Решение № 2 от 08.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№2 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20231001000663 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Форс комерс“ ЕООД, с която обжалва изцяло решение № 260 243 от 17.02.2023 г., постановено по т. д. № 920/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 19 състав, с което съдът е осъдил „Форс комерс“ ЕООД да заплати на Д. О. Д., като наследник на О. Д. Д., сумата от 47 406.98 лева по иск с правно основание чл.125, ал. 3 ТЗ, предявен като частичен от пълния размер от 228 000 лв., представляваща имуществена равностойност на наследствени дружествени дялове, притежавани от наследодателя на ищеца О. Д. Д. (починал на ******** година) по счетоводен баланс към 30.04.2019 година, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 17.05.2019 година до окончателното заплащане; отхвърлил е като неоснователни и недоказани предявените от „Форс комерс“ ЕООД обективно съединени в условията на евентуалност насрещни искове, а именно главен насрещен иск с правна квалификация чл. 145 от ЗЗД за осъждане на Д. О. Д., като наследник на О. Д. Д. да заплати сумата от 128 050 лева, получена от наследодателя О. Д. Д. като управител въз основа на мандатно правоотношение и свързани с дейността на дружеството, но неотчетени и невъзстановени от същия, и евентуален насрещен иск за неоснователно обогатяване по чл.

55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД - получаване от наследодателя на ищеца на парична сума без основание в размер на 128 050 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на насрещната искова молба до окончателното заплащане; осъдил е „Форс комерс“ ЕООД , на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК да заплати на Д. О. Д. направените от него съдебни 1 разноски в производството по делото в размер на 3 864.20 лева и е осъдил „Форс комерс“ ЕООД да заплати на адвокат Р. Ц. П., адвокатско възнаграждение в размер на 6 943.21 лева.

В жалбата са инвокирани доводи за неправилност на постановеното решение, свързани с неправилни изводи на първоинстанционния съд по отношение на съществуването на вземане на дружеството към починалия съдружник, както и неправилно възприемане на заключенията на изготвените експертизи. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че по първоначалния иск такова вземане съществува, предвид изготвените заключения, но излагайки мотиви по насрещния иск същият приема обратното, че такова вземане не съществува. В тази връзка прави анализ на заключенията на вещите лица и твърди, че е абсурдно при изчисляването на размера на дела на починалия съдружник в активите да бъдат включени вземания към същия, а при произнасянето по предявеният насрещен иск съдът да приема, че такова вземане не съществува. Твърди, че от заключенията на експертизите безспорно е установено, че дружеството има редовно водено счетоводство. В тази връзка цитира решения на ВКС по т. д. № 2 602/19 г., в който случай е разгледана претенция за направени от дружеството разходи за лечение на починал съдружник. Твърди, че съдът не е разгледал направеното възражение, че дружеството следва като задължено лице за внасяне на данък при източника да удържи 5% от сумата преди изплащането на наследника. Оспорва решението в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният главен насрещен иск, като твърди, че изводите на съда относно наличието на основание за тегленето на суми и същите са използване за цели на дружеството. В тази връзка твърди, че от доказателствата по делото е установено тегленето на сумите, липсата на заприходяване на каса, както и по делото не са ангажирани доказателства за извършени плащания от починалия съдружник на задължения на дружеството. С оглед на изложеното твърди, че предявеният насрещен иск следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл.284 от ЗЗД, а второ изтеглените и не отчетени и не заприходени суми представляват нанесена вреда на дружеството, поради което предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл.145 от ТЗ. Твърди, че поддържа и второто основание на предявеният иск като такъв по чл.55, ал.1 от ЗЗД и тази връзка цитирана практика на ВКС по отношение на обстоятелствата, които следва да установяват в процеса страните по така предявен иск. Прави анализ на събраните доказателства и твърди, че предявеният насрещен иск е установен по своето основание и размер, поради което смята, че същият следва да бъде уважен. Твърди, че вещото лице не е установило плащания в брой, поради което защитната теза на ищеца по главния иск за съществуването на „черна каса“ от която са изплащани допълнителни възнаграждения на работниците и служителите е неоснователна и неподкрепена с доказателства. Твърди, че съдът не е обсъдил изцяло всички събрани по делото доказателства, вкл. и в цялост свидетелските показания, поради което е направил необосновани изводи. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното и вместо него постанови ново, с което да уважи предявеният насрещен иск. В случай, че съдът приеме, че насрещния иск е неоснователен и се потвърди атакуваното в тази част то моли съда да постанови решение, с което да отмени решението по първоначалния иск. Претендират разноски за двете инстанции.

2

Въззиваемата страна Д. О. Д. оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че решението е допустимо, правилно, обосновано и не са нарушени процесуални правила.

Твърди, че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е допуснал твърдяното процесуално нарушение. Твърди, че правилно не е кредитира част от заключенията на експертизите, както и правилно е приел, че самото счетоводно записване не е безспорно доказателства за съществуването на задължения. Твърди, че ответникът не е възразил по доклада по делото и дадената от съда правна квалификация, както и че правилно и законосъобразно е отхвърлил предявеният насрещен иск. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски.

С частна жалба „Форс комерс“ ЕООД оспорва определение № 261 259 от 22.06.23 г., постановено по т. д. № 920/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение в частта, в която съдът е отказал да измени атакуваното решение в частта за разноските. Твърди, че дружеството не е дало повод за завеждане на иска, управителя е разпоредил изготвянето на междинен баланс, но ищецът е завел иска си преди неговото фактическо изготвяне. Твърди, че дружеството е имало намерения да изплати дела на починалия съдружник, както и че не се е разпореждало с имотите негова собственост. Прави анализ на момента на сключването на договора за правна помощ и цената на предявеният иск към този момент Твърди, че неоснователен е извода на съда, че при липса на договор за правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Твърди, че дори да си приеме, че сключения договор включва и насрещния иск, то съдът неправилно е изчислил размера на дължимото възнаграждение по чл.7 от Наредбата. Моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да не се присъждат на насрещната страна разноски.

Ответникът по частната жалба оспорва същата. Твърди, че наведеното твърдение за липса на анекси и необходимостта от съобразяване от страна съда с датата на сключването на договора за правна помощ е неоснователно. Твърди, че при такъв договор възнаграждението се дължи към момента на приключване на производството пред съответната инстанция Ето защо моли съда да постанови определение, с което да остави без уважение подадената частна жалба.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 260 243 от 17.02.2023 г., постановено по т. д. № 920/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 19 състав, с което съдът е осъдил „Форс комерс“ ЕООД да заплати на Д. О. Д., като наследник на О. Д. Д., сумата от 47 406.98 лева по иск с правно основание чл.125, ал. 3 ТЗ, предявен като частичен от пълния размер от 228 000 лв., представляваща имуществена равностойност на наследствени дружествени дялове, притежавани от наследодателя на ищеца О. Д. Д. (починал на ******** година) по счетоводен баланс към 30.04.2019 година, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 17.05.2019 година до окончателното заплащане; отхвърлил е като неоснователни и недоказани предявените от „Форс комерс“ ЕООД обективно съединени в условията на евентуалност насрещни искове, а именно главен насрещен иск с правна 3 квалификация чл. 145 от ЗЗД за осъждане на Д. О. Д., като наследник на О. Д. Д. да заплати сумата от 128 050 лева, получена от наследодателя О. Д. Д. като управител въз основа на мандатно правоотношение и свързани с дейността на дружеството, но неотчетени и невъзстановени от същия, и евентуален насрещен иск за неоснователно обогатяване по чл.

55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД - получаване от наследодателя на ищеца на парична сума без основание в размер на 128 050 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на насрещната искова молба до окончателното заплащане; осъдил е „Форс комерс“ ЕООД , на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК да заплати на Д. О. Д. направените от него съдебни разноски в производството по делото в размер на 3 864.20 лева и е осъдил „Форс комерс“ ЕООД да заплати на адвокат Р. Ц. П., адвокатско възнаграждение в размер на 6 943.21 лева.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 261 259 от 22.06.23 г., постановено по т. д. № 920/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение съдът е оставил без уважение искането на „Форс комерс“ ЕООД за изменение на решение № 260 243 от 17.02.2023 г., постановено по т. д. № 920/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 19 състав в частта за разноските.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът Д. Д. Д. е наследник на О. Д. Д., бивш съдружник в ответното дружество и управител, починал на ******** г.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че О. Д. е притежавал 250 дружествени дяла - 50 % от капитала на дружеството.

От заключението на назначената и изслушана пред първоинстанционния съд ССЕ се установява, че окончателния размер на наследствения дял, след облагане е сумата от 44 957.79 лв., размерът на разпределената печалба/дивидент за 2018 г. представлява сумата от 266 000 лв., която без начисления данък е сумата от 252 700 лв. В заключението си вещото лице е отразило, че съгласно справка за извършените плащания дружеството е внесло на 22.01.19 г. сумата от 189.99 лв., а на 11.02.19 г. сумата от 13 110.01 лв., което представлява начисления данък върху дивидента, както и че сумите изтеглени от О. Д. няма представени ПКО и квитанции от осчетоводяване, както и че към 01.10.2018 г. наличните парични средства на каса са били в размер на 200 138.36 лв. При извършената проверка на счетоводството на дружеството вещото лице е констатирало, че сумите изтеглени от О. Д. не са заприходени на каса, а са осчетоводени като дадени на собственика, а тези изтеглени от С. Ц. са заприходени в касата и чрез тях са плащани задължения на дружеството, както и че след 13.04.2019 г. е налице теглене от банковата сметка на дружеството, подписана от двамата управители в размер на 5 000 лв. След извършената проверка вещото лице дава заключение, че счетоводството на дружеството е водено редовно, съгласно изискванията на 4