Определение № 6012 от 16.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6012 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501561 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по повод подадена от Еднолично адв. дружество „Д.М.“- чрез адв.

Д. М.- лично и като пълномощник на Д. Д. Г. /ищец по делото/, частна жалба срещу Определение от 14.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 64790/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 165 състав, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на ищеца и адв.- пълномощника му за изменение на постановеното на 10.12.2025 г. решение в частта за разноските- чрез присъждането на държавна такса от 100 лв. и адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в размер на 480 лв. Жалбоподателите молят да бъде постановена отмяна на обжалваното определение по чл.248 ГПК като неправилно.

Софийски градски съд, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

С постановеното на 10.12.2025 г. по гр.д.№ 64790/ 2023 г. на СРС, ГО, 165 състав, решение е уважен предявен от Д. Д. Г. срещу „Макроадванс“ АД установителен иск, като е прогласена недействителността на разпоредбата на чл.10 от сключен помежду им Договор за потребителски кредит № 126197/ 25.03.2021 г., предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставяне в срок на обезпечение, поради противоречие със закона по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, и е отхвърлен предявен от Д. Д. Г. срещу „Макроадванс“ АД иск по чл.55, ал.1, езр.3 ЗЗД за присъждане на сумата 20.63 лв., частично от сумата 297 лв., представляваща недължимо платена неустойка за непредоставяне в срок на договорно обезпечение по цитирания по- горе договор, като неоснователен- поради извършено в хода на процеса плащане. Разноски с цитираното решение не са присъдени, при изложени от първоинстанционния съд мотиви, че в случая липсват доказателства за отправена до ответника покана да възстанови неправомерно полученото, както и доказателства същият да е претендирал изпълнение от ищеца преди съдебното сезиране, като са изложени и съображения за извършена от ищеца злоупотреба с процесуални права по чл.3 ГПК.

С обжалваното определение от 14.01.2026 г. е оставена без уважение молба по 1 чл.248 ГПК на ищеца Д. Г. и на Еднолично адв. дружество „Д.М.“- чрез адв. Д. М. за изменение на решението от 10.12.2025 г. в частта за разноските- чрез присъждането на държавна такса от 100 лв. и адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в размер на 480 лв.

Това определение, по преценка на Софийски градски съд, е частично неправилно и следва да бъде частично отменено.

Процесуалната норма на чл.78 ГПК- във всичките й хипотези, предпоставя допустимо възмездяване на направени в съответното производство и доказани до приключването му съдебни разноски, като според приложимата в случая разпоредба на чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

В случая според доказателствата адв. Д.М. е предоставил безплатна правна помощ и процесуално представителство на ищеца в първоинстанционното производство, поради което и нему се дължи от насрещната страна заплащането на адвокатско възнаграждение съобразно чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 ЗАдв.

Регламентираният в чл.36, ал.1 ЗАдв принцип е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗАдв при предоставянето на безплатна правна помощ адвокатското възнаграждение се определя от съда съобразно императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗАдв при съобразяване на предвидените в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери. Съобразно възприетите в практиката на СЕС /Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, постановено по преюдициално запитване, задължително за всички съдилища/ и в практиката на ВКС разрешения в случая следва да бъде извършена преценка за фактическата и правна сложност на спора, както и за извършената от процесуалния представител процесуална работа.

Предвид горното и при съобразяване на релевантните за разпределяне на отговорността за разноски между страните, вкл. по реда на чл.248 ГПК, факти и обстоятелства въззивният съд намира, че относно иска по чл.55 ЗЗД, за който е направено признание от ответника и е извършено плащане в хода на делото, е приложима разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, в който случай разноските следва да останат за сметка на ищеца, а относно уважения с първоинстанционното решение установителен иск по чл.26 ЗЗД следва да бъдат присъдени на ищеца сторените разноски за държавна такса от 50 лв., равностойни на 25.56 евро, и на адв. Д. М.адвокатско възнаграждение от 40 евро за предоставена на ищеца безплатна правна помощ, при отчитане фактическата и правна сложност на спора и извършената от адвоката процесуална работа.

Поради изложеното Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 14.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 64790/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 165 състав, в частта, в която е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на ищеца Д. Д. Г. и на адв.- пълномощника му адв. Д. М. за изменение на постановеното на 10.12.2025 г. решение в частта за разноските- чрез присъждането на държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв за предоставена безплатна правна помощ на ищеца, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

2

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК Решение от 10.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 64790/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 165 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД- гр. София /ЕИК 201127485/ да заплати на Д. Д.

Г. /ЕГН **********/ сумата 25.56 евро /двадесет и пет евро и 56 евроцента, равни на 50 лв./- разноски за първо-инстанционното поизводство /за държавна такса/, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД- гр. София /ЕИК 201127485/ да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ /БУЛСТАТ 177492004/, представлявано от адв. Д.М., сумата 40 евро /четиридесет евро/- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца Д. Д. Г., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 14.01.2026 г., постановено по гр.д. № 64790/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 165 състав, в останалата му част.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3