Решение № 4200 от 26.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 989/2022
- Вид
- Решение № 4200
- Подписан
- 26.07.2023
- Състав
- Анелия Маркова, Георги Стоев, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл.147, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 100 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 110 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.193 · Закон за задълженията и договорите
- чл.193, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.193, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 194 · Закон за задълженията и договорите
- чл.194, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.195 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 195, ал.1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.195, ал.1 и ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.197 · Закон за задълженията и договорите
- чл.197, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.21 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.163 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 4200 гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100500989 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.
С решение № 20062208 от 09.03.2021 г. по гр.д.№ 15982 по описа за 2015 г. на СРС, Първо ГО, 48 състав се: ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. В. И. и В. Б. П., срещу „К. С.Х.“ ЕООД, конститутивен иск с правно основание чл.
195, ал.1, пр. 2 ЗЗД за намаляване на продажната цена от 37 500 евро със сумата 3200 евро, поради недостатъци в закупения от ответника недвижим имот – апартамент № 22, находящ се в гр.София, ж.к. „******* Димитър“, улица „******* с площ 46,30 кв.м;
ОСЪЖДА И. В. И. и В. Б. П., да заплатят на „К. С.Х.“ ЕООД, по предявения насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.200, ал.1 ЗЗД сумата от 3200 евро, представляваща неплатен остатък от продажна цена по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, том VIII, рег.
№ 20928, дело № 1204/2012 г., ведно със законната лихва от 28.03.2016 г. до окончателното плащане на вземането.
В тежест на първоначалните ищци са възложени разноските.
1
Постъпила е въззивна жалба /де факто две въззивни жалби от различни процесуални представители/ на И. В. И. и В. Б. П., ищци по първоначалния иск и ответници по насрещния иск.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение. Сочат, че неправилно СРС бил приел, че момента на предаване на владението е установен от свидетелските показания. Твърди, че същите били съмнителни. Считат, че за датата на предаване на владението следва да се има предвид датата на издаване на разрешението за ползване – 29.10.2014 г., а не м.март 2013 г., както бил приел СРС. Именно от този момент жилището имало характер на вещ по смисъла на чл.193 ЗЗД. Твърди се, че били уведомили строителя с нот.покана от 12.02.2015 г. за констатираните от тях недостатъци. Следвало да се има предвид, че ищците нямат специални познания, за да преценят качеството на строителството. Затова неправилен бил извода на СРС, че вземанията са погасени с едногодишна давност по чл.195 ЗЗД. Твърди се, че по делото били установени скритите недостатъци на жилището, което пречело на неговото нормално обитаване. Не споделят извода на СРС, че не се касае до скрити недостатъци. Не споделят извода на СРС, че същите можели да бъдат установени още към момента на закупуване на жилището, както и, че по арг. на чл.193, ал.2 ЗЗД продавачът не следва да отговаря за тях. Не споделят и извода на СРС, че недостатъците не намаляват съществено стойността на жилището и годността му за обикновено ползване.
СРС се бил позовал на оспорено от ищците заключение и при отказ да се допусне повторно експертно обследване, както и да се приемат писмени доказателства. Твърдят, че били обзавели жилището и го ползвали от жилищна нужда и невъзможност да закупят друго годно за живеене жилище.
По отношение на предявения насрещен иск излагат становище за неговата недоказаност. Наред с това СРС не се бил съобразил с направеното в отговора по насрещния иск възражение за недостатъци на предадената вещ. Сочи, че това възражение било доказано за сумата в размер на 2 529,64 лв. с ДДС.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което претенциите на ищците по чл.195, ал.1,предл.2 ЗЗД да бъдат уважени, а насрещният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
2
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника /пред СРС/- „К.
С.Х.“ ЕООД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Счита, че въззивниците смесват отговорността по чл.195, ал.1,предл.2 ЗЗД с тази по чл.163 ЗУТ.
Относно разграничаването на тези два вида отговорност се позовават на ТР № 88 от 28.02.1984 г на ОСГК на ВС и ТР № 54 от 23.06.1986 г. по гр.д.№ 21/86 г. на ОСГК на ВКС. С оглед избора на ищците да предявят иск по чл.195, ал.1 ЗЗД били приложими правилата на ЗЗД, а не на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове за неговото приложение. Счита, че обжалваното решение е съобразено с трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която в хипотезата на чл.195 ЗЗД предаването на владението било материално действие по изпълнение на договора. Съгласно т.3 от ТР 54/86 на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение от недостатъците на вещта на договорно основание се погасяват с изтичането на сроковете по чл.197 ЗЗД или гаранционните срокове, които са независими едни от други. Срокът започвал да тече от предаването на вещта и изтичал в определения от закона момент.
Счита, че при постановяване на решението не са допуснати сочените от въззивниците нарушения на процесуалния закон досежно допускане и обсъждане на доказателствата. Сочи, че събирането на нови писмени доказателства било преклудирано по арг. от чл.147, ал.2 ГПК. Относно насрещния иск се излагат доводи, че същият е доказан по основание и размер.
Относно довода на въззивниците, че СРС не се бил произнесъл по възражението им за прихващане на сума, представляваща разходи за ремонт на недостатъци, намират че следва да се има предвид, че иска по чл.195, ал.1 ЗЗД е приет за неоснователен. Освен това не твърдели да са извършили ремонт, нито били ангажирани доказателства да са направили разходи.
Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За първоинстанционното решение въззивниците са били уведомени на 07.05.2021 година.
Въззивната жалба е подадена на 20.05.2021 година, следователно възивната жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба се явява допустима .
3
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка настоящата инстанция, приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
Налице е изрично произнасяне от страна на ВКС с определение № 25 от 17.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 4206 по описа за 2017 г. на ВКС, Четвърто ГО.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл по иска по чл.195, ал.1, предл.2 ЗЗД, СРС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Предвид нормата на чл.193 ЗЗД и чл. 194 ЗЗД, както и Тълкувателно решение № 40 от 30.06.1986 г., постановено по гр. д. № 56/1985 г., ОСГК на ВС, явни били тези недостатъци, които били установими при обикновен преглед на вещта, а скрити недостатъци били тези, които се появяват впоследствие, както и тези, които не са могли да бъдат забелязани при обикновения преглед.
Отговорността на продавача за недостатъци и способите за правна защита на купувача били уредени в чл.193 и сл. ЗЗД. При продажба на вещи с недостатъци съгласно чл.195, ал.1 и ал.3 ЗЗД купувачът разполагал с няколко алтернативно уредени възможности, между които било налице право на избор: да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. В случая с депозираната искова молба ищецът бил упражнил своя избор в рамките на регламентираното в чл.195, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. с чл.193, ал.1 ЗЗД право да задържи вещта и да иска намаляване на цената.
Правото на купувача да иска намаляване на цената на закупения от него имот по същество представлявало способ за установяване на равновесие между двете насрещни престации по договора за покупко-продажба (между действителната пазарна цена на продадения имот с недостатъци и уговорената за този имот продажна цена). При известни на купувачите 4 недостатъци на закупуваната вещ, било логично договорената между страните по сделката продажна цена на тази вещ да бъде съобразена с факта, че недостатъците намаляват действителната стойност на вещта, поради което и на основание чл.193, ал.2 ЗЗД, продавачът не отговарял за тези недостатъци като СРС се е позовал на Решение № 568/18.06.2009 г., по гр. д. № 465/2008 г. на ВКС, I ГО.
При така събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извод, че твърдените недостатъци /с изключение на напукванията по гипсокартона/ нямат характер на скрити такива за купувачите, доколкото същите могли да бъдат възприети при обикновения оглед на вещта.
Установило се, че за имота е издаден Акт обр. 15 на 27.06.2012 г., а страните били в облигационни отношения по повод процесния имот към м. октомври 2012 г., когато между тях бил сключен предварителен договор и купувачите били напълно наясно с извършваните в имота довършителни действия. В хода на делото се установило също, че владението върху имота било предадено на ищците през м. март 2013 г., откогато те имали неограничен достъп до него.
Ето защо, съдът е приел, че част от релевираните недостатъци /напр. неправилно изпълнени наклони на терасата, неизпълнените външни первази на прозорците, липсваща вратата между кухнята и антрето/ са съществували още към момента на закупуване на имота и могло да бъдат установени при обикновен преглед, поради което същите били известни на купувачите, а по арг. от чл.193, ал. 2 ЗЗД продавачът не отговарял за тях.
На следващо място, за да се уважи искът, следвало да се касае за недостатъци, които съществено намаляват цената на вещта или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление /арг. чл.193 ЗЗД/, а не до всеки един открит недостатък. Преценката дали цената се намалява съществено била винаги конкретна, в зависимост от вида на вещта и от уговореното между страните. Съдът е достигнал до извод, че в случая установените недостатъци на процесния имот не са такива, които намаляват съществено цената на имота по смисъла на чл. 193, ал. 1 33Д, доколкото в заключението на вещото лице по повторната СТЕ се сочело, че стойността за отремонтирането на всички недостатъци /в т.ч. и такива, които са били известни на купувачите още към момента на покупката/ възлизала на 2529,64 лв. Посочената стойност се равнявала едва на 3,45 % от уговорената 5 продажна цена в общ размер на 37500 евро, което не било съществено намаление на цената, а от друга страна не се възпрепятствала годността на вещта за обикновено ползване. Установено било, че ищците и към момента живеят в апартамента, както и били обзавели процесното жилище, което било видно от приетата съдебно-техническа експертиза и събраните гласни доказателства.
Законодателят вменявал в задължение на купувача, след получаване на стоката да прегледа последната и в случай на откриване на недостатъци явни или скрити незабавно да уведоми продавача за тях. В този смисъл била и разпоредбата на чл.194, ал.1 ЗЗД, съгласно която, след като приеме вещта, купувачът трябвало да я прегледа в течение на времето, което било обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смятала за одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. От представените по делото доказателства не се установило ищците да са уведомили ответника незабавно за забелязани недостатъци на вещта /същите били влезли във владение на имота през м. март 2013 г., респ. били връчили нотариална покана на ответника едва през м. март 2015 г., т.е. две години по-късно/, поради което съдът е приел, че за ищците са настъпили последиците, отразени в разпоредбата на чл. 194, изр. 2 ЗЗД, т.е. същите били одобрили вещта.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на заявената от ищците претенция, СРС се е позовал на чл.197, ал.1 ЗЗД, съгласно който исковете на купувача по чл. 195 се погасявали с изтичане на една година при продажбата на недвижими имоти, а в случай, че продавачът съзнателно е премълчал недостатъка в тригодишен срок, който срок започвал да тече от предаването на вещта. Цитираната разпоредба се явявала специална по отношение на общите разпоредби за давностните срокове по чл. 110 и сл. ЗЗД. Като се е позовал на приетото вече, че имотът е предаден на ответниците месец март 2013 г., а исковата молба е подадена на 25.03.2015 г., СРС е приел че предвиденият в закона едногодишен срок е изтекъл. Затова и заявеното възражение за изтекла погасителна давност се явява основателно.
Разпечатката съдържа 48 от 120 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97f4c76b-7adf-4db4-acf1-8e8085576988