Определение № 749 от 23.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 749 гр. София, 23.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Частно наказателно дело № 20261100201113 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Г.К. срещу постановление от 24.11.2025г. на СГП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство 89/2023г. по описа на СО-СГП, пр.пр. 8088/2023г. по описа на СГП.

С определение рег. № 4266/12.12.2025г. по НЧД 8273/2025г. съдът е прекратил производството с указания за администриране на атакуваното с жалба постановление на наследник на пострадалото лице, а именно на В. Р. Т., с указания за прилагане на доказателства относно срока по чл. 243, ал.4 НПК, както и с указания за прилагането на доказателства относно материалната легитимация на повереника – адв. К. при упражняване правата на наследник на пострадалия, а именно правата на Р. Т.. Дадените от съда указания по администриране на съобщенията за изготвеното постановление за прекратяване на наказателното производство, както и за администриране на постъпилата към 12.12.2025г. жалба срещу него са изпълнени. След връчено съобщение на 02.02.2026г. за изготвеното постановление по чл. 243, ал.1, т.1 НПК В. Р. Т. е упражнил правото си на жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, като същата е подадена чрез упълномощен повереник – адв. К. и е приложено доказателство за издадено пълномощно. Жалбата, подадена от името на В. Т. с приложенията към нея е постъпила в срока по чл. 243, ал.4 НПК.

В жалбата, депозирана от повереника (от адв. К.), подадена от името на 1

Р. К. Т., Р. Б. Т. и Е.Р. Т. – последната, участваща в производството лично и като законен представител на малолетните Д.В. Т. и Д.В. Т., както и в по-късно постъпилата жалба, изготвена от същия повереник от името на В. Р. Т., са изложени идентични доводи за неправилно и незаконосъобразно прекратяване на наказателното производство, както и едно и едно и също искане – съдът да отмени постановление от 24.11.2025г. на СГП за прекратяване на наказателното производство и да върне делото на СГП със задължителни указания относно прилагането на закона. Твърди се, че разследването обхваща деяние, извършено на 23.02.2023г. в гр. София, кв. „Дружба", ул. “Обиколна“ в новостроящ се жилищен комплекс във връзка с причинена смърт на В. Т. поради незнание и немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност.

Повереникът посочва в депозираните жалби, че в атакуваното постановление, с което на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратено наказателното производство, не е извършен пъпен и всеобхватен анализ на фактите и обстоятелствата, които се установяват въз основа на събраните до момента доказателства, както и че в досъдебното производство не са събрани всички относими доказателства за изясняване на случая от фактическа страна.

Относно релевираните доводи за непълнота на доказателствата.

В жалбата се твърди, че в досъдебното производство не е била изследвана товароносимостта на счупените греди на площадката, от която В.

Т. е паднал в асансьорната шахта, както и че въобще не е изяснено по какъв начин и с какъв механизъм е било извършено обезопасяването на асансьорните шахти. Навеждат се доводи за вече събрани доказателствени източници, въз основа на които било установено, че на един от етажите гредите за обезопасяване на асансьорната шахта били счупени, както и за противоречия в доказателствата, относими към изясняването на въпроса дали по време на грубия строеж отворите на асансьорните шахти са били плътно затворени на всяко етажно ниво. В жалбата се твърди, че е следвало да бъдат поставени напречни греди на всеки от етажите на асансьорната шахта, за да се ограничи евентуално пропадане/ падане до един етаж, но това не е било сторено и прокуратурата не е изследвала този въпрос. С така наведените доводи в жалбата се оспорва да са събрани доказателства за това дали асансьорната шахта е била обезопасена или ако въобще е било извършено обезопасяване на асансьорните шахти, то да е било съобразено с теглото на 2 едно лице. Твърди се, че този факт би могъл да бъде изследван не само с преки доказателствени източници, но и чрез изясняването на контролни факти за това как е било организирано пренасянето на материали до високите етажи в сградата.

В жалбата се посочва, че ако асансьорната шахта не е била обезопасена, СГП е следвало да изследва със съответни доказателствени способи кое е отговорното лице, което е допуснало В. Т. да влиза в сградата, вместо да използва скелето, изградено извън нея.

Относно доводите в жалбата за липсата на мотиви в постановление на СГП от 24.11.2025г. за фактите, които се установяват въз основа на събраните доказателства, както и за липсата на мотиви относно приложимия материален закон.

В жалбата се твърди, че не са били обсъдени всички относими доказателства при формирането на извод дали на инкриминираната дата е било налице обезопасяване на асансьорната шахта, както и относно създадената организация за пренасянето на материали до седми етаж. В подкрепа на този довод се посочва значението на показанията, дадени от св.

Ч.Н. – М.. Повереникът изтъква, че показанията на този свидетел е следвало да бъдат съпоставени със снимковия материал, заснет при оглед на местопроизшествие. Навеждат се доводи, че тази съпоставка би довела до изводи, различни от тези, които са изложени в постановлението на СГП, а именно, че организацията на работа е изисквала към момента на инцидента пострадалият да се намира в сградата. В подкрепа на това твърдение в жалбата се посочва, че бидонът с вода, изтеглянето на който е било вменено на пострадалия, не е бил заснет на скелето, а в сградата и това обстоятелство според повереника е изисквало присъствието на пострадалия в необезопасен участък във вътрешността на сградата. Отделно от това се твърди, че разпитът на св. Ч.Н. – М. е непълен, тъй като при провеждането му не е бил изяснен въпросът дали на инкриминираната дата на работниците е било разрешено да преминават по вътрешното стълбище на сградата и дали достъпът до стаята за почивка в сградата е изисквала ползването на това стълбище. В тази връзка в жалбата срещу прекратяването на наказателното производство се оспорват изводите на СГП, че пострадалият работник следвало да се придвижва само и единствено по външното скеле.

3

В жалбата се навеждат доводи, че доказателствата не са били ценени според действителното им съдържание. В тази насока се оспорват изводите на СГП за нивото на обезопасяване на асансьорната шахта към инкриминираната дата, като се твърди, че показанията на св. Н.М. са били интерпретирани неправилно, без да се изложат мотиви по какви съображения твърденията на този свидетел за плътно затваряне отворите на асансьорните шахти се обвързват с датата на трудовата злополука. В жалбата се твърди, че в мотивите на прокурорския акт е игнорирано заключението на техническата експертиза в частта относно констатираните нарушения на чл. 10, ал.3, т.2 и т. 3 и чл. 13 и чл. 14 от Наредба № РД – 07-2 от 16.12.2009г., както и констатираното нарушение на т. 14 на Споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от 08.12.2022г. Наведени са доводи, че тази част от заключението на експертизата е следвало да бъде обсъдено с останалия доказателствен материал, въз основа на който било установено, че на инкриминираната дата на строителния обект не е присъствал технически ръководител, което обстоятелство според повереника било установено от показанията на св. Й.. В жалбата се твърди, че се касае за нарушения на длъжностни лица при управлението на „Проект – К” ЕООД, както и на „Стройнорм“ ЕООД, поради което не е станало ясно въз основа на какви доказателствени източници прокуратурата е приела за установено, че настъпилата смърт на пострадалия не е в причинно- следствена връзка с поведението на трето лице/работодател/технически ръководител на строителния обект. В жалбата е цитирано съдържанието на нарушените разпоредби от Наредба № РД – 07-2 от 16.12.2009г., като на тази база е аргументирано основното искане съдът да отмени постановление от 24.11.2025г. за прекратяване на наказателното производство и да върне делото на СГП със задължителни указания по прилагането на закона.

Съдът, след като съобрази доводите в жалбата, доводите в атакуваното постановление и доказателствата по делото, намира за установено следното.

От фактическа страна СГП е приела за установено, че от 27.10.2022 г. пострадалият В. Р. Т. имал сключен трудов договор с дружество „Проект - К“ ЕООД, ЕИК 200846753 и заемал длъжността „работник изолация“. Към 4

23.02.2023 г. дружеството било подизпълнител на строителен обект, находящ се в град София, кв. Дружба, строеж на „Многофамилна жилищна сграда с подземни и надземни гаражи, подпорни стени и плътна ограда“, УПИ VIII - 012, кв. 510, м. „Дружба разширение“, район „Искър“ по плана на град София. Дейността на В. Т. на посочения обект била свързана с изграждането на топлоизолация по външната страна на сградата, което предполагало работа върху строителното скеле. По скелето се преминавало от една площадка на друга, без необходимост да се влиза в сградата. СГП е приела за установено, че на 23.02.2023 г. сутринта около 08.30 - 09.00 часа В. Т. отишъл на строителния обект и започнал работа по фасадата на сградата заедно с колегата си Ч.Н. - М.. Около 10.00 часа Ч.Н. М. отишъл да напълни бидон с вода и да забърка „Теракол“, като през това време Т. вече бил на скелето. След като Ч.Н. - М. извършил планираните от него дейности, повикал Т., но последният не се показал от никъде. В атакуваното с жалба постановление е посочено, че св. М. започнал да търси В.

Т., но не го открил, отделно от това, свидетелят установил, че телефонът му бил изключен. По-късно на обекта дошъл свидетелят С.И.М. - колега на М. и Т.. Двамата заедно търсили пострадалия, но не го открили и продължили работата си до около 16.00 часа. След това отново започнали да търсят Т., като минали по етажите на строежа. Стигнали до приземния етаж, където в отвора на асансьорната шахта открили тялото на В. Т..

За да прекрати наказателното производство, СГП е приела за установено, че е доказана причинно-следствена връзка между неизпълнение на предписания на норми от Наредба № РД – 07-2 от 16.12.2009г. от страна на В. Т. (чл. 33 ЗЗБУТ), който не изпълнил задължението си да не навлиза във вътрешността на обекта (стр. 5 от постановлението, първи абзац) и настъпилия обществоопасен резултат. СГП е приела за установено, че са налице нарушения на чл. 10, ал.3, т.2 и т. 3 и чл. 13 и чл. 14 от Наредба № РД– 07-2 от 16.12.2009г., както и нарушение на т. 14 от Споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от 08.12.2022г. между „Стройнорм“ ЕООД и „Проект К“ ЕООД, както и самостоятелно извършено нарушение на чл. 40, чл. 60, ал. 1 и чл. 61 на Наредба № 2/22.03.200 4 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, свързано с неизпълнение на задължение от длъжностни лица в „Стройнорм“ ЕООД за 5 обезопасяването на асансьорната шахта във вътрешността на сградата.

Относно нарушенията на посочените норми СГП е приела за установено, че не са в причинно-следствена връзка със съставомерния общественоопасен резултат и в този смисъл е бил обоснован крайният правен извод, че не е осъществен състав на престъпление по чл.123, ал.1 НК, нито на друго престъпление, предвидено в Особената част на НК.

Жалбата е основателна, макар и да не се споделят изцяло доводите, изложени в нея.

Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2023г. на НО на ВКС по т.д. № 1/2023г. постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство следва да съдържа както изводите на прокурора за наличие на формалните предпоставки за прекратяване на наказателното производство, така и изводи относно фактите, доказателствен анализ и посочване на ползваните доказателства относно установените обстоятелства, както и анализ на приложимия материален закон. Настоящият съдебен състав намира, че в обжалваното постановление изводите по правото са били формирани при неизяснена фактическа обстановка, като отделно от това се констатира и липса на мотиви в прокурорския акт относно въпроси, отговорът на които е от съществено значение за крайния изход на делото.