Решение № 366 от 29.04.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 920/2024
- Вид
- Решение № 366
- Подписан
- 29.04.2024
- Състав
- Петя Христова Манова
Други актове по делото
- Протоколно определение № 611 от 23.04.2024 · Петя Христова Манова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- Член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 ал.1, 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10 ал.1, 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 366 гр. Сливен, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20242230100920 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 415 ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че М. К. Ж. е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от нея данни, служител на дружеството се е свързал с нея на посочения телефон, като ответницата е потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи кредит в размер на 1500.00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответницата е изпратен на посочената от нея електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същата е потвърдила сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3010392/08.04.2022 г. и желаната сума й е била преведена чрез системата Е-рау и получена от същата на каса на партньорски офис на „Изипей” АД.
Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит, на ответницата е предоставена преддоговорна информация, като същата се е запознала и е приела Общите условия на предлагания й кредит, като е потвърдила и получила на посочения от нея e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”.
Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС” е поело задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна 1 лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 08.05.2022, 08.06.2022, 08.07.2022, 08.08.2022, 08.09.2022, 08.11.2022, 08.12.2022, 08.01.2023, 08.02.2023, 08.03.2023, 08.04.2023, 08.05.2023 г.
Вноските с падежи съответно на 08.05.2022, 08.06.2022, 08.07.2022, 08.09.2022, 08.11.2022, 08.12.2022 и 08.01.2023 г. са погасени изцяло.
Съгласно т. 5 от сключения Договор за кредит, КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ има възможност да заплати само дължимата за периода лихва и да продължи срока на договора за нов период, дълъг колкото първоначалния такъв. В конкретния случай длъжникът е направил лихвено плащане по вноска с падеж 08.08.2022 г., като крайният срок на договора се е удължил до 08.05.2023 г. Вноската с падеж 08.02.2023 г. е погасена частично, като извън плащането е останала дължима главницата до пълния й размер.
Към дата 15.11.2023 г. Кредитополучателят не е погасил нито една от останалите вноски по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 08.03.2023, 08.04.2023 и 08.05.2023 г.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД, М. К. Ж. дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 39.84 лв.
Предвид възникналото задължение, ищцовото дружество е предприело действия за събиране на дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По повод на нея е било образувано ЧГД № 4871/2023 г. по описа на РС Сливен, по което е била издадена заповед за изпълнение против длъжника и ответник по настоящия иск. В законоустановения срок от ответника е депозирано възражение.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника М. К. Ж., че дължи на „КРЕДИТ ИНС“ АД, както следва:
- Сумата от 481,50 лв. /четиристотин осемдесет и един лева и петдесет стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № Д3010392/08.04.2022 г.;
- Сумата от 135.00 лв. /сто тридесет и пет лева/ - договорна лихва за периода 08.02.2023 г. - 08.05.2023 г.;
- Сумата от 39.84 лв. /тридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ - законна лихва за забава за периода 09.02.2023 г. - 15.11.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, до окончателното заплащане на главницата.
Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата чрез процесуален представител адв. Н. М., който счита предявения иск за неоснователен и 2 недоказан.
Сочи, че на 08.04.2022 г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит ,,ЕКСТРА“№ Д3010392/08.04.2022 г., по силата на който е получила в собственост сумата от 1500.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 36.00 % и ГПР в размер на 49.70 %, при срок на кредита от 12 месечни вноски. Съгласно чл.4 от Договора е следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредитодателя дружество, с цел да бъде обезпечен сключеният договор. По сключения Договор за поръчителство, следвало да заплати сумата от 1080.00 лева, включена в падежната месечна вноска.
Твърди, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода редакция.
Счита, че процесният договор за потребителски кредит попада в полето на ЗКП, от което следва, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби.
Счита Договора за потребителски кредит сключен с „Кредит Инс“ АД за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК. Не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК, договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договора за потребителски кредит сключен с „Кредит Инс“ АД е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му.
Процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
В погасителния план като обща сума, която следва да бъде върната е посочена сумата 3120.00 лв., която включва отпуснатия кредит, 540.00лв. - лихва, 1080.00 лв. сума на гаранция, при лихвен процент - 36.00%. Посочено е, че ГПР е 49.70%, но не е ясно същия от какво се формира. В общата сума е включено допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 1080.00 лв. Според чл.4 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от одобрено от Кредитодателя дружество, за което кредитополучателят заплаща вноски в горепосочения общ размер 1080.00 лв., като сумата представляваща гаранция, не е включена в ГПР. Тази сума несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19. ал.1 ЗПК.
Счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез 3 предвиждане на вноски за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано е допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19. ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора.
Предвид изложеното се моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения от „КРЕДИТ ИНС“ АД против М. К. Ж., че сключеният между тях Договор за потребителски кредит ,,ЕКСТРА“ № Д3010392/08.04.2022 г. е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 10. ал. 1 и 2 от ЗПК и чл. 11 ал.1 т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, във вр. чл. 26. ал. 1 предл. трето от ЗЗД.
Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения от дружеството гарант против М. К. Ж., че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство, е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Претендира разноските по делото.
Прави възражение за прекомерност възнаграждение в исковото производство. на юрисконсултското
/адвокатското/
В с.з. ищцовото дружество редовно призовано, не изпраща представител. Депозирана е молба от процесуален представител, в която моли да се даде ход на делото и същото да се разгледа в отсъствието на представител от тяхна страна. Поддържа изцяло исковата молба на основанията подробно изложени в нея. Няма възражения по проекто-доклада. Излага съображения с оглед възраженията направени от процесуалния представител на ответната страна в отговора на исковата молба. По същество моли съда да уважи исковата молба като основателна и доказана. Претендира направените в настоящото и заповедното производство разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.
В с.з. ответникът М. К. Ж., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Депозирано е становище от процесуален представител, с което уведомява съда, че е в невъзможност да се яви в с.з. Моли да се даде ход на делото. Поддържа отговора на исковата молба. Няма възражения по проекто-доклада. Няма въпроси към вещото лице, моли да се приеме експертизата. Счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен, като излага аргументи в тази насока.
Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения от ищцовото дружество против ответницата иск, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 10 ал.1, 2 от ЗПК и чл. 11 ал.1 т.9, 10 и 11 от ЗПК, във вр. с чл. 26 ал.1 предл. трето от ЗЗД. Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения от дружеството гарант против ответницата, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство е 4 нищожен на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД. Претендира разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 08.04.2022 г. между Кредит Инс АД и ответницата М. К. Ж. есключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3010392, по силата на който е отпусната сумата в размер на 1500 лева, със срок на издължаване 15 месеца с размер на вноската 260 лева, от които 125 лева главница, 45 лева лихва и 90 лева сума за гаранция.при годишен лихвен процент 36% и ГПР 49.7%
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е видно, че при формиране на ГПР по договора са включени разходите за лихви.
Сумата от 1080 лева, представляваща възнаграждение на гаранта, не е включена в ГПР по договора. Ако се включи в ГПР по договора, то същият би се увеличил до 357%.
Вещото лице сочи, че ответницата е направила плащания по Договора за кредит в общ размер от 1571,50 лева, от които главница – 1018,50 лева, договорна лихва – 450 лева, законна лихва по вноска – 103,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
Разпечатката съдържа 45 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97f54971-95d6-47b8-9610-615f1a4c6eee