Решение № 2363 от 21.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2363 гр. Варна, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. А. като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110101951 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от М. Д. Д. срещу „Вивус.БГ" ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на уговорката за заплащане на „такса бързо разглеждане" по Договор за кредит № ****г. поради противоречие със закона, в условията на евентуалност - поради накърняване на добрите нрави и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД за сумата от 35,16 лева, представляваща платена без основание „такса бързо разглеждане" по Договор за кредит № ****г., както и надвнесена сума от 3,91 лв. по кредита ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда - 19.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 14.08.2023г. сключил договор за потребителски кредит с „Вивус.БГ" ЕООД, въз основа на който му е отпусната сума в размер на 200 лева. Сочи, че в договора е предвидена такса за бързо разглеждане на документи в размер на 35,16 лв.

Заявява, че на 21.08.2023г. е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит, в т. ч. и така посочената такса, които възлизали общо на 242,42 лева. Поддържа, че клаузата от договора за потребителски кредит, с която е предвидено заплащането на „такса бързо разглеждане" е нищожна поради противоречието й с чл. 10а ЗПК.

В условията на евентуалност навежда доводи, че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такава се явява нищожна поради противоречието й със закона. В условията на евентуалност поддържа, че клаузата е нищожна поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Излага съображения, че клаузата е нищожна поради противоречие с чл. 10а ЗПК, който не допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Навежда доводи, че чрез цитираната уговорка се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост, поради което същата е неравноправна. Наред с това счита, че тъй като е неразбираема и не позволява на потребителя да прецени икономическите последствия от сключване на договора, тя попада в приложеното поле на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Посочва, че в случая таксата представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния 1 процент на разходите по кредита /ГПР/, което не било сторено. В този смисъл сочи наличието на нарушаване на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че посочената клауза от договора накърнява добрите нрави, тъй като чрез нея се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните, а именно - между размера на таксата и предоставената услуга, като по този начин се злепоставят интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода от кредитора. По тези съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Вивус.БГ" ЕООД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявените искове.

Потвърждава наличието на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, както и че съгласно същия ищецът е бил задължен да заплати „такса бързо разглеждане" в размер на 51.26 лева. Признава извършеното от ищцата плащане на задълженията по договора /200 лв. главница+3,35 лв. лихва и 39,07 лв. такса/. Развива подробни съображения в подкрепа на позицията си, че при сключване на договора са спазени всички специални изисквания на ЗПК и ЗПФУР, в т. ч. за предоставяне на преддоговорна информация и за сключване на договора по ясен и разбираем начин. Сочи, че оспорената клауза за такса за експресно разглеждане е възможност за потребителите да получат разглеждане на отправеното искане за сключване на договор за кредит приоритетно. Тази услуга е незадължителна, съответно за включването й в предмета на договора ищецът е изразил изрично желанието си. Кредитополучателят е имал възможността да сключи договор и да получи искания от него кредит и без тази услуга. Излага, че съгласно т. 4 от Общите условия кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от дата на получаването му. Сочи, че по искане на кредитополучателя може да му бъде предоставена услугата бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит. Заявява, че се касае за допълнителна незадължителна услуга, която гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. За посочената услуга се дължи такса, размерът на която се определя съобразно заемната сума и срока на договора. Същата е посочена в специалните условия на договора и тарифата на кредитора. Оспорва доводите за нищожност на процесната договорна клауза поради противоречие с чл. 10а ЗПК. Счита, че същата съответства на законовата възможност, уредена в чл. 10а, ал. 1 ЗПК, доколкото се касае за незадължителна допълнителна услуга, предоставянето на която зависи от волята на кредитополучателя. Същевременно, посочената услуга се предоставя преди сключване на договора, поради което не може да се приеме, че същата е свързана с усвояването и управлението на кредита. Оспорва уговорената такса да накърнява добрите нрави. Поддържа, че с оглед принципа на свободата на договаряне ищецът е изявил волята си да ползва услугата бързо разглеждане при отразената в договора цена. Сочи, че възнаграждението е дължимо за реално извършена услуга, чиято стойност е обусловена от краткото време, в което следва да бъде предоставена. Счита, че за да попадне една такса в общия разход по кредита, тя трябва да отговаря на две кумулативни условия: да се заплаща във връзка с договора за кредит и ползването на услугата да е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.

Заявява, че в случая не е налице нито едно от тези условия, тъй като таксата представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която се предоставя на кредитополучателя преди сключването на договора, няма връзка с условията и параметрите на договора за кредит и няма задължителен характер. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, 2 ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на сключен между страните договор при посочените параметри, основанията за нищожност, на които се позовава, заплащане на търсената сума. В тежест на ответника е да установи основание за задържане на сумата.

По отношение на главния иск за нищожност с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. I и III от ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК на клауза от договора за „такса бързо разглеждане":

Между страните е обявен за безспорен, а от представените по делото доказателства се установява факта, че същите са валидно обвързани от договор за кредит № ****г. за сумата от 200 лева; че по силата на договора е платил на ответника на 21.08.2023г. сумата от 242,42 лв.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е действителността на клаузата предвиждаща, заплащане на такса "за бързо разглеждане" по договора за кредит.

Видно от съдържанието на договор за кредит № ****г. в него в табличен вид е посочена сумата от 39,07 лева под формата на посочената допълнителна такса, при сума на кредита от 200 лева, и лихва за срока на кредита от 3,35 лв. и ГПР 49. 8 %. По същия на начин в представен от ответника Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит л.45-46 от делото са посочени същите суми.

С клаузата на чл. 4. 2 от ОУ към Договора е предвидено, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускането на кредит. Същата е предвидена като допълнителна, незадължителна услуга, при която на кредитополучателят се гарантира обработка на искането и отговор в срок от 15 минути от изпращането му. Посочено е, че таксата се изчислява спрямо сумата по кредита и срока на договора и се посочва в специалните условия на договора за кредит и е включен в тарифа на кредитора. Същата не е задължително условие за отпускане на кредита.

Няма спор, че като вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга процесния договор за кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143- чл.

146 ЗЗП, както и че ищеца, като кредитополучател има качеството на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).

За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.

С цитираните уговорки за дължима такса за бързо разглеждане на делото по същество прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит. Същевременно съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът 3 може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Нещо повече, в относимата уговорка на чл. 4. 2. от ОУ е предвидено, че срещу заплащане на сумата се гарантира "обработка" на искането до 15 минути от изпращането му, което неминуемо съставлява дейност по отпускане и усвояване на кредита, обхванато от императивна забрана на цитираната разпоредба на ЗПК за начисляване на допълнителни такси и комисионни.

Освен гореизложеното, конкретните престации, за които са начислени допълнитените такси са изцяло насочени към събирането на дълга и възможността за неговото увеличаване чрез отпускане на допълнителни суми, което е изцяло в интерес на кредитора и се намира в колизия със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С тази такса кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга, която да е предоставена срещу дължимостта на посочената сума, още повече, че не е установена разликата между обикновеното и приоритетно разглеждане на документите.

Предвид изложеното, посочената клауза от договора за кредит за „такса за бързо разглеждане“ е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, поради противоречието им с нормата с повелителен характер на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.