Определение № 392 от 15.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. София, 15.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан Милев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600485 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 440 НПК.

Постъпил е частен пртест от прокурор при Софийска градска прокуратура срещу определение № 1534 от 26.03.2024 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 24 състав по НЧД № 1623/2024 г. по описа на съда, с което осъденият Г. Р. Т. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наложенотото му наказание „лишаване от свобода”, преведено в изпълнение с определение по НЧД № 1054/2023 г. на СРС, изчислима към датата на влизане на определнието в сила.

На основание чл. 70, ал. 6 НК по отношение на осъдения Г. Р. Т. е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, изчислим към датата на влизане на определнието в сила.

В частния протест се развиват доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи се, че е налице формалната предпоставка за прилагане института на условното предсрочно освобождаване, а именно, да е изтърпяно не по-малко от две трети от наложеното наказание, съгласно, чл. 70, ал. 1, т. 2 НК.

Развиват се доводи, че по делото не са събрани никакви доказателства относно наличието на втората кумулативно изискуема предпоставка, а именно за поправяне на осъдения в достатъчна степен, за да бъде предсрочно освободен. Изтъква се, че не са изпълнени в тяхната цялост целите и задачите, заложени в индивидуалния план на присъдата, че са налице множество проблемни зони, че рискът от рецидив е във високи стойности – 89 точки и същият не е претърпял промяна. Сочи си се, че изводът на съда, че високият риск се дължи единствено на обстоятелството, че престъплението е извършено при условията на опасен рецидив е неправилен. Подчертава се, че единственият довод на съда за наличие на основания за допускане на условно предсрочно освобождаване е обстоятелството, че осъденият Г. Т. не е наказван, а също и малкият остатък на наказанието. Според прокурара не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения в резултат на провежданата с него корекционна дейност.

1

Предлага се атакуваното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения Г. Т. за условно предсрочно освобождаване да бъде оставена без уважение.

Софийският апелативен съд, след като обсъди изложените в частния протест доводи и материалите по делото, намира за установено следното.

Частният протест е неоснователен.

С определение № 1534 от 26.03.2024 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 24 състав по НЧД № 1623/2024 г. по описа на съда, осъденият Г. Р. Т. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „лишаване от свобода”, преведено в изпълнение с определение по НЧД № 1054/2023 г. на СРС, изчислима към датата на влизане на определението в сила.

На основание чл. 70, ал. 6 НК по отношение на осъдения Г. Р. Т. е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, изчислим към датата на влизане на определението в сила.

Първата инстанция е обсъдила доказателствените материали, съдържащи се в досието на затворника, преценила е неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода и е отчела, че са налице всички предпоставки за уважаване на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание „Лишаване от свобода" за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив. Съдът е счел, че е налице и втората предпоставка по чл.

70, ал. 1 от НК, а именно, че осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Посоченият в доклада за осъдения риск от рецидив е висок, тъй като оценката е формирана на база обстоятелството, че присъдата, която се изтърпява е за престъпление, извършено при опасен рецидив. Рискът от вреди е определен като среден за обществото, нисък за самия осъден, за персонала и за деца. Посочено е, че основният аргумент на началника на затвора и на прокурора за липса на основания за условно предсрочно освобождаване е, че осъденият Г. Т. е пребивавал кратко време в затвора, като по-голямата част от наказанието е изтърпяно вследствие на зачитане на предварителния му арест.

Първостепенният съд не е споделил този аргумент, предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК, по силата на която предварителното задържане задължително се приспада от срока на наказанието с всички последици от това, като изключва по-неблагоприятно третиране. Възприето е, че малкият остатък от време за изпълнение на наказанието в размер на 26 дни, не би спомогнал за постигане на по-пълноценно поправяне на осъдения.

Подчертано е, че осъденият Г. Т. не е награждаван, не е и наказван и не е нарушавал установените правила. Поведението му по време на престоя му в затвора е било изцяло съобразено със законоустановените изисквания. В 2 заключение първата инстанция е приела, че за постигане целите по чл. 36 от НК не се налага осъденият да изтърпи ефективно и последните 26 дни от наложеното му наказание.

Първостепенният съд правилно е счел, че молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождавне е основателна и следва да бъд уважена.

С основание първата инстанция е приела, че понастоящем предвидените в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице са налице. Вярно е, че осъденият Г. Т. е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание и към момента на произнасяне от първостепенния съд неизтърпяната част от него възлиза на 26 дни, респективно първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК е налице. Изпълнена е и втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на условно предсрочно освобождаване.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. В разпоредбата на чл. 439а от НПК изрично е посочено какви доказателства за поправянето следва да даде осъдения, а това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

В конкретния случай за пълноценно поправяне на осъдения изобщо не може да се говори и това е така, защото с него е провждана корекционна дейност през един относително кратък период от време. Лишеният от свобода Г. Т. е пребивавал кратко време в затвора, като по-голямата част от наказанието е изтърпяно вследствие на зачитане на предварителния му арест.

Това обстоятелство обаче не е обусловено от поведението на лишения от свобода и не може да бъде третирано в негова вреда.

По време на престоя си в затвора обаче, осъденият не е награждаван, но не е и наказван. Не е нарушавал установените правила, отношението му към пенитенциарните служители е съобразено със законоустановените изисквания и не са установени проблеми и конфликти с останалите лишени от свобода.

Не са констатирани дискриминационни нагласи и не са осъществявани кризисни интервенции. Установени са проблемни зони, а рискът от рецидив е 89 точки, т. е. налице е висок риск, но този риск очевидно се извежда единствено от обстоятелството, че осъденият изтърпява наказание за извършено престъпление при условията на опасен рецидив.

3

От друга страна рискът от вреди е нисък за лишения от свобода, среден за обществото, нисък за персонала, среден за известен възрастен и нисък за деца. В резултат на това, че осъденият Г. Т. е пребивавал преимуществено в приемно отделение, то не му е възложена и работа, чрез която да има възможност да демонстрира положителното си отношение към труда, а от материалите по делото е видно, че той е в трудоспособна възраст и е бил трудово ангажиран. В личностов план лишеният от свобода поддържа връзки с близките си и разчита на тяхната подкрепа.

Видно е от приложеното удостоверение за раждане пред първата инстанция, че осъденият Г. Т. е и баща на малолетно дете, за което следва да полага грижи.

Всъщност поведението на лишения от свобода по време на престоя му в затвора, показва едно трайно желание за поправяне, въпреки оскъдната корекционна дейност, която е осъществена по отношение на него.

Нужно е да се подчертае, че към момента на произнасянето от въззивния съд е изтекъл период от време и остатъкът за изтърпяване на наложеното наказание /около 6-8/ дни е пренебрежимо малък, за да може да се приеме, че в този период е възможно да се реализира каквато и да било корекционна дейност с лишения от свобода, която да допринесе за попълноценното му поправяне и вграждане в обществото.

Предвид на изложените съображения въззивната инстанция намира, че първостепенният съд е достигнал до обоснования извод, че понастоящем са налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 440 НПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1534 от 26.03.2024 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 24 състав по НЧД № 1623/2024 г. по описа на съда, с което осъденият Г. Р. Т. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наложенотото му наказание „лишаване от свобода”, преведено в изпълнение с определение по НЧД № 1054/2023 г. на СРС, изчислима към датата на влизане на определнието в сила и с което на основание чл. 70, ал. 6 НК по отношение на осъдения Г. Р. Т. е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, изчислим към датата на влизане на определнието в сила.

Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5