреден труд за 2 часа.

Неплатените часове са 25 часа, а размерът на възнаграждението е 289, 32 лв. Мораторната липва за периода 01.04.2020 г.-07.06.2022 г. е 64.14 лв.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и с правно основание чл.86 ЗЗД.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).

Легално определение на понятието „извънреден труд” се съдържа в чл.143 от КТ: това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд по правило е забранен. Това съдържание на понятието следва да важи и за служебните правоотношения, както приема и ответната страна.

Според действалата през исковия период редакция на чл. 187, ал. 1 ЗМВР (до изм. бр.

4

60 от 2020 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а според ал. 3, изр. 1 работното време се изчислява в работни дни – подневно, като за работещите на 8, 12 или 24часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. последно ЗМВР, преди изменението с бр. 60 от 09.07.2020 г.). При тълкуване на последната разпоредба следва да се има предвид, че часовият период от 22,00 и 6,00 ч. обхваща точно 8 часа и нощният труд изначално не би могъл да ги надвиши. Т.е. разпоредбата не определя нормалната продължителност на непрекъснатия нощен труд в рамките на една смяна, а предвижда друго-средната продължителност на работните часове при полагането на труд и през нощта.