Решение № 573 от 10.06.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 573

Гр.Пловдив, 10.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав на 29.05. две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Анна Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

Иван Анастасов

При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№422/ 2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

Производство по реда на чл.

258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. **** чрез юр.Т.К. против решение № 436/23.10.2019 г., постановено по гр. дело № 2619/2018г. по описа на Асеновградски районен съд, 4 гр. състав, с което се отхвърлят предявените искове за признаване за установено вземането му по отношение на Л.З.А. ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр. **** по заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. 1969/2018г на АРС в размер на

589лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането и 169,44 лв. лихва за забава уговорена в договора за периода от 21.09.2015г до 07.08.2018г., дължими по договор за потребителски кредит СREX-11408677, сключен с Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, с падеж на задължението -20.08.2016 г., цедирано на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с договор за цесия от 10.01.2017 г.

Жалбоподателят

„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД моли съда да отмени решението на районния съд по съображения изложени в жалбата и вместо него а постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Л.З.А. ЕГН ********** чрез особения си представител адв.Б.М. - счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на съда. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, тъй като в нарушение на материалния и процесуалния закон първоинстанционния съд е приел, че длъжникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от стана на първоначалния кредитор/цедента/ Париба Пърсънъл Файненс ЕАД на цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД – нито преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, нито в рамките на исковото производство, а същото е връчено на назначения й особен представител, поради което е приел, че не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия и тя не е произвела действие по отношение на длъжника. Счита, че за редовността връчването на уведомление на особен представител е важно да е спазена процурата за уведомяване по ГПК. Позовава се на трайната съдебна практика и решение №198/18.01.2019 г. по т.д.№193/2018 г. на ВКС, 1 ГО. Счита, че в хода на висящ исков процес връчването на съобщения до отвеника се извършва по правилата на чл.37 и сл. ГПК. Когато ответникът не е открит на постоянния и натоящия си адрес и не е установено да полага труд по трудово правоотношение или да осъществява стопанска дейност като търговец, са налице предпоставките за залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, и след изтичане на двуседмичния срок по ал.2, съобщението до него се счита за редовно връчено.

В отговора на особения представител на въззиваемата Л.А. се оспорва основателността на въззивната жалба. Не оспорва, че може уведомлението за извършената цесия да бъде връчено на длъжника ведно с книжата, приложени с исковата молба, но счита, че не могат да се връчат на особения представител, тъй като той не е назначен от страната, която представлява, а от съда; че връчването на особен представител не е връчване на ответника, поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на представителя, които да доведат до знанието на длъжника за цесията. Позовава се на т.6 и т.7 от ТР №6/6.11.2013 г. по т.д.№6/2012 г., където е казано, че таксата по делото при обжалване се дължи от страната, а не от назначения особения представител, тъй като той не упражнява свои процесуални права, а на страната, която представлява.

ПОС не възприема за относима цитираната от въззиваемия съд.практика по ТР 6/2013 г., тъй като не може да се прави аналогия между дължима ДТ от страната и връчване на книжа по делото, тъй като не може да се смесва материалното задължение с процесуалното, както не може да бъде осъден представителя на страната по делото за задълженията на представлявания.

Първоинстанционния съд е приел, че уведомлението за цесия, направено на особения представител на страната, не може да се приравни на уведомяване на длъжника поради това, че представителството на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуално представителство по конкретното дело и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания.

По спорните въпроси в жалбата и отговора, ПОС намира следното:

Видно от приложеното заповедно производство по ч.гр.д.1969/2018 г. на АРС, заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата при условията на чл47,ал.5 ГПК.

Не се спори по делото, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на дължника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложние към ИМ, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане с оглед императивното правило на чл.235,ал.3 ГПК.В тази насока е и съд.практика на ВКС- р.№78/9.7.2014 г. на ВКС по т.д.№2352/2013 г. 2ТО.

От приетата по делото справка /л.31/ Л.З. има постоянен и настоящ адрес *** от 2013 г., но призовката по делото се е върнала с отбелязване от дл.лице, че въпреки многократното търсене не е открита на този адрес, както и няма лице, което да получи съобщението; на същата не е връчено съобщение и по месторабота в „****“ООД, поради което й е назначен особен представител на осн.чл.47,ал.6 ГПК.

Съгласно съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК: р. №198/18.1.2019 г. по т.д.№193/2018 г. на ВКС,1ГО,р.148/02.12.2016 г по т.д.№2072/2015 г. на ВКС,1 ГО, р.№23/3.5.2017 г. по г.д.№60208/2016 г. на ВКС,2 ГО, която се възприема и от настоящата инстанция - връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Ето защо ПОС намира, че изходящото от цедента уведомление, приложено към ИМ на цесионера е достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгл.чл.99,ал.1 пр.1 ЗЗД, с което прехвъляното на вземането е породило действие за длъжника на осн.чл.99,ал.4 ЗЗД.

По същество:

От предеставения договор за кредит от 20.08.2015 г. е видно, че е сключен между БНП Париба Пърсънъл Фейненс и Л. А. за сумата 589 лв., кредитът е отпуснат за закупуване на хладилник Индезит за срок от 1 година, платим на равни месечни вноски, с месечна погасителна вноска от 57,19 лв., и ГПР – 33,45%. Падежът на всички вноски е до 20.08.2016 г. По делото е приета ССЕ, изпълнена от в.л.А. Д. – заключение от 28,08,2019 г., неоспорено от страните и което съдът възприема като компетентно изготвено, от което се установява, че процесният договор за кредит от 20.08.2015 г., е заведен в счетоводството на БНП Париба Пърсънъл Фейненс С А, клон България и осчетоводена фактура с № **********/25.08.2015г на стойност 589лв, която е заплатена на доставчика ПУЛСАР ЕООД т кредитодателя, както и че до датата на прехвърляне на вземането – 10.01.2017г. в БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД няма постъпили плащания по договор за потребителски кредит CREX-11408677, такива не са отразени и при Фронтекс

Интернешънъл ЕАД след прехвърлянето на вземането -10.01.2017г. В.л. е изчислило, че към датата на подаване на заявлението в съда, задължението по договора за кредит е в размер на 589лв. –главница и лихва за забава за периода 21.09.2015г до 07.08.2018г. в размер на 169,44лв., в който размер исковете са основателни и следва да се уважат.

Изложеното налага извода, че решението на районния съд следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което уважи този иск в казания размер.

С оглед изхода на делото въззиваемият има право на разноски. В производството по иска с пр.осн.чл.422 ГПК пред РС ищецът е направил разноски за ДТ -75 лв., 300 лв. за особен представител на ответницата и 150лв. за в.л. или общо сумата 525 лв. за първа инстанция, а пред ПОС – 25 лв.ДТ,300 лв.- за особен представител и 150 лв.юр.възнаграждение –общо 475 лв.втора инстанция, както и разноски в заповедното производство в размер на 75лв./ДТ 25 лв. и юрисконсулско възнаграждение -50 лв./Или всичко разноски - 1075 лв.

Воден от горното съдът

Р

Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 436/23.10.2019 г., постановено по гр. дело № 2619/2018г. по описа на Асеновградски районен съд, 4 гр. състав, с което се отхвърлят предявените искове на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. **** за признаване за установено вземането му по отношение на Л.З.А. ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр. **** по заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. 1969/2018г на АРС в размер на

589лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането и 169,44 лв. лихва за забава уговорена в договора за периода от 21.09.2015г до 07.08.2018г., дължими по договор за потребителски кредит СREX-11408677, сключен с Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, с падеж на задължението -20.08.2016 г., цедирано на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с договор за цесия от 10.01.2017 г. и вместо него постановява: ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.З.А. ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр. **** дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. **** следните суми по заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. 1969/2018г на АРС : сумата 589лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането и сумата169,44 лв.- лихва за забава уговорена в договора за периода от 21.09.2015г до 07.08.2018г., дължими по договор за потребителски кредит СREX-11408677, сключен с Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, с падеж на задължението -20.08.2016 г., цедирано на

ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с договор за цесия от 10.01.2017 г.

ОСЪЖДА Л.З.А. ЕГН **********да заплати на „ФРОНТЕКС

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. **** сумата

1075 лв. разноски направени в заповедното производство по по ч.гр.д. № 1969/2019 г. на Районен съд-Асеновград и в исковото производство – за две инстанции.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1.

2.